Млади лекари

Медицината няма научaване, тя е до живот

19-02-2021 06:50
Кадрите в съдебната медицина не се увеличат, за сметка на работата, понякога се стига до забавяне на разследвания, въпреки денонощния труд, казва д-р Биляна Милева*Медицината няма научaване, тя е до живот
Мила
Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com
По актуални и важни теми в здравеопазването обикновено думата даваме на известни, опитни и изявени лекари. По-рядко се допитваме до младите медици и студенти, на които разчитаме за едно по-добро бъдеще за здравеопазването в България. Защо поеха по нелекия път на лекарската професия, каква перспектива виждат у нас и как изглежда здравната ни система през техните очи, разказват самите те в нашата нова рубрика "Млад лекар". Днес думата e на д-р Биляна Милева. Тя е сред най-младите преподаватели в Катедра „Съдебна медицина и деонтология" на Медицински факултет към МУ-София. Асистент е в катедрата от 2018г., а самата тя е завършила университета само три години преди това, през 2015 г.
- Защо избрахте да станете лекар?

- Истината е че не мога да посоча точен момент, в който съм го осъзнала и съответно, защо съм взела това решение. Колкото и банално да звучи, винаги съм искала да помагам на хората с каквото мога, да намаля страданията им и да бъда полезна по някакъв начин. Не съм си представяла да се занимавам с нещо друго. Вероятно това е моето призвание. Разбира се, с оглед на тежките времена и изпитания през които преминаваме към настоящия момент, ако се наложи, бих работила и друго, но медицината и, конкретно, моята специалност ми носи радост, трепет и вълнение.

- Споменахте Вашата специалност, а тя е съдебна медицина. Как избрахте точно нея?

- Винаги се шегувам, че е било любов от пръв поглед... Вероятно знаете, че от четвърти курс до шести курс обучението в Медицински университет-София е циклично. Именно, когато дойде ред на цикъла „Съдебна медицина и деонтология" пламна искрата и бях абсолютно сигурна, че искам да работя това. Още от първото ми стъпване в клиниката, още на първото ми упражнение вече нямах съмнения относно пътя, по който ще поема след дипломирането. Нямаше друга дисциплина през цялото ми следване, към която да изпитам такава тръпка, интерес и влечение, както към съдебната медицина. Не мога да пропусна, че през годините на следването съм имала страхотни преподаватели и по другите дисциплини - на тях благодаря от сърце за вниманието, старанието и знанията, които съм получила. Обучението в Медицински университет-София е на изключително високо ниво и всяка година се дипломират страхотни млади лекари – умни, амбициозни и отговорни!

- Не е ли много трудна и отговорна специалност?

- В медицината няма такова понятие като лесна специалност. Всяка медицинска дисциплина е трудна и отговорна, и изисква човек да й се отдаде с цялото си сърце и душа. Невъзможно е, бих казала нередно, медицината да се работи насила. Да се захванеш със специалност, към която нямаш влечение и интерес е може би най-голямата грешка, която един млад лекар би могъл да направи. За съжаление, понякога е принуден да стори именно това поради липса на места за специализация и възможности за развитие в желаната от него дисциплина. Както споменах по-горе, медицината е призвание, с медицината се събуждаме и с нея лягаме. Захванем ли се с нея, край няма: няма научаване, няма последен изпит, няма дипломиране – тя е до живот! Всеки ден учим и всеки ден се опитваме да бъдем по-добри от предходния и да бъдем полезни на хората около нас – всеки спрямо възможностите и знанията си в своята специалност, но и всички заедно.

- Плаши ли ви агресията сред хората? С какво си я обяснявате?

- Масово хората свързват съдебната медицина преди всичко с извършването на аутопсии на лица, починали при различни съмнителни обстоятелства. Освен това обаче, огромна част от нашата дейност е свързана с прегледи на живи хора, пострадали при различни инциденти. Всеки ден се сблъскваме с различни човешки съдби и трагедии, които се опитваме да оставим само на работното си място, но понякога е невъзможно.

Агресията е навсякъде около нас, живеем в трудни времена и хората не издържат психически и емоционално, „палят се" лесно дори при иначе най-обикновена ситуация. Хората се бият на работното си място, на улицата и по домовете си... няма как да приема това за нормално и да не се плаша от него.

- Удовлетворена ли сте от обучението, което получихте по време на специализацията си? Колко години продължава тя за съдебната медицина?

- Специализацията по съдебна медицина и деонтология е с продължителност 3 години. Повече от доволна съм от обучението, което получих и което все още получавам всекидневно. Благодаря на всички колеги, от катедрата и клиниката, които са стояли плътно до мен, наблюдавали са ме, коригирали са ме, карали са ми се, давали са ми съвети, но най-важното – научили са ме и продължават да го правят и днес.

Искам да изкажа специална благодарност на ръководителя на нашата катедра – доц. д-р Александър Александров, който може би ми е помагал най-много през годините и е доказал, че мога да разчитам винаги на неговата помощ. Не е имало случай, в който да съм изпитвала затруднения, свързани с нашата ежедневна работа, да съм имала нужда от помощ, съвет или просто да бъда изслушана, и той да не е откликнал. А това за един млад лекар, неуверен и без опит, е от изключително голямо значение. Младите трябва да знаят, че няма страшно да попиташ, а по-опитните, от своя страна, трябва да се стремят да им помагат и да им предават знанията си, с надеждата тези неопитни младежи да постигнат и надминат техните успехи, за да бъдат горди, че са били техни учители.

- Всяка година виждаме колко млади, току-що дипломирали се наши кадри напускат България, Вие мислихте ли в тази насока?

- Истината е, че и аз бях от тези, които имаха желанието да напуснат България. Дори бях убедена, че това ще се случи и нямах търпение за този нов етап от моя живот. Освен английски език, говоря и френски език, а Франция ми е голяма слабост. Та именно там исках да продължа развитието си, но обстоятелствата се стекоха така, че останах в България, за което към момента не съжалявам. Не мога да гарантирам какво би ми хрумнало след време, но на този етап правя това, което искам да правя, където искам да го правя и съм щастлива! Нещо повече, в последно време се замислям по въпроса, че не е нужно да бягаме към по-доброто някъде навън, може просто да се потрудим да направим тук и сега мястото по-добро за нас, за другите около нас и за тези след нас.

- Виждате ли възможности за кариерно развитие тук?

- То вече е факт, аз съм поела по пътя на своето професионално и академично развитие. От 2 години съм асистент в катедрата „Съдебна медицина и деонтология" и преподавам на студенти от Медицинския факултет и Факултета по дентална медицина на Медицински университет-София, на български и на английски език. Това беше предизвикателство, но се оказа, че ми носи голяма радост. Заради студентите се налага все повече да се усъвършенствам, развивам и да бъда подготвена адекватно, интересно и достъпно да им предам учебния материал, а защо не и да запаля искрата на тяхното влечение към нашата специалност. Тази учебна година беше и все още е доста трудна, в дистанционна среда, но лично за себе си мога да кажа, че имах страхотни студенти, отговорни, сериозни, любопитни и много умни, което допълнително ме мотивираше да им дам максималното като знания и опит при дадените обстоятелства.

- Удовлетворява ли ви заплащането, което получавате като лекар в избраната от вас специалност?

- Доста наболял въпрос през последните години за нашата гилдия, особено по отношение на заплащането на съдебномедицинската експертиза. То не отговаря както на положеното време и труд, така и на отговорността, която носи всеки един съдебен лекар за даденото от него заключение. Вероятно това е и една от основните причини за липсата на желаещи млади лекари, които да станат част от съдебната медицина в България.

Проблемът е сериозен и все по-явно ще се усеща, тъй като към настоящия момент в България има 47 специалисти в непенсионна възраст и още около 15 в пенсионна такава. Кадрите не се увеличат, за сметка на работата, която с всеки изминал ден става все повече. Понякога се стига до забавяне на разследванията, въпреки денонощната работа по експертизите. По-лошото е, че експертите започват да натрупват умора и в един момент е възможно да се стигне до едно „прегаряне". А стигне ли се до това при много хора по едно и също време, ще настане истински хаос и стотици дела и разследвания ще се забавят, вероятно с години. Затова искрено се надявам да бъде обърнато внимание на проблема своевременно.

- А условията, в които работите – апаратура, комфорт на работното място?

- Аз не мога да се оплача по отношение на апаратура, оборудване и комфорт на работното място, тъй като имам късмета да работя в София, в най-голямото и най-добре оборудваното съдебномедицинско звено в България. Нашата катедра има свои лаборатории – хистологична, трасологична, химическа, ДНК, серологична и за веществени доказателства. Но за останалите звена в България, особено в по-малките населени места, положението е тежко. Липсват им важни работни материали и условия, а колегите буквално правят от нищо нещо, за което им свалям шапка. Това също е сред причините за липса на млади кадри.

Вярвам, че ситуацията ще се подобри и се надявам това да се случи в най-скоро време. Вярвам, защото въпреки трудностите, има желаещи млади лекари, които проявяват силен интерес и голяма страст към нашата специалност. Малко са, но началото е положено и те ще са част от промяната към по-доброто.

* Снимката е направена през 2019 г. и затова медиците и пациентката на нея са без защитни маски. 


Оставаме тук въпреки трудностите

Оставаме тук въпреки трудностите

Сега виждаме ползите от ваксините, много малка част от хората, които са си ги сложили, стигат до усложнения, казва д-р Бейти Насуф
Пътят е труден, но си струва

Пътят е труден, но си струва

На младите медици трябва да се даде шанс, никой не е в центъра на здравната ни система, казва д-р Йордан Йорданов
Бих останала в България

Бих останала в България

Основният плюс на здравната ни система са високо квалифицираните специалисти, казва Златомира Попова
Парите на пациента са в центъра на системата

Парите на пациента са в центъра на системата

Нужна е коренна промяна, простото наливане на още средства без реорганизация, няма да даде резултат, казва д-р Георги Галев
Здравната реформа не търпи отлагане

Здравната реформа не търпи отлагане

За съжаление трябва да призная, че към момента в центъра на системата стои клиничната пътека и средствата отпускани от държавния бюджет, казва д-р Олга Палабуюк
Управляващите да се поставят на наше място

Управляващите да се поставят на наше място

Предимство на системата ни е лесният достъп до специалист, а недостатък -трудното организиране на комплексен подход към пациента, казва д-р Елица Валериева

Пациентът не винаги може да е в центъра на системата

Пациентът не винаги може да е в центъра на системата

Първият сблъсък за младия лекар е да се научи да носи отговорност, след това разбира, че работи 5 минути и пише 50, казва д-р Божидар Василев
Младите не остават у нас заради липса на ред

Младите не остават у нас заради липса на ред

В някои болници колегите получават между 300-500 евро месечно, а в чужбина заплащането е 3500-5000 евро за специализиращ лекар, казва д-р Диян Ганев
Лекарската професия си намира човека

Лекарската професия си намира човека

Тя е призвание, не може да се обясни как точно става изборът й, казда д-р Теодороа Сакеларова
Мой дълг е да остана тук

Мой дълг е да остана тук

Пациентът не е клинична пътека, трябва ни повече свобода да го лекуваме, казва д-р Мерием Шекир
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Притеснява ли ви новият вариант на коронавируса - Омикрон?

Декември 2021 Предишен Следващ