Чрез лимитите и отстъпките за лекарства се толерираха определени играчи

Държавните болници бяха принуждавани да правят търгове за апаратура и медицински изделия само от един производител, казва д-р Дечо Дечев

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Честно казано искрено се надявах да чуя това изказване на д-р Семерджиев. Радвам се, че беше анонсирано по този начин, защото мисля, че е очаквана новина, както за по-голямата част от колектива на „Св. Ив. Рилски", така и за много хора, които винаги са ме поздравявали за модела на управление, който беше въведен в тази болница и бе изключитено успешен.

- А разбрахте ли защо ви махна Петър Москов?

- Официално обявената причина за моето освобождавене беше,че е заради сливането на "Св. Ив. Рилски " с "Александровска", което така и не се случи.

- През тези две години сте следили развитието на болницата макар и отдалече, какво очаквате да заварите освен 16 млн. дългове?

- Честно казано искрено съм изненадан от тези данни, защото според мен е невъзможно да се натрупа такъв дълг за тези две години. Едно от първите неща, които ще направя, ако се върна в болницата, защото все още нямам заповед, е да проверя какво е състоянието й. Бих искал да поздравя предишното ръководство за това, че успя да доведе до положителен край проекта за радиохирургията, който бяхме започнали и се надявам, че той ще бъде печеливш както за болницата, така и за пациентите.

- И все пак толкова време сте бил директор, как се трупат за две години 12 млн. нов дълг?

- Искрено съм учуден, и мога само да предполагам, че в тази цифра са заложени 9.5 млн. кредит, който болницата получи по „Джесика", за да закупи апарат за лъчехирургия. Иначе трябва да положиш огромни усилия, за да постигнеш такива негативни резултати.

- Какви са плановете ви за развитието на „Св. Ив. Рилски"?

- През тези 7 години, когато бях директор на болницата, винаги сме имали идеята да развием дейността си около водещите клиники, с които разполагаме. Така че в рамките на една болница пациентът да може да получи пълна грижа. Затова мисля, че трябва да се концентрираме около водещите си клиники по неврохиругия, по ревматология, по гастроентерология и да продължаваме да работим.

- През изминалите няколко години накъде се разви здравната система – напред - назад?

- Винаги съм казвал, че реформите, които се обявиха, бяха само намерения. Ние останахме да работим в един и същ модел - джипитата са еднолични търговци, болниците са търговски двужества, съществува един монополист на осигурителния пазар в лицето на НЗОК. В никакъв случай не може да се каже, че е направена някаква рефрма. Това, което беше направено са определени действия, които водеха до една концентрация на власт в лицето на Петър Москов. Това противоречеше на един десен модел, какъвто има изграден при нас, който означава децентрализация, при която пазарът решава кой е по-добър. Тоест пациентът да има право на избор къде да се лекува. Действия, като въвеждането на твърди бюджети, напълно противоречаха на този модел, но пък дадоха правата на г-н Москов да нарушава тези лимити за определени играчи на болничния пазар според личните му виждания. Ние знаем, че определени болници ежемесечно получаваха допълнителни суми. И аз искрено призовавам новите членове на Надзорния съвет на касата, както и лично д-р Димитър Петров да публикуват официално решенията на техните предшественици кои са болниците, които са получавали надлимитните средства. Тогава ще стане ясно, че резултатите от провежданата политика през тези две години на трупане на огромни дългове от държавните болници не кореспондират с видимото благосъстояние на определени играчи, които са най-вече на частния пазар.

- Как си обяснявате главоломното увеличение на дълговете на държавните болници през последните две години? Само лимитите ли са причината?

- Всички знаем, че приходите на една болница се обуславят от две главни направления – НЗОК и приходи от тъй наречения кешов пазар - пациенти, които не са осигурени и си плащат лечението или са осигурени, но по някаква причина си доплащат сами лечението. Публична тайна е, че приходите на най-печелившите и ресурсоемки частни болници значително се увеличиха главно на кешовия пазар. Тоест, ако в момента общата структура на приходите в една частна структура е 40% по НЗОК и 60% от кеш, то в държавните болници приходната част остана на 90-95 процента от НЗОК и само около 5 -10 процента по кешов пазар. Това е едно от нещата, което влоши състоянието на държавните болници. То се случи главно заради тоталната липса на обективен контрол, който да проверява защо едно лице трябва да доплаща толкова много в една частна болница. Пълната абдикация на държавата от контролната дейност в нашия сектор позволи на определени болници да формират такива приходи, които в голямата си част са необосновани.

- Здравният министър вече даде заявка за коригиране на философията на лимитите, как може те да се промяната?

- Личното ми мнение е, че голям пропуск се оказа поръчковата акредитацията на някои лечебните заведения. Там се извършиха безобразия в посока на това, че разрешенията за дейност не корелираха с тъй наречената здравна карта. На фона на това, че вкара обективен критерий в кой регион колко легла да има, което според мен е правилно, г-н Моксов по негови думи само за една година и половина издаде над 80 разрешения за дейнот, които влошиха състоянието. На практика институцията, която трябваше да проверява доколко тези разрешения корелират с нормативните документи, според които има определени критерии за това на какви условия трябва да отговаря една болнична стая или операционна, не го направи. В същото време се издадоха разрешения, които са в нарушение. Трябва да се извърши нова оценка на реалното състояние на болниците и тогава броят на леглата, с които кандидатства едно лечебно заведение за договор с касата, значително ще се намали. Ще дам само един пример – според действащите правила едно болнично легло не може да притежава по-малко от 6.5 квадрата в една стая. Ако се проверят болниците, които акумилират най-много средства по каса ще отпаднат много легла и ще достигнем до параметрите, които са заложени в здравната карта. Аз също съм привърженик, че трябва да има някакви рамки за финансирането на болниците, но трябва да се отчита и извършената надлимитна дейност, когато е била реална.

- Тоест да се върне стария модел отпреди 2015 г., така ли?

- Да, при който имаше заплащане на реално извършената дейност след контрол. Освен това трябва да се въведе един минимален процент легла, които всяко лечебно заведение да поддържа за спешни пациенти. Една болница, ако има 100 легла, трябва винаги да има примерно 10 резервни, а не да казва, че няма свободни при нужда. Когато някое от тях се заеме, ще трябва да се праща подробен обяснителен доклад до НЗОК какво го е наложило.

- Не ви ли притеснява, че плащането на цялата надлимитна дейност ще доведе до още по-голям преразход за НЗОК?

- Според данните, с които разполагам, този преразход към момента средно месечно не е по-голям от 10%. Тоест, ако се задължат болниците да имат максимален процент използваемост на леглата не повече от 90, това би компенсирало разликата.

- Удачна ли е идеята да се замени пръстовия отпечатък с карта?

- Да и поздравявам министъра за нея. Тя не е нова, но във времето не се реализира. Може би трябваше да дойде толкова екзотично предложение като пръстовия отпечатък, за да се обединим около другата. Въвеждането на пръстовия отпечатък беше полезно за много малък кръг хора, които се облагодетелстваха от купуването на тези устройства за чекирането.

- Някой трябва ли да потърси отговорост от тези хора, които го въведоха?

- Това, което беще възмутително е, че някои хора излезнаха с твърдения за реализирани икономии, които, ако се окаже, че са верни, то трябва да бъдат придружени от доказателства кои болници са източвали касата. Защото, когато твърдиш, че правиш икономия, трябва да покажеш от къде идва тя. Така че, тези хора трябва да обявят кои са лечебните заведения или да признаят, че няма такива икономии.

- Електронният търг за лекарства добра идея ли е да остане?

- Аз приветствам всяко едно действие, което би спестило средства, независимо дали е за лекарства или за друго. Това, което ми прави впечателение е, че се предлагат промени в един сектор като лекарственият, където регулацията е най-близка до европейската. Там на ниво призводител сме постигнали максимума и имаме най-ниска цена. Действително с такъв търг могат да се постигнат още малки отстъпки, но ми се струва странно, че в областта на медицинските изделия, където разходите са много големи, няма никакви стъпки за регулирането им. Много по-логично беше да се започне именно с този сектор, където всички като потребители даваме много средства, както и в областта на апаратурата. Какво пречеше да се направи един сайт с цени на апаратурата, която е закупена,което би било изключително полезно за всеки нов възложител.

Също така мисля, че трябва да се даде гласност за цената на така наречената 10% отстъпка от стойността на някои лекарства, заплащани по линията на НЗОК. Дали пък същата не е за сметка на обещано от Москов на определени фирми увеличен оборот към Касата? Как иначе да си обясним,че въпреки намалението на цените, Касата отново е в преразход с повече от 50 млн. лв. за лекарства, а делът на оригиналните лекарства достигна над 80% от общите разходи за лекарства. Или активното бездействие на Москов, спрямо факта че цените на лекарствата извън Позитивния лекарствен списък остават с пъти по високи спрямо цените на същите в съседни държави?

- Реално страницата на АОП не върши ли същата работа за медицинските изделия?

- Не, по тази логика може да се влезе и в европейски вестник, за да се види за какви средства е закупена дадена апаратура. Но всичко е оставено на индивидуалната воля на даден потребител. А тук говорим той да бъде задължен да влезе и да сравни цените, както и критериите, които обявява да се покриват поне от трима производители. Това, което беше изключително порочно в последните години е, че болничните заведения бяха принуждавани от принципала си да покриват изисквания за апаратура и медицински изделия само от един производител, обикновено посочван от него. Примерно за един стент за вътресъдовото лечение на инсултите, което трябва да се извършва в четири центъра в страната, бяха спуснати конкретни параметри за дължина,покритие на стента и др. На тези изисквания отговарят стентовете само на един производител , като тези конкретни параметри,без да имат съществено медицинско значение, ограничават търга до изделията на само един производител.

- Има ли нещо друго, което е убягнало от вниманието на служебния министър?

- Без да се смята като комплимент бих казал, че в последните 15 години от всички министри само д-р Семерджиев влиза на този пост с необходимия административен опит. Единственият друг беше д-р Евгений Желев, той също имаше административен опит, тъй като е бил кмет и шеф на болница. Така че съм убеден, че новият министър има воля и ясна представа какво трябва да се направи.