Напред с търпелива надежда

Виждаме, че Георги напредва с всеки изминал ден, борим се и се надяваме всичко да е наред, казва майката на 6-годишното момче, което е с специфични разстройства на двигателните функции

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

Георги от София се ражда през 2014 година в "Майчин дом". Всичко е наред, до момента за изписване, при който медиците установяват, че на бебето не му достига кислород, разказа неговата майка Ивета Александрова. Затова малкият Георги остава в Отделението по неонатология, където е 10 дни на кислород, след което детето вече е изписано. Родителите му обаче забелязват нещо необичайно, а именно, че Георги не лази и не се върти, така както другите деца на неговата възраст. „Когато стана на 10 месеца личният лекар ни насочи към Специализираната болница за деца с церебрална паразлиза, където трябваше да бъде прегледан от невролог и така започна рехабилитация", разказа още Ивета. Оттам дететое  насочено към Педиатрията за изследвания. 

Георги е приет с диагноза специфични разстройства

на двигателните функции. Принципно при дечица с подобни проблеми до 1.5 се поставя тази диагноза, след което се уточнява състоянието.Детето преминава през различни изследвания като ядрено-магнитен резонанс, ЕEГ, ЕМГ на мускулите и краката, но така и не се стига до категорична друга диагноза. Лекарите виждат кистички в главичката му, които не притискат нищо и се резорбират, но трябва да се проследяват. Затова й развитието на детето е по-бавно. Така и до ден днешен той се води с диагнозата специфични разстройства на двигателните  функции, защото друга не е открита. Съответно след шест месеца, родителите му разбират, че не могат да посещават повече клиниката по здравна каса, защото детето няма нова диагноза, а процедурите, които са му се полагали, са били на база първоначално записаната диагноза - специфични разстройства на двигателните функции. Тя обаче се поставя при децата до 1.5 г., след което трябва нова диагноза. „ Ако няма нова, трябва да ходим платено", казва Ивета.

И така родителите му започват да заделят по 1100-1200 лв.

на месец за терапия, която включва логопед, специален педагог, гимнастика и др. От болницата насочват родителите към кампанията „Българската Коледа" и така те кандидатстват вече от 4 години насам. „Всяка година му отпускат различна сума от около 1200 лв., което стига за 10 дни рехабилитация. Но въпреки всичко ние сме доволни, защото това все пак си е помощ за нас", благодари Ивета.

И рехабилитацията безспорно дава ефект в състоянието на детето през годините. Първо специалистите научават Георги да се обръща по гръб и корем, да лази и да се изправя самичък, хващайки се за нещо. Другият проблем е, че детето не говорило, разказа още майка му. „Изговаряше няколко думи – мама, тати и ела.

С работата с логопеда започна да се отпуска и говори повече.

В момента разбира абсолютно всичко, което му се казва. Вече може да брои до 10, да пише, знае цялата азбука, познава букви и фигури", разказа още майката на Георги, която вижда радостта в напредъка на Георги през годините. Тя се надява детето да започне да говори по-добре, защото това все още е проблем, за да може да тръгне на училище. Принципно, на база възрастта, това трябва да се случи през септември тази година, но заради говорните нарушения, момчето ще остане още една година в детската градина. „Очакваме всичко да се случи както трябва, да започне да говори и да се оправи, макар и по-бавно. Борим се. Виждаме, че има напредък, с всеки изминал ден той показва нещо ново, имаме надеждата, че всичко ще е наред. Надяваме се той да проговори", сподели Ивета. В момента детето казва отделни думички, разбира, но не може да прави пълни изречения и да говори така, както принципно може едно дете на 6 години. Другото, което родителите му очакват и на което се надяват е той да започне да се храни самичък. „Ако му дадеш филийка намазана с нещо или солетка, няма проблем, но с лъжичка и виличка още не се храни сам", добави майката на Георги. Тя и близките й правят всичко по силите им, за да се грижат за детето по най-добрия начин. „Приела съм, това, което се случва и се опитвам да не го сравнявам с другите деца.

С татко му работим в общи линии за рехабилитацията.

Свекърва ми много помага и другите близки – кой с каквото може", разказа тя. Ивета и бабата на Георги се редуват да го водят на детска градина, като защото от заведението искат той да е с придружител, понеже все още има нужда от помощ при хранене и др. Но, и там Георги напредва. Той наблюдава другите деца и когато се почувства уверен, започва сам да прави това, което е видял. Така например именно в градината се научил да пие от чашка и др. Момчето стои там до обяд, а майка му и баба му взимат отпуска или болничен, за да са с него. Ивета е благодарна за разбирането, което получава в работата си, предвид ситуацията. „Никога не съм имала проблем, когато трябва да изляза отпуска или да го заведа на рехабилитация, доволна съм от работното си място и съм благодарна, че срещнах такива хора", сподели още тя.

Иначе Георги е кротко, добро и разбрано дете,

което не създава проблеми, включително и по време на рехабилитация. Обича музиката, най-вече народната, опитва се и да танцува хоро като слага ръчички на кръста и започва да подскача, разказа майка му. За него е радост да слуша песнички и да му разказват приказки. Също така му е интересно да брои, както и да играе с децата.  „Той е много любвеобвилен. Не съм забелязала да има човек, който да подходи с добре към него и той да се цупи или нещо такова, а напротив, веднага започва да играе и да се усмихва. Много спокойно дете е, не обича да се инати", разказа още Ивета. Георги много обича да ходи и на село при баба и дядо, където по цял ден играе навън и се радва на животните. Обича и морето, където е бил два пъти, а майка му се надява скоро пак да го заведат. „Мечтата ни е той да се оправи, радвам се, когато виждам, че има някакъв напредък. Трябва да се преборим", сподели за финал Ивета.