Лица

Тенисът отвел Евгени до физиотерапията

29-02-2016 08:52


Тенисът отвел Евгени до физиотерапията Трябва да помагаме и то без да галим своето его, казва специалистът
Физиотерапевтът Евгени Манолов с изключителна всеотдайност и прецизна работа премахва болките на хората повече от 35 години чрез мануална терапия. Той има придобити три специалности, две от които в Национална спортна академия, София – „масовооздравителна и лечебна физкултура", и „кинезитерапия". След това през 1996 година взима в Медицинска академия специалност „медицинска физкултура". Преподавал е на студенти в Национална спортна академия и в Олимпийски колеж. Затова решихме да го попитаме как възникна интереса му към тази специалност.
Г-н Манолов, как се появи любовта Ви към мануалната терапия?

Любовта ми към мануалната терапия не бeше случайна. Аз играех тенис, а преди години някои от тенис кортовете се очертаваха с широки ленти, забити с пирони. Движейки се назад, една такава лента се беше отворила, паднах и си направих две дискови хернии между L4 - L5 - S1. В болница ме лекуваха най-добрите лекари с инжекции, но не се подобряваше състоянието ми, напротив. Възпалението тръгна надолу по крака и стигна до петата. Мой приятел от лекарите ми каза: „Няма да се оправиш, трябва да намериш някой чакръкчия, за да те намести." Тогава ходих при един човек, който всъщност ми премести нерва (ischiadicus). Аз бях в легнало положение по кореми той притисна нерва с едно голямо дърво и го измести настрани и така 5-6 пъти през няколко дни. Болката беше много силна, все едно нещо отлепва и го отмества. Независимо от всичко обаче, това подобри състоянието ми и аз се оправих. Отново започнах да си играя тенис все едно, че нищо не е било. След като минах през болката, видях етапите на оздравяването и какво точно трябва да се прави, и разбрах, че трябва да се занимавам с мануална терапия. Това беше важно решение за мен и започнах да търся къде да се обучавам.

Каква беше първата мануална терапия, която усвоихте?

Първото ми обучение беше запознаване с метода на Маккензи. Тъй като бях член на международното дружество по кинезитерапия и знаехме, че от Международния институт „Маккензи" има лектор в Унгария, поканихме този лектор да дойде в България и да ни изнесе лекция. С това се постави началото. Маккензи разработва този метод като използва естествената екстензия за врата, за кръста и за гръдния дял. Терапията е безболезнена и най-ниско рискова, защото няма теглене, както при други методики. От принудителната екстензия се премахва притискането на нервните окончания. В ежедневието преобладава положението на тялото във флексия. Тогава гръбните мускули се преразтеглят и при изправяне на гърба в естествената лордоза на кръста и врата, гръбната мускулатура е отпусната. При рязко завъртане или навеждане може да се получи дископатия, защото няма т.нар. „мускулен корсет", който да държи здраво гръбнака. Затова трябва да се правят упражнение за укрепване на гръбната мускулатура като динамично да се сменя активността на мускулите. 50% от профилактиката е правилната стойка на седене, което не допуска преразтегляне на гръбните мускули и другите 50% се осигуряват чрез упражнения за стягане на гръбната мускулатура.

Къде прилагате знанията си от лечебната физкултура?

В началото работех като кинезитерапевт в отделение по Кардиология и Кардиохирургия и с още двама мои колеги започнахме да изследваме какви упражнения трябва да правим на пациенти преди сърдечна операция, защото болните, които бяха оперирани по спешност, трудно излизаха от машината с командно дишане. Те се оказваха неподготвени за такъв тип операция. С пулмолозите правехме изследвания и най-важното беше да разгърнем белия дроб за много кратко време. Установихме, че трябва да имаме поне 7 до 10 дни, за да развием дихателната мускулатура, да се натовари диафрагмата и да се включат резервните възможности на върховете на белия дроб. За да може сърдечно оперираният да се възстанови след това, дишането е най-важното. И ние започнахме да укрепвахме общото състояние на дихателната система и тонуса на сърцето с леки упражнения и дихателни техники.

Кои са болките на съвременния начин на живот?

Най-често лекувам хора с болки в гърба. Според мен това е в резултат от начина на живот, храната и най-вече радиацията. Когато започнах да се занимавам с кинезитерапия преди 30 години нямаше толкова болни. Дори нямаше случаи в болницата, за да ни покажат хора с болки в кръста. Бумът от тези болки беше към 90-те години. След това се увеличиха хората с оплаквания от болки в гърба, имам предвид гръдния дял. В последно време се появиха много болките във врата и между лопатките. Това са болките на съвременния начин на живот пред компютъра. Често проблемът е психосоматичен, но лошата поза, т.нар „постурален проблем" е причина в 90% от случаите.

Какъв практичен съвет ще дадете?

Не правете само плочки на корема. Работете и за гръб, защото при слаб гръб, когато лордозата изчезва, от резки движения се получават дискови хернии. При тренировка за коремна мускулатура във фитнес зала се активират флексорните групи на трупа. Когато превалира флексорната група се преразтеглят екстензорите (гръбните мускули) и тогава липсва нужният добър тонус, който да поддържа прешлените.

Какво е Вашето кредо в работата?

В работата на кинезитерапевтите трябва да има милосърдие. Винаги да даваш повече, отколкото получаваш. Трябва да направиш всичко възможно да помогнеш на другите, но не заради егото „Мога аз да го направя", а заради това, че е възможно да се помогне бързо и по най-добрия начин благодарение на методиките, които други хора са се постарали да ни ги дадат. Раздаването на знания е едно споделяне. Затова съм станал и преподавател. Да покажа на студентите, че има и по-къс път. Удовлетворението идва, когато някой от студенти сподели, че е постигнал добър лечебен резултат или иска да се посъветва за свой случай, и това ме радва, заради доверието. Интересно ми е да виждам как придобиват мотивация за работа с времето.

Целта на кинезитерапевта е да върне нещата в равновесие (в стеди-стейт). Организмът е една саморегулираща се система, която няма нужда от кой знае какво лечение. Трябва само леко да подбутнеш нещата. Ако си предстваим, че човек може да се справи сам с проблема, той трябва да има 75% неувреденост, за да може сам да се възстанови. Организмът е саморегулиращ се, но когато паднат жизнените сили под този процент, например раковите заболявания са под 60%, тежко заболяване няма как да се самовъзстанови. Трябва да е много премерено и целенасочено това, което предприемаш като работа. В медицината, ако не се образоваш и непрекъснато не следиш новостите, просто изоставаш. Непрекъснато чета, нямам година без допълнителен курс, независимо от парите, независимо от времето. В широк диапазон са моите интереси на физикалното лечение. Не мога да върна парите, похарчени за моето обучение, но не съжалявам.

Какво е Вашето мнение за лечителите чакръкчии?

В България има много народни лечители чакръкчии, които има мног богат опит и трябва съвременните лекари да вярват, че това са надарени хора, които наместват изкълчен крак, ръка, лакът, рамо. Основното е да се възползваме от възможностите на народните традиции. Тези хора трябва да бъдат привлечени и изучавани, за да могат да предават своите умения.

На какво ви е научил спорта?

Всеки човек, който е тренирал спорт се научава на дисциплина, разпределяне на времето и най-важното - подреждане на приоритетите в живота. В смисъл, ако имаш 10 задачи да свършиш, трябва да ги степенуваш, като първа е най-важната задача, а след това са другите, а ако нямаш воля, ще започнеш от най-лесните. Винаги трябва да започнеш от голямото, важното и след това да решаваш малките неща.



С обич в сърцето

С обич в сърцето

Да си нося новите дрехи, тази мисъл ме води напоследък, казва д-р Феодор Оджаков
Ловец на успехи

Ловец на успехи

Русенци сме особена порода хора, винаги си помагаме, казва д-р Мария Димитрова
Да посрещаш живота е привилегия

Да посрещаш живота е привилегия

Удовлетворението идва от радостта в очите на майките, когато си им помогнал да родят бебето си, казва д-р Пенков
Превърнал професията си в живот

Превърнал професията си в живот

За мен не е важно да съм известен, а да съм добър и да оставя нещо след себе си, казва д-р Иван Мартинов
Да правиш китки за обич

Да правиш китки за обич

Сбъднала съм професионалната си мечта да бъда операционна акушерка, казва Михаела Мишева
Да напишеш рецепта срещу демографската криза

Да напишеш рецепта срещу демографската криза

Само след дни ще защитя докторантура по темата, но в близо 300 те страници е заключена тайната, казва д-р Елеонора Христова
Когато носиш Родопската песен в сърцето си

Когато носиш Родопската песен в сърцето си

Искам да завърша и Музикалната академия, каза Мария- Йоана от МУ Пловдив
Когато Хипократ победи Мелпомена

Когато Хипократ победи Мелпомена

Избрах медицината, макар че много харесвах театъра, казва проф. Радослав Радев
Учителка на медици

Учителка на медици

Липсата на кадри ме подтиква да мотивирам учениците, след като завършат медицинските университети, да се върнат да работят при нас, казва учителката Даниела Куцева
Дарител на живот

Дарител на живот

Възможно ли е човек да дари 45 литра кръв през живота си? За няки хора това със сигурност е нещо непостижимо, но за Валентин Георгиев Велев от Ямбол е неоспорим факт. Той е един от 10-те наградени от БЧК кръводарители по повод 14 юни - деня за благодарност към тези, които дават нещо от себе си, за да спасят човешки живот. Сега Валентин е на 55 години и вече е давал кръв 101 пъти.
1 2 3 4 5 ... 14 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Август 2019