Бизнесът без осигуровки не може да ползва мерките

Правителството дава милиони на бизнеса
за подкрепа по време на пандемията, но в някои сектори твърдят, че средствата не стигат до тях. Кабинетът дава пари, но поставя и условия и ограничения за програмите, които могат да подпомогнат бизнеса в този труден момент. От друга страна липсва достатъчно административен капацитет за да могат ресурсите да се разпределят навреме и правилното. Това се отнася не само до средствата, обещани на ресторантьорския и други браншове, но и на лекарите и медицинските сестри, работещи на първа линия. Контролът към дружествата, чиито принципал са общините и държавата следва да бъде завишен. Всеки един кадър трябва да получи своето заплащане. По отношение на бизнеса има друг елемент. Когато говорим, че
някой трябва да получава социални помощи,
той трябва да си е плащал осигуровките. Ако някой от бизнеса е решил да си ги спести и ги е внасял в по-малък размер или никак, то няма защо да роптае сега, че не е получил насреща това, което е обещано на тези, които са добри платци. Голяма част от бизнеса в София и в някои от големите областни градове няма проблем с плащането на минималната работна заплата. Когато става въпрос за по-малките областни градове, работодателят или избира да остави човека на работа при много ниски осигуровки, като при работа на 4-часов работен ден, или да го уволни, защото не може да му изплати минималната работна заплата. Говорим за действия и реформи, които са заложени в системата много по-назад във времето, но не са изпълнени. Днес ние виждаме, как те рефлектират върху бизнеса и той не може да се възползва от спасителните мерки, защото не е плащал осигуровките и не е бил стимулиран да ги плаща, а е бил наказван. Впрочем, наказанията в този смисъл,
водят до корупция в самите институции.
Работата на министъра на здравеопазването
е да опазва живота и здравето както на лекарите, така и на българските граждани. Когато става въпрос за бизнеса, в негова защита следва да се включи министърът на икономиката, този на финансите, както и на труда и социалната политика. Последният трябва да осигури достатъчно добра социално-спасителна мрежа на бизнеса за времето, когато той е затворен. Когато тези елементи са свързани, се вижда коя страна има право или не. Сега тази тежест се поставя единствено върху МЗ, както беше и в началото на пандемията през миналата година, продължава и сега. Не е негова работа да избира кой бизнес трябва да работи и кой не, следва да има дебат между самите институции, а такъв към момента липсва. Изправени сме пред факта
Европа да затяга мерките, България да ги разхлабва.
За радост, у нас случаите намаляха в резултат на наложените мерки преди Нова година. Въпросът е те да не се покачат отново. Тук трябва да наблюдаваме нещата внимателно. Тоталният локдаун е приложим само при изключително високи стойности на заболеваемост. Оказва се, че учениците са с най-много връзки към различните звена – между работещи, бизнес и всички останали, тъй като посещават училища, заведения, вкъщи са с родителите си, които ходят на работа. Затова мерките по отношение на училищата трябва да бъдат разхлабвани много по-внимателно, а резултатът да се наблюдава в рамките на две седмици и при покачване, да се затварят. Това важи и за всяка друга сфера.
В момента е необходима прозрачност и предвидимост
на решенията на правителството, а от страна на бизнеса – самоконтрол и саморегулация, защото бяхме свидетели, че мерките не се спазваха. Дори 5 човека да ги нарушат и те да бъдат огласени от медиите, страда целият бранш. Държавата пък, трябва да предостави ясно разписани правила за даване на помощи и подпомагане на затворения бизнес и скоростта, с която това се случва. Защото фактите са, че изплащането на седствата на някои затворени сектори започна едва през януари.

Целта е всички да си понесат отговорността

Искаме орган към МЗ срещу тютюнопушенето

60 години МУ-Варна

Имунният отговор при възрастните хора е по-слаб

Всички вече вярват на ваксините

Съсловните организации са ни длъжници

Всеки втори не иска да е приемен родител

Няма да допуснем пациент да не бъде обгрижен

Работникът е „ходеща бомба” при 10 часа труд
