Коментар

Всеки втори не иска да е приемен родител

15-02-2021 13:07

Причината е работа на граждански договор без осигуровки за здраве, пенсия и безработица, показва национално проучване

Всеки втори не иска да е приемен родител

Clinica.bg

press@clinica.bg

Всеки втори българин не иска да бъде приемен родител. 63% от хората у нас не биха поели този ангажимент при никакви условия. Всеки шести обаче би взел у дома дете в риск, ако получава заплата и издръжка за него от държавата. Това показват данни от национално представително проучване на агенция "Тренд", направено по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа. Изследването е реализирано през декември 2020 година.

Данните потвърждават тенденцията, която се наблюдава в последните години - за намаляване на интереса към приемната грижа. Експертите я свързват със сериозната атака срещу правата на детето и семейството от различни религиозни и политически общности, и от

фалшивите новини, свързани със закрилата

у нас. 51% от българите са на мнение, че в приемна грижа се настаняват деца, изоставени от родителите си, че всяко четвърто дете в приемна грижа е жертва на насилие, а за 14 на сто от сънародниците ни настанените в приемни семейства са там поради бедност. Тези данни, до известна степен, потвърждават и официалната статистика – най-голям дял от настанените в приемна грижа малчугани и тийнейджъри са жертва на лоша грижа и неглижиране, включително насилие. У нас броят на реално изоставените деца, както и тези без родители, постепенно намалява. Запитани при какви условия биха станали приемни родители,

българите поставят условие да получават заплата

и средства за издръжка на детето от държавата. Това не е необичайно и се потвърждава от поредица от социологически изследвания през годините. Парадокс е, че в публичното пространство основната критика към приемната грижа е получаването на финансово възнаграждение за труда, а в същото време това е и водещ мотив сънародниците ни да станат приемни родители, коментират експертите. Едва 10 на сто от деклариралите желание да станат приемни родители не поставят никакви условия, показват още данните от допитването.

1738 деца се отглеждат в 1947 приемни семейства,

показват данните на Агенцията за социално подпомагане. Близо 10 на сто са тези в приемна грижа, които имат увреждания. Най-много са в училищна възраст (6-14 години) – 647, и бебетата и децата до 3 години – 548. Продължава тенденцията 80% от настанените в приемни семейства да са расли в семейства, където са станали обект на лоша грижа, насилие или злоупотреба. Половината от децата в приемна грижа биват осиновявани (52%), а всяко пето се връща в родното семейство или при близки и роднини, когато е налице подобрение в житейската ситуация. 70 на сто от децата в приемни семейства, остават в приемното семейство средно една, а по-големите – до пет години, показват още данните на Агенцията за социално подпомагане. Във всяко пето одобрено приемно семейство продължава да няма настанено дете, показва още анализът на данните. Най-много са те в областите Търговище и Кърджали. Въпреки острия недостиг на приемни родители в София, 19 на сто от одобрените семейства

в столицата не полагат грижи за деца.

Приемната грижа у нас към момента е единствената алтернатива на социална институция за деца. От 2011 г. тя се финансира с европейски средства, по проект, като от 2021-ва възнагражденията на приемните родители и средствата за издръжка на децата са от държавния бюджет. Остава, обаче, проблемът със социалната сигурност на приемните семейства у нас. Дори тези, които искат да полагат грижи за изоставено дете, имат възможност да го правят единствено по граждански договор за периода на настаняването, без право на осигуровки за болест, безработица и майчинство. Това влияе демотивиращо на млади хора и хора с професии. По тази причина у нас приемните родители са основно в средна възраст.

Още по темата