Лекарката с чисто сърце

Само такива хора могат да бъдат като д-р Адил Кадъм, казват нейните колеги и не могат да прежалят загубата й, защото добротата оставя отпечатък завинаги

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Д-р Адил Кадъм е завършила медицина през 2004 г. в Медицинския факултет на Тракийски университет в Стара Загора. През 2013 г. придобива специалност по детски болести в Медицинския университет - София, а през 2019 г. специалност по детска ендокринология и болести на обмяната. Защитава докторантура по клинична генетика. Има богат опит, като детски лекар, тъй като е работила като ординатор в онкохематологично отделение, общопрактикуващ лекар и ординатор в педиатрично отделение. От 2009-та до смъртта си д-р Кадъм работи в отделението по Клинична генетика към СБАЛДБ „Проф. Иван Митев", а от 2015 г. и в медицински център „Малчовците". Брат й също е лекар – д- Хайдар Кадъм работи в

Центъра за спеша медицинска помощ

в София. Самата тя няма собствено семейство и деца. „Независимо от това, тя имаше невероятен подход към малчуганите. Родителите бяха във възторг от нея, защото не жалеше труда си", единодушни са колегите й. "Ясно си спомням първата ми среща с д-р Адил Кадъм - мразовита неделя сутрин, неонатологията на "Майчин дом". Чудих се как някой лекар след две нощни смени ще има силите да дойде от друга болница, в случая от Педиатричната, за да ми разкаже за рядкото състояние на дъщеря ми, която тогава беше на две седмици. Тя обаче дойде и дори се извини за закъснението. Беше вървяла пеша километър в поледицата. С мил, спокоен, успокояващ глас ми вдъхна надежда, спомня си Силвия Апостолова. Детето й страда от рядко генетично заболяване, за което терапевтичните подходи са твърде ограничени, но по думите на майката д-р Кадъм не се отказва, търси, чете,

допитва се до колеги в чужбина

за случая на момиченцето.  „За последните четири години минахме заедно през интензивни седмици за дъщеря ми между живота и смъртта, среднощни разговори за лечението й, мечтите ни за неонатален скрининг, борба за прокарване пътя на жизненоважни лекарства, специализирани храни за медицински цели, за някои от тях успяхме", допълва Апостолова. Впоследствие двете се включват в инициативния комитет за построяването на Национална педиатична болница. Голямата мечта на д-р Адил Кадъм е именно новото многофункционално и устроено по европейски образец с всички възможни клиники в него лечебно заведение. По всякакъв повод тя прокламираше необходимостта то да бъде построено час по-скоро, защото идеята беше в него да работят всякакви

специалисти по детски болести.

Така и на малките пациенти, и на родителите ще се спестят ненужни разкарвания между болници и губене на време. Силвия Апостолова си спомня за неповторимото чувство за хумор, което притежавала лекарката. „Това беше един изключително начетен човек, винаги пълна с идеи и преследваща с постоянство реализацията им. Тя беше невероятен педиатър, децата я обичаха", казва още майката. Апостолова си спомня не един и два случая, разказвани между родители на деца с генетични заболявания. Към всички тях д-р Кадъм е проявявала

невероятна отзивчивост.

Заради пациентите си тя никога не изключвала телефона си. На всички казвала, че могат да я търсят и им давала мобилния си телефон. Изрично на хората от провинцията подчертавала, че могат й звънят по всяко време на денонощието при проблем. Лекарката неведнъж е преглеждала и деца на бежанци в лагера във Враждебна.

Колегите й в Педиатричната болница не могат да повярват, че я няма. „Не мога да говоря, необходимо ми е време. Загубата е голяма", лаконична бе завеждащата отделението по Клинична генетика доц. Даниела Ахджиева. Детският невролог д-р Димитър Стаматов все още не може да повярва, че д-р Адил Кадъм я няма. Двамата са били много близки приятели, макар и от различни специалности. „С кончината на Ади

сякаш загубих по-голяма сестра.

Тя беше човек, на когото можех да споделя и съм споделял всичко. Разбирахме се от половин дума. Имаше невероятно чувство за хумор. Обичайно за нас бе да разговаряме с шеговити реплики", разказва д-р Стаматов. Той не може да си обясни, как така тя е работила по 10-12 часа, грижела се е за възрастния си и болен баща, била е постоянно на разположение на пациентите и същевременно е успявала да чете и се информира непрекъснато за всичко ново в областта на генетиката и дефицитите при децата. „Заради липсата на време, не беше от хората с хобита, но имаше една страст – поезита.

Самата тя пишеше стихове

и ги публикуваше във Фейсбук. Те я разкриват най-добре – борбена и в същото време с нежна душевност, казва още д-р Стаматов за нея. – Ади обичаше музиката, слушаше класика и много искаше да пее, но не можеше. Просто, нямаше глас. Това обаче не я подтискаше. Напротив, тя се самоиронизираше за това свое неумение и непреодолимото си желание точно да пее", разказва още колегата й невролог. Той подчертава и неподражавемият подход на д-р Адил Кадъм към децата. Умеела да ги предразполага. Дори да се стреснат при първото влизане в кабинета й, при контролните прегледи хлапетата пристъпвали прага с усмивка. Родителите пък я боготворяли заради вниманието, търпението и достъпния език, на който им разказвала

всичко за заболяването и лечението.

В превод от арабски името й означава гукане на гълъб. „Изглежда затова и така умееше да разговаря, без да създава напрежение. Тя сякаш беше зачената да бъде лекар", заключава д-р Димитър Стаматов. Независимо от нежния си подход към малките пациенти и търпението към родителите им, когато се налагало д-р Кадъм преследвала целта, като истински боец. Преди няколко години тя беше човекът, който организира група свои колеги и инициира поредица от срещи в Министерството на здравеопазването, докато не бъдат разрешени някои от финансовите проблеми на болницата. Като човек с решителен дух я опеделя и проф. Владимир Пилософ, който оглави Инциативния комитет за изграждането на Национална педиатрична болница. „С д-р Кадъм се познавахме малко, работихме на обществени начала. Беше

човек с организационни способности,

с висока култура и напълно наясно с нормативната уредба в България, казва проф. Пилософ. – Мисля, че тя можеше да направи много за изграждането на новата болница", допълни той.

Много по-добре я е познавал водещият генетик проф. Иво Кременски. Д-р Адил Кадъм е била негова докторантка. „Тя беше една от най-добрите и като докторант, и като генетик- клиницист, а те в България са малко, само 25 човека. Беше роден диагностик", казва за нея проф. Кременски и недоумява как тя е успявала да запомни имената на многобройните си малки пациенти, че и на големите, тъй като работела и с възрастни, че дори и на родителите на малчуганите. Като огромен плюс в работата й, той посочи търпеливостта и

умението й да успокои родителите,

да им поднесе информацията за заболяването по такъв начин, че никога у тях да не се появи дори нотка на безнадеждност. „Всички редки болести са 7000, от тях 80% са генетични и са при деца. Отделението но генетика, в което тя работеше се ползва с огромен авторитет. Това се дължи и на нейната работа", посочи проф. Иво Кременски. 82-годишният учител на д-р Кадъм в генетиката не е бил на погребението й заради пандемията и напредналата си възраст. „Дори да можех, нямаше да отида. Искам да я запомня с нейната усмивка, с винаги доброто разположение на духа. Само хора с чисти сърца могат да бъдат такива, като д-р Адил Кадъм", въздъхва старият лекар.