Имунологични маркери откриват ревматоиден артрит

Установяването е трудно, имал съм пациент, който беше диагностициран едва седем години след появата на заболяването, казва д-р Георги Василев

- Д-р Василев, трудни ли са за диагностициране автоимунните ревматични заболявания, сред които е и ревматоидният атрит?
- Да, често в клиничната практика периодът от появата на клинични симптоми до поставянето на диагнозата ревматоиден артрит може да отнеме доста време, като нерядко се диагностицира разгърнато заболяване с няколко годишна давност. При автоимунните системни заболявания и в частност ревматоидния артрит, диагностична трудност представлява именно строго индивидуалния ход на ранна изява и разгръщане на симтомите. Това, което е важно да се разбере е, че пътят до поставянето на диагнозата е активен процес и изисква участие и от страна на страдащия. Болният е първият, който да разпознае болестта (да осъзнае „че нещо е не както трябва", „нещо ми има" - например болката, отокът и сутрешната скованост в ставите на ръката са налице всеки ден и не минават от само себе си, а напротив усилват се и пречат на работните и битовите задължения) и да потърси помощта на лекаря. Този процес е доброволен и еднопосочен, като по мое мнение забавяне в тази част е най-честата причина за отлагането и удължаването на времето до поставянето на диагнозата.

- Какви са съвременните методи за диагностика?

- Съвременните методите за диагностика условно можем да ги разделим на няколко групи. Първо, трябва да споменем т. нар. физикални методи, което обхваща разпита на пациента от лекаря и обективното изследване на болния - оглед и палпация на болезнените и оточни стави, измерване на ставната подвижност. Групата на инструменталните методи включва рентгенография и вече доста по-съвременните - скенер, ядрено-магнитен резонанс и ставна ехография. Третата, и също толкова важна група, е групата на лабораторните и имунологични методи. Тя е свързана с излсдването на високоспецифични автоантитела характерни за РА: антитела срещу CCP, антитела срещу MCV, ревматоиден фактор от клас ИгМ, ИгГ и ИгА, както и възпалителни реактанти като СУЕ и CRP. Aнтителата срещу CCP и срещу MCV се отличават с висока чувстивтелност (82% ) и специфичност (97%) и могат да бъдат положителни средно около 7 години преди диагностицирането на заболяването ревматоиден артрит и, ако трябва да ги подредим по важност, те формират най-важните биомаркери, които да бъдат изследвани при съмнение за ревматоиден артрит.,

- Скъпи ли са тези изследвания, в сравнение, например, с един обикновен ревмафактор, който може да даде фалшиво успокоение?

- Изследването на антитела срещу CCP и MCV далеч не е скъпоструващо изследване. Но последствията от подобно „фалшиво успокоение", свързано с възможността за фалшиво отрицателни резултати при изследване само на ревмафактор, са далеч по-скъпи и свързани със забавянето или „тръгването" в погрешна посока по отношение на диагностиката на ревматоиден артрит.

- В кои случаи съветвате общопрактикуващите лекари да се задълбочат в изследванията? Има ли някакъв алгоритъм, който да следват?

- Моят съвет за разгръщане на изследванията е това да стане при наличие на характерната за ревматоидния артрит клинична картина. Каква може да е тя: сутрешна скованост в ставите, болка и оток в 3 или повече ставни зони, симетричност на проявите, засягане на малките стави на ръцете и давност повече от 6 седмици. При наличие на подобна симптоматика, ОПЛ могат да насочат пациента за консултация и диагностично уточняване с ревматолог, а също и с клиничен имунолог, за изследване на високоспецифични автоантитела срещу CCP, MCV, ревматоиден фактори, както и антинуклеарни автоантитела (АНА-скрининг). Не бива да се пропуска и изследването на възпалителни реактанти като CRP и СУЕ.

- Кой е най-фрапантният случай във вашата практика на човек, който му е била забавена диагнозата?
- При събирането на пациентска група от болни с ревматоиден артрит в хода на работата по моя дисертационен труд имаше такъв пациент, който беше диагностициран 7 години след появата на заболяването.

- Кои са най-уязвимите групи за развитие на ревматоиден артрит? Има ли значение възрастта, пола?

- Ако трябва да назовем конкретни групи, които да са по-уязвими, това са хората с фамилна анамнеза за ревматоиден артит. Ревматоидният артрит засяга около 0.5 - 2% от световното население, по-често жени отколкото мъже, а по отношение на възрастта се наблюдават два пика на изява на болестта – на възраст между 20 и 40 години и второ плато между 45- и 55-годишна възраст; тютюнопушенето също е фактор, който се свързва с увеличен риск.

- За съжаление това коварно заболяване се среща и при децата. За какво трябва да следят родителите и кога да потърсят вашата помощ?

- При деца състоянието е по-известно още като Ювенилен Хроничен Идиопатичен Артрит и честотота е неколкократно по-ниска от ревматоиден артрит при възрастните. Това е заболяване с доста разнородна клинична картина и липса на стройна и изчерпателна класификация. Има два пика: между 1-ва и 3-та година и втори пик около 10 г., като засяга по-често момичета. Това, за което родителите трябва да следят, са възможните симптоми: висока температура придружена със ставни и мускулни болки, оточни и възпалени стави, ограничени движения, увеличени лимфни възли и слезка, обрив по тялото. При съмнение за това състояние е необходима е консулатция с педиатър ревматолог.