Диагноза „Страх” убила Сталин и Борис III

Властта разболява, а трънливият път към нея – още повече, признава проф. Божидар Димитров. Много от великите мъже се издигат след нечовешка борба. „Мао Дзедун например е партизанин – ръководи революцията от пещерите десетилетия, но пък живее дълго”, разказва шефът на НИМ. Мнозина от великите диктатори обаче не са толкова корави. Когато дойдат на власт, вече са много болни.
ВИЗИТКА![]() Проф. Божидар Димитров е дългогодишен директор на Националния исторически музей (НИМ). Доктор е на историческите науки. Беше министър без портфейл в първото правителство на Бойко Борисов и отговаряше за българите в чужбина. |
Класическият пример е Хитлер. „Той е най-обикновено момче. Най-голяма вина да се превърне в чудовище имат от Виенската академия на изкуствата, защото не го прибират. Отива доброволец на фронта, 4 години търчи като луд, защото има много опасна длъжност – куриер. Два пъти е затрупван, два пъти е отравян. След войната гладува и скита из мюнхенските бирарии”, разказва проф. Димитров. Когато става господар на Райха, практически е развалина. „Знае се, че освен болен стомах – вероятно е имал гастрит, а сигурно и язва, е бил параноик – малко е бръмнал. Имал е сексуални смущения – възбуждал се е само от родинини, племенници, братовчедки... Като мъж не го разбирам това!”, разкрива директорът на НИМ. Записи от края на Втората световна война, които доскоро са пазени в тайна, пък разкриват, че Хитлер е имал и неврологични проблеми – едната му ръка трепери и медици подозират, че
може да е имал Паркинсон, въпреки че е млад
– не доживява 60 г.
Големият му съперник – Сталин, също извървява тежък път към властта, но успява да се съхрани по-дълго, разказва проф. Димитров. „И той е имал тежък живот. Бил е политзатворник в Туруханския край на Сибир – сигурно е ял само борови шишарки! Но изглежда е бил в добра физическа форма, защото не показва големи медицински отклонения”, смята професорът. Диагноза „страх” обаче се оказва фатална за великия диктатор. „Убива го именно жестоката система, която е наложил – на тотален ужас от него. Когато получава инсулта е около 11 ч и е сам в Зелената вила. Въпреки че не се появява, никой не смее да влезе при него до 5-6 часа следобед”, разказва проф. Димитров. Когато го намират, все още е жив, но състоянието му вече е необратимо и господарят на СССР издъхва.
Диагноза „страх” убива и българския цар Борис III, категоричен е шефът на НИМ. „Мит е, че е отровен, той е удобен за всички. Наистина е умрял от инфаркт – изследваха сърцето му и го доказаха. Той е хитрец, политик е, изработва си стратегия. Всички са доволни от него. Но той
не е доволен от себе си и сърцето му се е пукнало
убеден е професорът. За разлика от баща си Фердинанд, който го надживява с 5 г. и до последно ходи на експедиции в Южна Америка и лови пеперуди, Борис е болнав. „Слабосилен е, затова няма женски истории, май е имал проблеми с потентността. За разлика от баща си, който е Дон Жуан – затова и сума ти хора претендират, че са му деца”, разкрива проф. Димитров.Фаталният за Борис III страх е, че ще бъде съден като военнопрестъпник, твърди професорът. Хитлер и Сталин го харесват, но от Лондон са го взели на мушка. Англичаните се безпокоят, че някой може да го смени с преврат, смята проф. Димитров. „Затова, чрез комунистите, избиват хора като генерал Луков. Заповедта идва от Москва, но всъщност поръчката е от Лондон. Защото просто англичаните нямат хора тук”, разказва професорът. „Сваляме техни самолети, които прелитат мирно над България, за да бомбардират Плоещ – петролната база на Хитлер. Освен това, разстреляваме английски военни инструктори – като майор Томпсън, макар че са военнопленници по всички правила. Затова и за наказание София е бомбардирана. Радио „Лондон” обещава възмездие на Борис III всяка вечер”, разказва проф. Димитров.
Пороци, не страх, погубват други от големите мъже в историята. Най-великият пълководец на Античността – Александър Македонски, загива млад заради любовта си към чашката и младите момчета, смята шефът на НИМ. Има подозрения, че „срамна болест” погубва завоевателя. „Казват, че тогава не е имало СПИН, а може и да е имало – просто хората да не са знаели”, казва проф. Димитров. В родната история пък най-големият бохем е хан Крум. „Умрял е по време на пир, като му бликнала кръв отвсякъде. Той просто е преял и препил, горкият!”, казва проф. Димитров. Затова историците подозират, че
Крум Страшний може би е погубен от панкреатит
На другия полюс са големите царе в Средновековието. Княз Борис I, Петър, Иван-Александър управляват по четири десетилетия. „Ако тогава средната продължителност на живота е 40 години, те изкарват почти по век”, разказва проф. Димитров. „Борис I умира на 96 или 98 години. А на 94, в доспехи, на кон, побеждава унгарците”, твърди шефът на НИМ. Петър и Иван-Александър също доживяват дълбока старост. „По една случайност разбрахме как и защо. Има археологически находки, които наричаме боклучени ями. Там хората са събирали сметта си. През вековете оцеляват само кокалите, всичко друго изгнива. Но какво намираме? В Плиска кокалите са на стари животни – крави и волове. Докато боклучените ями край двореца съдържат кости само на млади животни – агънца, пиленца, яренца, телета. А рибата е вносна – паламуд и скумрия. Докато обикновените българи хапват, каквото уловят в местните реки – костур, каракуда”, разказва проф. Димитров. Убеден е, че доброто хранене е тайната на дълголетието на царете ни. Както и хубавото вино. И вероятно – добрата физическа форма. „Дебелите хора и сега не живеят много. Започва се - холестерол, плаки... В един прекрасен ден приритваш два пъти и умираш!”, шегува се професорът.
Факт е, че средновековните българи са били истински левенти. Най-„личен” е бил цар Калоян. „1.90 см висок,
гъркините в Цариград са го гледали като Бог
5 години”, смее се шефът на НИМ. Според находките на скелети, българите са с около 20 см по-високи от западноевропейците. Проф. Димитров смята, че това се дължи на силната храна – много хляб и месо. Ако рицарите са по 1.55 см, то нашите мъже масово са били 1.75 см. „Един арабин пише: „На един българин не могат да излязат 10 наши”. Той просто ги напердашва! Идват някакви човечета на коне, целите в желязо, едвам си вдигат ръката с меча. Силни са, само като препускат. Изкопавали сме ров, падали са и нашите започвали да ги блъскат – главно с дървета. Прерязвали им гърлото и вземали желязото – за да си правят плугове”, разказва професорът.
Къде на шега, къде сериозно – проф. Божидар Димитров признава, че болестите може и да се окажат порок в политиката. „Естествено, когато човек го боли стомаха, стане с киселини, погледне се в огледалото, преди да се избръсне, и се заплюе – мрази не само себе си, а и целия свят! И е нормално да взема грешни решения – дали кадрови или външнополитически, все едно. Редовно се случва и днес!”, смее директорът на НИМ.

Французин със социална изложба у нас

Турнир за деца със специални потребности

Да отворим сърцата си за любовта

Пари от винена дегустация за болница

Премиера на филм за наркотиците в София

Литературен конкурс срещу наркотиците

Юлиан Вергов с клип в кампания срещу ХИВ

Майка с рак превърна болестта в детска книжка

Студенти рисуват плакати за БЧК
