Интервю

Сега сме по-готови за нова вълна от КОВИД

25-01-2021 05:46
Парадоксалното е, че пандемията подобри състоянието на болниците и те вече са по-добре оборудвани, казва проф. Борис БоговСега сме по-готови за нова вълна от КОВИД
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Измина почти една цяла година под егидата на КОВИД. Европа е залята от нова вълна на пандемията, а ние сме на прага на отхлабването на мерките. Нужно ли е това, как се отрази пандемията на болниците, готови ли сме за трета вълна и медиците ще я понесат ли, попитахме проф. Борис Богов. Той е директор на УМБАЛ „Александровска".

- Проф. Богов, миналата седмица беше възстановен плановият прием, какво е положението в Александровска болница?

- Плановият прием е възстановен от 16-ти, работим на пълни обороти, защото планирахме това малко по-рано и предходните десетина дни се обадихме на наши пациенти, така че да са с готовност да постъпват в болницата от 18-ти януари. Средно на ден приемаме по 90 човека, на входа сутрин има опашка от хора, всичко е силно казано по старому, но дейността се възстановява лека полека.

- Къде имахте най-много отложени пациенти?

- Отложени в смисъл на планов прием имахме навсякъде, защото по заповедта на министъра можехме да приемаме само спешни и неотложни пациенти. Ние фигуративно сме съкратили с около 100 легла блока с КОВИД-пациентите, защото те намаляха, но физически не сме върнали тези 100 легла за планов прием, заради това, че трябва да поддържаме готовност за евентуална трета вълна или повишаване на пациентите след празниците. Тази седмица ще се разбере след анализа на данните дали можем да върнем тези легла на старите им места.

- Сега се обсъжда разхлабване на мерките, смятате ли, че ще бъде адекватно за България на фона на този нов щам и заболеваемостта в останалите държави?

- На фона на заболеваемостта в Европа е малко притеснително, макар че според мен това не е нов щам - вирусите имат тази способност да се видоизменят след известен период от време. Притеснителен е анализът, но се обсъжда възстановяване на присъствените занятия за малко по-големите ученици, на залите за спорт, а не на МОЛ-овете, ресторантите и дискотеките.

- И все пак според вас възможно ли е да преживеем един нов ноември месец?

- Аз съм малко по-песимистично настроен и очаквам покачване на процента на новозаразените не със силата на ноември, но според мен ще стигнем над 300 на 100 000 средно за страната. Прогнозата ми се базира на това как се движат нещата сега, както и на последиците от новогодишните празници. Може би е по-реалистично да очакваме нещо такова, отколкото да неглижираме ситуацията.

- Кога очаквате да стигнем до толкова висока заболеваемост?

- Очаквам това да се случи следващия месец – периодът 15-20 февруари.

- Здравната система, при сбъдването на една такава прогноза, би ли могла отново да поеме ударът?

- Здравната система е преобразувана за една година тотално. Лекарите се научиха и са на много по-високо ниво при справянето с една такава КОВИД-ситуация. Симптомите са много по-лесно разпознаваеми, по-лесно е провеждането и на лечението на пациентите. Организацията вече е направена, много по-лесно ще се отварят КОВИД-отделенията, защото всичко това вече е известно, освен това страхът у здравните работници, като че ли вече не е на преден план. Те видяха, че няма нищо страшно в това да лекуваш пациенти с КОВИД, така че сформирането на екипи вече е много по-лесно.

- В Александровска болница каква част от медицинските специалисти се включиха в лечението на КОВИД?

- Мога да кажа, че това бяха около 50% от всички. В началото по-плахо, след това имаме екипи , които вече не желаят да излизат от КОВИД-отделенията, колкото и странно да звучи.

- Различни международни проучвания показват, че медицинските специалисти пострадаха от стреса и физическото натоварване покрай КОВИД, какво е положението у нас?

- При лекарите, които са в провинцията този страх все още стои. Дори имаше колеги, които отказваха да се срещат и да лекуват пациенти с КОВИД. Имаше и такива, които не мисля, че могат да носят името "лекар", защото търсеха огромни суми пари, за да прегледат пациент, който е суспектен за КОВИД. Що се касае за колегите в Александровска болница, имаше заболели от срещи с пациенти, прекараха ковидната инфекция, за съжаление имаме и двама колеги, които не успяха да се справят с болестта, те бяха страхотни лекари. Като цяло заболеваемостта беше около 3.5% сред здравния персонал на Александровска. Дори сега, когато върви ваксинационната програма, тези, които преболедуваха отлагат имунизацията за следващ етап. Психологически медиците също седят добре, няма депресии, тревожности, все пак колегите ми в Александровска са от най-висок клас.

- Системата е по-подготвена, това означава ли, че има ясен протокол за лечение на КОВИД?

- Да, има ясен протокол, за наша гордост смея да кажа, че заложените алгоритми в него са взаимствани от нашата болница. По препоръки на Националния оперативен щаб такива бяха изработени от ВМА, Александровска, Пирогов и Окръжна болница. След общо разискване, на една от срещите се подбраха критериите, по които може най-бързо и лесно да се постави диагнозата и да се обслужи пациента. В най-голямата си част те са изработени от нас.

- Води ли това до по-голям успех в лечението на пациентите с КОВИД?

- Определено, смъртността е по-малка, както и престоят в здравното заведение. Нашите резултати на базата на определен алгоритъм в много от случаите сега виждаме, че са заложени в други европейски страни. Имаме подготвени и около 7 публикации, които ще бъдат направени на международно ниво в областта на КОВИД.

- Какви са основните изводи в тях?

- Наша е заслугата за включване на колхицина в лечението на пациенти с КОВИД и бронхопневмония в лечението. Този подход е наш, колегите, които работят в отделението успяха да нагодят дозата, която да се приема, така че остатъчните явления са много по-малки или ги няма. Също така включването инхалаторно на бромохексин при тези пациенти, предстои да проучим и прилагането на инхалации с хепарин при някои. Бързата диагностика с PET-СТ и още много неща.

- Ако болниците вече са достатъчно подготвени, как седят нещата в изънболничната помощ и връзката с нея на добро ниво ли е?

- Не бих казал специално за тази пандемия. Като че ли доболничната помощ дезертира малко, колегите общопрактикуващи лекари, като че ли изчезнаха за известен период от време и това създаде хаос от непрекъснато звънене по телефона на такива пациенти, дори страх да излизат от къщи. В същото време на хората им беше забранено да ходят в болница без специален транспорт, създаде се известен хаос, но сега след като се поуспокои обстановката и правителството потърси за помощ общопрактикуващите лекари, след като ги включи във ваксинационната програма, може би нещата ще си дойдат на мястото дори при нова вълна на пандемията.

- Какви очаквате да са последствията от КОВИД върху болниците в края на 2021 и какви бяха досега?

- Колкото и парадоксално да звучи, мисля, че след една такава пандемия болниците излизат много подготвени и доста по-оборудвани в доста отношения. Създаде се много добра колаборация между отделните звена, много добре бяха оборудвани анестезиологичните отделения и реанимациите, направи се доста за всички отделения, които бяха преобразувани в КОВИД-зони. Така че парадоксално, но сме с положителни резултати заради пандемията.

- Лекарите, които не са пряко ангажирани в лечението на КОВИД, не се ли деквалифицират?

- Не, част от тях също влизаха в отделенията за КОВИД и така работата им просто беше от малко по-друг характер.

- Какво се случи с приходите на болницата, тази база от 85% не се достигаше винаги?

- Пациентопотокът намаля средно с повече от 50%. Ноември и октомври пациентопотокът беше към 37% в сравнение с предишни години. В началото бяха изчислени загубите до 75% по здравна каса на база минали години, но е факт, че финансирането на Александровска болница от НЗОК беше на 100%, въпреки намалената дейност. Така че големи жертви ние не сме дали, колегите са си получавали заплатите в срок и в пълен обем. Да не говоря за екипите в КОВИД-отделението, те получаваха и допълнителните 1000 лв., това е благодарение на управляващите и допълнителното финансиране, което бе осигурено за най-големите болници, които основно се занимаваха с лечение на пациенти с КОВИД. Защото един такъв пациент струва средно около 10 000 на държавата и на касата.

- Ако КОВИД е пробният камък за системата ни, какво показа той – на кои болници можем да разчитаме или на всички?

- Иска ми се да кажа, че на всички, но не е така. Държавните болници бяха тези, които откликнаха на призива на МЗ и въобще на обществото.

- МЗ публикува нов проект за здравна стратегия до 2030г., очаквате ли този път нещо да се случи на практика – говори се за селективно договаряне, работеща НЗК, реорганизация на болничния сектор в посока на отсяване на по-комплексните и можещи структури?

- Много ми се ще да говоря за това, но ще се въздържа, защото ще бъда част от миналите политици, които се бяха ангажирали със здравни карти и досиета, това се говори още от 90-те години. За да се случи, трябва правителството, което дойде на власт да има волята за него. Тези промени не могат да се направят само от един човек, какъвто и капацитет да има той, за това е нужна волята на цялото правителство. Иначе във времето назад сме обследвали различни модели – австралийски, холандски, немски, в крайна сметка това до нищо добро не доведе, защото не стартира никога нищо. Ако се беше направило едно нещо, пак щеше да е добре, но не се случи.

- А смятате ли, че политиките, които са описани в стратегията, са в правилната посока?

- Да, ако някой ги изпълни, ще бъде много добре. Като говорим за НЗОК и приоритетите до 2030г., трябва да се има предвид, че много от КП са недофинансирани, има само едно или две изключения. Преди 5 години се заговори за така наречените ДСГ, това би било в полза на пациента, но въвеждането им не се случва. А аз не знам друга страна в света, където пациент да се лекува по КП, докато този модел съществува рестрикциите ще са налице. Второто, което няма да се хареса на много хора – здравеопазването не е търговия, когато някой от управляващите направи така, че всички болници да излязат от системата на търговските дружества, ще е добре.

- Планирате много промени и ремонти на клиники през тази година в болницата, как реагират колегите ви на трудностите около организацията им?

- За никого не беше добре, то е все едно човек да се премести от къщи и да отиде на гости за неопределено време, но всеки един от ръководителите го прие с разбиране и каза дано е по-скоро.

- Работи ли диспансерът за трансплантирани в момента?

- Да, в момента диспансерът работи както винаги, но е ситуиран на друго място. От 1 март ще има назначени още двама колеги на работа, а клиниката ще оглави д-р Михаил Димитров, който е единственият останал от нея. Това е и човекът, който последните 4-5 години се е заминавал само с диспансеризация на трансплантирани пациенти

- Защо трансплантациите не вървят в България?

- Няколко са нещата – първо чисто регулаторно, второ колегите нямат добра мотивация, за да правят това. Ще ви кажа една статистика – средно една бъбрена трансплантация е от порядъка между 38 и 45 хил. евро, а у нас МЗ плаща 20 хил. лв. за всичко – консумативи, екипи, и както казва доц. Марин Георгиев, накрая остават около 4 хил. лв. с които да мотивирам 10 души. Тоест, липсват стимули и законова уредба. Липсва убеденост у хората в България да даряват органи и всичко това прави около 10 или 14 трансплантации на година.


Интересът към пулмоналната хипертония стихва

Интересът към пулмоналната хипертония стихва

В една от най-големите ни болници по време на най-тежките пандемични вълни нямаше скенер и не знаем какво е отражението на КОВИД върху пациентите с тази диагноза, казва д-р Любомир Димитров
Даренията за КОВИД още текат

Даренията за КОВИД още текат

За първите три месеца на годината по сметката на МЗ са постъпили 1187 лв., показва справка на ведомството

Ваксина за КОВИД пази хрониците от други усложнения

Ваксина за КОВИД пази хрониците от други усложнения

Пост-синдромът влошава състоянието на пациентите с белодробни заболявания и свързаните с него оплаквания, казва доц. Венцислава Пенчева
Цяла България в зелено

Цяла България в зелено

Средната заболеваемост в страната падна до 50.01 на 100 000 души, показват данните на НЦЗПБ
РНК-ваксините не променят човешкия геном

РНК-ваксините не променят човешкия геном

Те са с бърз отговор на новите варианти и не са създадени прибързано, геномът на SARS-CoV-2 е близък до по-предишни вируси, които науката познава, обясни проф. Георги Момеков
Болници спират имунизациите за КОВИД

Болници спират имунизациите за КОВИД

Заради липса на желаещи кабинетите в "Александровска", "Св. Анна" и ВМА няма да работят, но всеки може да се ваксинира при джипито си
Искаме по-малко ваксини за КОВИД

Искаме по-малко ваксини за КОВИД

Сега държавите са задължени да купуват количества, които не са им реално необходими, предупреждава МЗ в писмо до ЕК,
Рискът от маймунска шарка у нас е малък

Рискът от маймунска шарка у нас е малък

Тя се предава трудно, не се разпространява по въздуха, заразяването е само при много близък контакт с инфектиран, казва проф. Тодор Кантарджиев
България - свободна от КОВИД

България - свободна от КОВИД

27 области са в зелената зона със заболеваемост под 100 на 100 000 души, само в София тя е малко по-висока, показват данните на НЦЗПБ
Не подценявайте гръдната болка и сърцебиенето

Не подценявайте гръдната болка и сърцебиенето

При възрастните хора ниското кръвно може да е по- опасно от леко завишеното, казва д-р Кирил Джоманов

1 2 3 4 5 ... 436 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Май 2022 Предишен Следващ