НЕВРОЛОГИЯ

Поразени уста, ръка и говор издават инсулта

08-02-2017 10:21
Правещите тромболиза сме като кокичета в снега, признава доц. Росен КалпачкиПоразени уста, ръка и говор издават инсулта
Лора
Лора
Симеонова
lora@mail.bg
Столичната болница "Св. Анна" е категоричен лидер в лечението на инсултите с 1514 случая за 2016 г., 87 от които - с модерната тромболиза. От Нова година там работи и модерен STROKE център за мозъчно-съдови заболявания. На какво се дължи този успех? Изостава ли България в модерното лечение на инсулта и защо? И как могат да бъдат спасени от смърт и инвалидизация повече пациенти? Clinica.bg попита началника на Клиниката по нервни болести на "Св. Анна" доц. Росен Калпачки.

- Доц. Калпачки, болницата ви е абсолютен лидер в лечението на инсултите в България. Как го постигнахте?

- Да, така се случи. Сигурно е комбинация от фактори. Първо, обективните.  Лечението на инсултите е трудна работа и до голяма степен изисква организация, която може да създаде голяма, многопрофилна - за мое искрено съжаление, ще кажа – държавна болница. Не искам да е така. Но инсултите рядко са щастливи, усмихнати, чисти, млади, ходещи пациенти. Много често са неосигурени, имат много съпътстващи заболявания, идват късно. Реално в света, когато към една болница се приближи инсулт, знаем, че един на трима-четирима ще умре, независимо какво направим за него. Това не е весела перспектива за никой лекар или лечебно заведение. Но тези хора трябва да отидат някъде. Дълги години всепризнат център по спешна неврология – не само в София, и в България, беше ИСУЛ. По ред причини те намалиха дейността си, а пък най-вероятно и ние направихме център, който може да поеме тези пациенти. И, без да се случат административни промени, линейките започнаха да карат болните тук. Най-малкото, защото „Св. Анна” е болница – поне от 4-те години, в които аз съм тук, която не е върнала пациент. 
- Каква част от пациентите идват от Спешна помощ?

- Огромна част. Нерядко са минали през други болници и по ред причини – най-често липса на места, са върнати. По принцип леглата за спешни инсулти в София намаляха. Болниците постепенно, опитвайки се да менажират медицината, подкрепят печеливши и доходни специалности. И един добър мениджър казва така: „Половината етаж на неврологията ще го дам на гастроентерология, защото пациентите там се преврътат бързо, пътеката е скъпа, резултатите са по-добри и всички са по-доволни”. Градските болници намалиха дейността си драматично. Аз съм работил във Втора градска, когато приемахме безотказно. Сега там са казали – имаме 6 спешни легла. Когато се заемат, а от „Бърза помощ” се обадят, им отговарят:  „Съжаляваме, пълни сме!”. При нас такова нещо няма.

- Вие не връщате пациенти?

- Наши пациенти са лежали по всички етажи на болницата. За най-тежките осигуряваме място тук, в клиниката. Важното е, че не връщаме – няма как линейката да дойде и да кажем: „Нямаме място”. И постепенно разбраха: „Тук лекуват, няма да ни върнат”. Аз наследих някакво райониране – уж „Св. Анна” беше по-скоро болницата на София-област. Няма такова нещо. Приемаме от цялата страна, за съжаление – това значи, че хората идват късно, преминали през много болници. Затова сме лидери. А всъщност – нашето е занаят – човек се подобрява, колкото повече работи. Не сме велики, а сме безотказно работещи. Това значи добра организация, екипът да е готов 24 часа, 7 дни в седмицата. Пътят, по който вървим – явно нормален за българската медицина, показва, че инсулти могат да се правят в комплексни, големи болници, които имат ресурс.  Дори да обзаведеш страхотна неврология, ако до теб няма хематолог 24 часа, кардиолог 24 часа, дежурен лекар, който да види човека на скенер и лаборатория, не става. Инсултите са лоши, защото се случават нощем, в почивните дни, на Коледа, на Нова година... Никой не е станал невролог с желание да гледа умиращи хора. Пак казвам – самото естество на болестта е ужасно. В света най-много хора загиват от инсулти – това е правило. Хора сме, трябва да умираме от нещо. Природата е измислила да е от инсулти и ракови заболявания. Това са наши баби и дядовци, а и братя и сестри, за съжаление. Никой не иска да е от тази страна. Всеки иска да се раждат бебета – но няма как...

- А защо от 52 000 инсулта за 2016 г. само 330 са лекувани с модерната тромболиза?

- Световният лидер Австрия прави тромболизи на между 5 и 10% от инсултите си. В нашата болница минахме 5% миналата година. Да, в България тромболизите са много малко. Погледнато регионално, не сме много зле. Но сме зле.

- Защо се получава така?

- Според мен, късничко се събудихме за липсата на повече STROKE центрове като нашия. В момента сме няколко кокичета в снега – Варна, Шумен, ние, в София има още няколко клиники, Пловдив се възражда... Първо, доста време не беше решен въпросът чисто финансово. Лечението с тромболиза изисква да разтворите две флакончета с лекарство, които преди това аптеката трябва да купи. Да, ама тя го купува при най-изгодини цени за 800 лв. едното. А за инсулт здравната каса плаща 610 лв. Докато узреем пътеката да покрива тези флакончета, изтървахме няколко години. От 5-6 години има такава – издърпаха цената до 1 800 лв. и медикаментите се покриват. Не казвам, че сме забогатели, но поне покрива флаконите. Но тук пак се връщам на организацията. Защото да направиш тромболиза е много хубаво, като се получи, но същевременно -  особено на едни мирни, кротки хора като невролозите, трябва да им го вмениш. Сещам се за един стар виц: „Хирурзите нищо не знаят, много могат. Невролозите много знаят, нищо не могат. А интернистите – ни знаят, ни могат!”. Открай време се знае, че невролозите, сме много интелигентни, буквално поставяме диагнозата с ръце в джобовете, но сме терапевтично зле. Този скок не е много бърз. Дори в Европа и света трябваха поколения, за да стане. Тромболизата е известна в лечението на инфаркти от 30 години поне. Трябваше инвазивните методики първо да влязат в областта на кардиолозите, сега и ние вървим по този път. Ако беше дейност, която правят коремните хирурзи, нямаше да мислят, но ние сме невролози. Аз извървях този път, шеф съм на такъв екип и, Слава Богу, научих всички – тук никой не се колебае. Аз, разбира се, идвам винаги, когато имаме такъв пациент. Но първоначалното решение взема лекар, който е завършил миналата година. Направих тези хора уверени. И затова имаме 5,7% тромболизи.

- Могат ли да станат повече?

- Аз се радвам, че посоката е хваната. Бидейки консервативно племе, невролозите вече имаме зелена светлина. Прие се национална стратегия в рамките на Българското дружество по неврология – да се поощрява модерното лечение на инсулт. Това стигна по някакъв начин и до Министерство на здравеопазването. Извън касата, която ни подаде ръка с тромболизата, МЗ реши да вмъкне лечението на инсултите като приоритет в националната си стратегия. Какво направиха? Казаха: „Ние ще ви платим устройствата, ако „ходите” до тромба. Защото, когато венозно вкарвате медикамент – в следващия един час пациентът е като рохко яйце. Ако се пореже, ще умре.

И не мърдаме от леглото му. Екстракцията на тромба се прави от инвазивни кардиолози – шапка им свалям, жена ми е такъв специалист. Стигат до него и го изтеглят.  Всяко такова „мушкане” в съда обаче е 10 000 лв. И министерството тези устройства ги плаща, въпреки че касата не ги покрива. 2 години се обсъждаха зверските условия, на които трябва да отговарят екипите. Ние стартирахме от Нова година. STROKE центърът е комбинация между нашата клиника, кардиологията, рентгенологията, неврохирургията. Имаме освен дежурен невролог, рентгенолог, който да види къде точно е тромбът, неврохирург, който да стои с „пушка в ръка”, ако стане гаф. И, разбира се, инвазивен кардиолог, на когото да кажеш: „Ей там е, в лявата половина, малко по-назад, зад второто разклонение” и той да го извади. Всеки иска да лекува инсулт модерно. При нас има 200 пациенти месечно, „готиният процент” са 10. А другите 190 никой не ги ще. Защото 30 от тях умират.

- Каква е причината – късната диагностика?

- Това е единственият резерв. Да, макар и бавно, ние, като медицинско общество, вървим по световния път. Но понякога ми писва от тотална неграмотност. Не може лекарите да сме и образователи. Мозъкът е 1,5 кг средно, а ние тежим 100 кг. Всеки миг обаче той изразходва 1/3 от глюкозата и кислорода на тялото. Такъв орган е, с толкова мощна физиология. Заради този як метаболизъм, каквото и да стане, разполагаме с много малко време. Жена ми е кардиолог  и казва: „Три артерии са запушени. Няма проблем, една да отпуша, сърцето ще е спасено. Да, пациентът ще пие хапчета, ще се задъхва, но ще живее”. При мозъка така не може. Той не е мускул. Малко да му „отрежеш” кръвта и кислорода, отива на кино. Първите 7 секунди само са обратими. След това вече започват да умират клетки – със скорост няколко милиона в секунда. А всички те вършат нещо важно за вас. Критичната маса пък отиде ли, мозъкът спира да помага на тялото и то става апарат. Ако някой го обдишва, ще живее, ако ли не – мозъчна смърт. Тоест, разполагаме с много малко време. А открай време ударите засягат старите хора. Те често живеят сами. Последният пациент, който загина, беше от Макоцево – съседи разбили вратата, защото не са го виждали няколко дни. Много често деца на пациентите се оправдават, че са дошли късно, с думите: „Абе, звънях вчера на татко, не вдигна, ама той телефона не го чува!”. А на нас ни трябват минути, часове! Да, Австрия е лидер в лечението с тромболиза, но имат 6 мозъчни центрове и разполагат с такъв вертолетен арсенал, колкото цялата българска авиация. Значи, ако умножим нашите 87 инсулта по 6 – това са стотици щастливи, вместо почернени, семейства. И на един болен повече да помогнем, си заслужава – дори на фона на всички останали, които сме загубили.

- Казвате – лекарите не са образователи. Кой трябва да поеме тази роля?

- Опитваме се да обучаваме другите колеги на първо време. Защото идеята е да не пропуска болен, който се е обърнал към лекар. А такива случаи са масови. Не казвам, че самите хора са задължени да знаят всичко. Приемам, че има по-важни неща – човек да научи полезни изкопаеми и интеграли, но здравната култура е абсолютно занемарена. В момента ние учим лекарите по програми, които са се преподават на средношколци в Англия или пък на техните парамедици. Питайте някой полицай у нас как разпознава инсулт – не знае! И не е виновен той. Дайте да се срещнем някъде! Ние да си учим лекарите. Аз, като невролог, трябва да подготвя специализантите си или да кажа на колегите – създайте организацията като нас. Вие, медиите, обаче можете да промените нещата. И да не чакаме години, както беше с инфарктите – докато осъзнаем, че са спешни. А те са спешни, защото са скъпи. Сега всеки знае за сърцето, за кръвното... Трябва да има по-добра култура и за мозъка. Ще се учудите колко прост е тестът, който искаме сега да влезе през парамедиците в „Бърза помощ”.

- Кажете – колко е просто?

- Ако внезапно човек прояви някой от тези три симптома – изкривяване на лицето, промяна в говора или усещане за непохватност в едната от двете си ръце, 90% сте познали инсулт. Тестът се нарича FAST, защото са го измислили на Острова – Face (лице), Arm (ръка), Speech (говор), Time (време). Ако ваш близък обръща думите, не ви разбира, завалва, ръката му увисва, като я вдигне или лицето се изкриви, устата увисне, докарайте го бързо в болница. Този човек, ако го довете до 3-тия час, ще го съживя! Няма да разреша да стане инсулт. Ще ви го върна здрав! Тези неща са прости уж. Затова във Великобритания учат за FAST в училище, а по телевизията дори въртят анимационно филмче.

България вече „вдигнала крак”, нека направим първата крачка. Това са още много дни живот за нашите близки. Да не говорим и колко млади хора можем да спасим.

- Вие ги спасявате, но как стои въпросът с рехабилитацията после? Има ли я въобще?

- С това започвам и с това завършвам, когато говоря на студентите: „Хора, най-важното за един инсулт е да не се случва!”. Когато се случи, вече лошото е станало. Рехабилитацията трябва да започне от първия миг. Неслучайно в нашия екип има и рехабилитатор, и социален работник. Да, изключително малко са леглата и болниците и специалистите. Причината е проста  – това е незплатен труд. И тъй като някой е решил, че медицината трябва да се развива по икономически закони – тук има икономическа логика. Никой не разкрива болница за долекуване, която ще разчита само на здравната каса. Той на вратата ви казва, че болният струва 100 лв. на ден – за тези хора трябва не само терапия, но и памперси, чисти пижами, чаршафи, храна, денонощни грижи... Кой ще поддържа такава болница, като за рехабилитация се плащат 400 лв. за 7 дни? Няма как. И затова ви казват: „Ще го оставим още седмица, но вие ще платите двойно” . И вие отдъхвате и плащате, защото ако закарате този човек вкъщи – какво? Добре, ще си вземете седмица отпуск, но инсултът не се лекува за седмица. Там трябва месеци... Най-големият ни проблем с инсулта е на изхода. Много хора не искат да си вземат близките. И ние ставаме лоши и коравосърдечни, защото  им казваме, че те са тяхна отговорност. Налага се да го играем и хоспис, това е ежедневие. 


Тромболизите са се увеличили с 46%

Тромболизите са се увеличили с 46%

Почти една трета от тях се осъществяват в една болница в страната

НЗОК проверява болниците с тромболизи

НЗОК проверява болниците с тромболизи

От фонда искат да видят на каква цена се купува лекарството и какво количество се слага

44 тромбектомии за 19 месеца

44 тромбектомии за 19 месеца

В 50% от случаите пациентите са си тръгнали здрави, напълно активни, както преди инсулта, казва д-р Нурфет Алиоски

Тромбектомиите намаляха значително

Тромбектомиите намаляха значително

Заради проблемите с финансирането на медицинските изделия има само 18

Само две болници правят тромбектомии

Само две болници правят тромбектомии

Над 3.2 млн. лв. е дало здравното министерство за миналата година, за тази още няма сключени договори

На четири часа от смъртта

На четири часа от смъртта

Инсултът е третата най-честа причина за смърт у нас и поваля над 50 000 българи годишно. За опасностите, за превенцията и възможностите за лечение, разговаряме с д-р Елена Каранджулова.
Над 100 невролози обсъдиха инсултите

Над 100 невролози обсъдиха инсултите

Специалистите разгледаха правила за лечението им в страната
Тромболизите у нас се увеличиха с 23%

Тромболизите у нас се увеличиха с 23%

Над 400 са модерните интервенции през миналата година, но остават концентрирани в ограничен брой болници

Диамантен сертификат за инсулти получи „Св. Анна“

Диамантен сертификат за инсулти получи „Св. Анна“

Отличието е най-високото от три степени и в България няма друга болница с подобно постижение
При инсулта всяка минута е от значение

При инсулта всяка минута е от значение

Какво предизвиква инсулта, какви са най-новите техники за лечение и как да се предпазим, разговаряме с д-р Павлин Павлов. Той е началник на Отделението по неврология в Силистра.

1 2 3 4 5 ... 6 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Януари 2022 Предишен Следващ