Мой дълг е да остана тук

Пациентът не е клинична пътека, трябва ни повече свобода да го лекуваме, казва д-р Мерием Шекир

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Тази професия ми беше интересна още от дете, макар и да нямаме лекари в семейството. От малка исках да работя нещо, с което да помагам на хората. И естествено, първите ми пациенти бяха куклите, най-вече едно плюшено мече, което безропотно понасяше „инжекциите", които му слагах.

- Към коя специалност се насочихте? Защо?

- В третата година от следването реших, че ще специализирам неврология. Още в началото, при първите упражнения по анатомия за мозъка, този орган за мен беше много сложен, неясен, криещ загадки. Има много неща, които тепърва ще научаваме за него. Това ме привлече. Доста време бях доброволка в Детската неврология в УМБАЛ „Свети Георги" в Пловдив, тъй като аз съм завършил Медицинския университет там. Децата обаче са много мили и скъпи, не посмях да запиша детска неврология. Така, пак съм в неврологията, но за възрастни. Имам шанса да съм в Клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Света Анна" в София, която е най-добрата в цяла България.

- Удовлетворена ли сте от образованието си по медицина?

- Да, удовлетворена съм. И преподавателите, и лекарите, с които работя, винаги са ни обръщали и ни обръщат внимание. Обясняват ни всичко, за което ги попитаме. Винаги, когато ние, студентите, а сега и специализантите, проявим желание и интерес, ни отговарят, научават ни на нови неща.

- А от сблъсъка си със здравната система?

- Най-неприятното в нея е, че пациентът не е клинична пътека, а човек с не едно и две заболявания. Ние обаче, заради въпросните пътеки, трябва да лекуваме основното. Това затруднява много. Чела съм за диагностично-свързаните групи и мисля, че те са много по-добър вариант.

- Кои са плюсовете на здравната ни система?

- Здравната система има и своите плюсове. Могат и се правят много диагностични процедури, образни и лабораторни изследвания. Достъпът до лекар-специалист, дори с няколко от една и съща специалност, е улеснен за разлика от много страни в Европейския съюз. Познавам тази разлика от проблемите на мои приятели и роднини, на които им се е налагало да се лекуват в чужбина.

- А минусите?

- Минус остават клиничните пътеки.

- Смятате ли, че пациентът е поставен в центъра на системата и защо така мислите?

- Донякъде да. И пак опираме до клиничните пътеки. Въпреки това, пациентът е поставен близо до центъра на здравната система.

- Бихте ли останали да работите в България? Защо?

- Да, ще остана. Аз съм от тези, които са привързани към приятелите и семейството. Не бих е чувствала добре без тях другаде. Освен това, България ми е дала медицинското образование. Чувствам, че дългът ми е д остана тук и да дам всичко на пациентите, на което са ме научили моите преподаватели.

- Виждате ли възможности за кариерно развитие тук?

- Има много добри възможности стига човек да има желание. Проблем е, че голямата медицина се прави в големите болници. Не винаги човек може да отиде там, където иска да работи и да се развива професионално.

- Удовлетворява ли ви заплащането, което бихте получавали като лекар в избраната от вас специалност?

- И аз, и колегите сме на мнение, че един лекар трябва да е спокоен и обезпечен, за да е отдаде изцяло на пациентите си. Не бива да му се налага да мисли за това, как ще плати сметките и ще нахрани децата си. В този смисъл има много какво да се желае у нас. Хубавото е, че като се натрупа опит, идва и по-доброто заплащане. Аз мисля, че на никой прохождащ в спецалността първа цел са му големите пари. За мен от първостепенна важност е да науча повече неща. Имам познати, които заминаха за чубина. Там стартовата заплата е много по-висока, отколкото тук, но по отношение на останалите специалисти парите им са малко.

- А условията, в които ще работите – апаратура, наличие на медицински сестри, комфорт на работното място?

- В УМБАЛ „Света Анна" работим с най-новите скенери и ядрено-магнитни резонанси. Цялата апаратура е нова.Осигурено ни е всичко, което създава комфорт за работа. Проблем е, че няма достатъчно медицински сестри, но кризата за тези специалисти е в цялата страна.

- Плаши ли ви агресията сред пациентите? С какво си я обяснявате?

- Не мога да си я обясня. Какъв ли човек трябва да си, за да посегнеш и да плашиш тези, които те лекуват, спасяват живота ти?! Мисля, че медицинската култура на българина не е висока. Затова и не оценява факта, през какво минава всеки, който е станал лекар и неговите родители, които е трябвало да го издържат във всичките тези години. Понякога и ние може да сме изнервени от напрежението при тежък случай, но не го показваме. В спешното отделение, където давам дежурства, все по-често съм свидетел на агресията срещу медиците. Случвало се е да нападат колега пред очите ми. Чувството, че си безпомощен в този момент, а чакат и други пациенти, е повече от ужасно.

- Смятате ли, че правилата, по които работи НЗОК с лекарите и болниците са добри? Защо?

- Много неща по линия на касата се променят месец за месец. Хубаво е да има ясни правила, за да знаем и ние как да действаме. Лекарят не бива да се ограничава от това, което му налагат клиничните пътеки. Трябва да ни се дава повече свобода, когато лекуваме. Чела съм и съм наясно какво представляват диагностично-свързаните групи. Ако те бъдат въведени, ще бъде от по-голяма полза за пациентите.

- Мислите ли, че има нужда от промяна на системата? В каква посока?

- Промяна трябва да има, защото не ни достига персонал. Необходимо е да се създадат стимули, за да идват при нас повече хора на работа. Ако го има, нещата ще вървят по-добре. Аз работа и в спешното отделение, и в Клиниката по нервни болести. Няма никакви конфилкти сред нас, разбираме се. Единственото е, че ни липсват кадри.

- А на етичните стойности в гилдията?

- Средата в клиниката е много добра. Хората са етични, помагат на нас, по-младите лекари. Определено етика в гилдията има.

- С какво си обяснявате липсата на обещавани промени в системата през последните години?

- Все още съм млад лекар и нямам достатъчно опит, за да правя преценки.

- Кои са хората, от които зависи бъдещето на здравеопазването според вас? Какво бихте им казали?

- Хората, от които зависи бъдещето на здравеопазването трябва да се вслушват повече в това, което казват лекарите. На първо място заплащането да е по-високо, защото при добри заплати кадри ще се намерят независимо дали лекари, медицински сестри или санитари. Сега се налага една медицинска сестра, а и лекари, да работят на три места, за да си докарат една прилична заплата. После следва бърнаут и дори някои недобри неща в професията.