Лимитите доведоха до дългове и в частния сектор

Бизнесът очаква спокойствие и прогнозируемост в здравеопазването, за да се развива, казва Иван Колев

Снимка: Капитал

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Не само 2016-а. Трудно за нас беше през цялото управление на Петър Москов, тъй като тогава не се говореше за здравеопазване, говореше се единствено за пари. И това говорене беше в посока редуциране на средствата във всички възможни направления. Единствената цел беше да се пестят пари. А, след като знаем колко недофинансирано е българското здравеопазване, това ограничи развитието му като цяло. Навсякъде.

- Всяка година се отчита как бюджетът на здравната каса нараства. Касовото изпълнение за 2016-а за болничната помощ също е по-високо с над 110 млн. лв., защо парите да са малко?

- Защото в световен мащаб здравеопазването се развива – навлизат все повече нови технологии, които струват още средства. Това е причината за недостига. Подобряваме качеството на здравеопазване, подобряваме лечението и всичко това струва пари. Много повече средства, отколкото реално е ръстът на парите, които държавата дава.

- Казвате, че развитието на здравеопазването е било ограничено. Кои бяха най-негативните политики в тази посока през изминалите години – лимитите, пръстовият отпечатък?

- Пръстовият отпечатък – не в този смисъл. По принцип в болница „Тракия" подкрепяме всякакви мерки, които са в интерес на контрола при финансирането с обществени средства. Здравната каса трябва да пази парите на здравно осигурените граждани и затова сме „за" мяркав тази посока. Болница „Тракия" беше една първите, която въведе предварително теста на системата. Точно на нея обаче противоречат лимитите, които нарушават правото на пациента да избира болницата, в която да се лекува. Лимитите са това, което реално ограничи развитието на българското здравеопазване.

- Какъв беше ефекта от лимитите при вас - появи ли се листа на чакащите,увеличи ли се доплащането?

- При нас листа на чакащи винаги е имало. В европейския вариант обаче тя е свързана с липсата на капацитет да се обслужат всички пациенти, които желаят да се лекуват в дадена болница, затова тези, които могат да бъдат отлагани планово, чакат. Когато дойде техният ред, се оперират – говоря предимно за такива интервенции. При нас листа на чакащи винаги е имало при определени специалности заради големия наплив. Лимитите обче се отразиха много негативно, защото в голяма степен те бяха субективно формирани. През 2014 г. ние открихме нова дейност и тя не беше отчетена, в следващите периоди лимитът ни беше много по-малък от реалната дейност, която извършваше болницата. Ще го кажа така – беше по-нисък дори от сумата за заплати в лечебното заведение. На практика бяхме принудени да лекуваме пациенти, за които здравната каса отказваше да плаща.

- Колко беше подценен лимитът, спрямо реалния приток на пациентите?

- В нашия случай с около 40%.

- За чия сметка остана разликата между това, което НЗОК финансираше и това, което болницата реално е изработила?

- До този момент остана категорично за наша сметка. И ние се надяваме тези пари да ни бъдат платени. За 2016 г. вече има решение на Надзорния съвет за изплащане на така наречената надлимитна дейност. Аз се надявам такова да бъде прието и за 2015 г., и здравната каса да изпълни основното си задължение, а именно да плати за лечението на здравноосигурените пациенти.

- Ако за 2015 г. няма аналогично решение, ще заведете ли дело срещу касата?

- Със сигурност! Нямаме друг избор.

- За първите три месеца на 2017 г. лимитите вече са ясни, има ли промяна?

- Да, има. След първия период, с тези 40%, за които говорех, след постоянните писма до Здравната каса, имаме увеличение на бюджета. В момента лимитите, които са ни определили, са близко до нашия обем дейност. Определено има подобрение.

- Смятате ли, че през тази година лимитите може да отпаднат? Това възможно ли е въобще?

- Смятам, че е възможно, защото преди „ерата Москов" такова нещо нямаше. Или по-скоро е имало, но много, много отдавна. С лимитите се нарушава основното право на пациента – да избира своята болница. Това е право, което Здравната каса не би трябвало да ограничава. Освен това е в противовес на т.нар. пръстов отпечатък. Ако приемем, че с него вече е ограничено изкуственото надписване на пациенти, спрени са злоупотребите и неправомерното получаване на пари, които не са реално изработени –тогава нека пациентите да се ползват действително от правата си.

- Какво очаквате в тази посока от новото управление в сферата на здравеопазването?

- Оптимисти сме. Основната заявка, която служебният миниистър вече даде е, че здравната каса ще се обърне към пациента, не към парите. Освен това министър Семерджиев е „бащата" на здравноосигурителния модел в България – това ни дава надежда той да навакса доколкото е възможно пропуските през всички тези години от създаването му и всички решения да бъдат в името и в полза на пациента.

- Тоест – да отпаданат лимитите и да се запази пръстовия отпечатък? Или?

- За пръстовия отпечатък нямаме претенции. По какъв начин здравната каса ще пази парите на българите, които внасят осигуровките си, е нейна работа. Ние нямаме право на претенции към контрола от страна на НЗОК. Претенциите ни са спрямо правото на пациента да получи здравна помощ в лечебно заведение, което той е избрал.

- Какво друго би могъл да реформира служебният министър за тези няколко месеца?

- Друга тема е т.нар. здравна карта. На този етап очакванията ни не са много големи, тъй като служебният министър е ограничен откъм законодателна инициатива без действащо Народно събрание. Има различни форми на здравни карти по света, но нашата е една от най-рестриктивните. Да се определя по не особено обективни причини, като моментна снимка на системата, от какво лечение има нужда, не е най-добрият вариант. Трябва да се знае, че в момента държавата няма читава статистика. И няма как да знае населението от каква медицинска помощ има нужда в различните региони. Как тогава може да направи реална снимка на съществуващата ситуация и да каже: „Това е нашата необходимост!". Дали е такава наистина? Ние не сме сигурни. Освен това, отново говорим за нарушаване на принципа „Парите следват пациента".

- Защо смятате, че изборът на пациента, пазарните принципи, биха могли да внесат ред в системата, годините досега не опровергаха ли тази философия?

- Това, което казвам, би трябвало да се допълни с една огромна липса в българското здравеопазване и тя е контролът върху лекарската практика. В чужбина това е решено чрез камара към Лекарския съюз. И решенията на лекарите биват проследявани и контролирани. Това нещо в България липсва, там е проблемът. Преди имахме свободно движение на пациенти, но никой реално не следеше как лекарят интерпретира резултатите. Ако към БЛС има комисии, които да контролират медицинската дейност, ще се елиминира този проблем и няма да може всеки да прави, каквото си иска. Тогава пазарният принцип ще води до конкуренция в добрия смисъл – до предлагане на по-добра медицинска услуга, до правото на пациента да избира къде да се лекува. Това вече води до реално повишаване на качеството на здравните услуги.

- Дори да приемем, че се създаде такъв контролен механизъм, дали сегашният модел на финансиране и осигуряване би бил достатъчно удачен?

- Не. Това е друга надежда, която имаме към новото ръководство. Здравноосигурителният модел, който беше въведен около 2000 г., трябваше да бъде съпътстван от още няколко стъпки. Но до 2016 г. нито една от тях не бе предприета.

- Кои са тези стъпки?

- Например последваща диференциация и девиация на клиничните пътеки – те са абсолютно недоразвити на този етап.

- А смятате ли, че трябва да се промени и осигурителният модел? Достатъчна ли е една каса?

- Не, в никакъв случай. Единствената цел сега е монополи концентрирането на власт при вземането на решения – никаква друга причина няма да съществува само една здравна каса.

- Кой е по-добрият вариант – демонополизация на касата или надграждане с допълнителен стълб?

- Според мен е добре се копира моделът на пенсионното осигуряване. Това означава да има една основна институция, която да събира главния процент и да се грижи за правата на пациентите – каквато там е НОИ, а съответно в здравеопазвнаето - НЗОК. И надграждащ модел, в който да бъдат определени т.нар. допълнителни услуги. Едва тогава може да се въвеждат допълнителни играчи на пазара, които да се борят за тези допълнителни услуги. Както преди имаше вариант 6% да влизат в НЗОК и да се редуцират пакетите и пътеките. Останалите 2% да се разпределят между други играчи, които да се конкурират.

- Този модел предполага ли увеличаване на досегашната вноска от 8%?

- Това е политическо решение и нямам право да се бъркам в него.

- А от гледна точка на работодателите, какъвто сте и вие?

- Тогава ще отговоря така - повече пари за българското здравеопазване трябват. При увеличение на вноската, те биха били допълнителна тежест и за хората, и за работодателите. Междинно решение е преразпределение на вноската. То ще доведе до конкуренция, до нови играчи и до повишаване на ефективността на медицинските разходи.

- В изминали 2-3 трудни години успяха ли болниците да оцелеят и да се развиват?

- Да се развиват – почти не. Да оцелеят – да.

- Винаги говорим за постоянното нарастване на дълговете на публичните болници. Има ли дългове и в частния сектор?

- Да, и те са породени от лимитите.
- Има ли толерирани болници и кои са те - държавните или частните?

- Държавата не трябва да бъде майка за едни и мащеха за други болници – политика развивана от екипа Москов. Всички ние сме български болници и лекуваме предимно български граждани. 

- Оптимист ли сте, че 2017-а би могла да даде светлина в тунела?

- Оптимист съм заради всички заявки на сегашното ръководство на министерството. Но ще можем да преценим след новите изборите и новата политика, която ще бъде заявена.

- Миналата година може би за първи път в България се осъществи една по-голяма сделка на болничния пазар? Ще стане ли тенденция това?

- На този етап не виждам причина да стане тенденция, тъй като няма динамика в развитието на болничния сектор. Инвеститорите биха дошли, когато има някаква прогнозируемост и бъдеща печалба. На този етап това не е видимо.

- Възможно ли е да има окрупняване на болничния пазар – например във вериги?

- Да, това е възможно и такъв процес тече от няколко години. Така че, очаквам да продължи да се случва.

- Под каква форма?

- Придобивания, консорциуми, сдружавания – различни форми. Но в никакъв случай не механично и административно наложено – както беше направен такъв опит чрез въвеждането на т.нар. комплексно лечение. Това трябва да е естествен процес.

- Една от идеите на сегашния министър винаги е била раздържавяване на болниците. Ако започне приватизация, дали би имало интерес към нея?

- Не мисля, че на този етап подобна идея е удачна. Още преди 15-20 години, при смяната на модела на обществото – имаше два подхода. Първият бе приватизацията – придобиването на държавни и общински лечебни заведения. Това не беше направено и изнинка нова мрежа от частни болници в държавата. Не виждам на този етап те да имат интерес към старите държавни дружества. Тези публични болници вече нямат стойност, а и голяма част от тях са декапитализирани.

- Последните години бяха трудни за бизнеса, но със смяната на властта, ще имате ли спокойствието да погледнете към нови инвестиции?

- Все още е трудно да отговоря на този въпрос, тъй като тепърва предстои да видим заявките на служебното ръководство за техния краткосрочен мандат. Освен това очакваме избора на новото постоянно ръководство, което ще бъде избрано след формирането на бъдещото Народно събрание. За да се развива бизнеса, трябва да има прогнозируемост в българското здравеопазване, да е ясно каква е перспективата в следващите 5 или 10 години. Не бива решенията да се вземат от днес за утре, тази практика е пагубна за целия отрасъл.

- Ако получат нужното спокойствие, в каква посока ще се развиват болниците в България?

- Да бъдат на световно ниво. Всяка сама за себе си ще се развива така, че да усвоява всички нови технологии и да ги предлага. И в момента лечението, което предоставяме в България, е на световно ниво. Това не важи само за „Тракия", а и за голяма част от частното и държавно здравеопазване. Но този процес на усвояване на новите технологии трябва да продължи.

- За „Тракия" това какво точно би означавало?

- „Тракия" доказа , че има своето място и в регионален, и в национален мащаб. Но бихме искали да развием т.нар. комплексно лечение – от профилактиката, през самата терапия, до рехабилитацията, във всички специалности. Тоест да я направим напълно комплексна структура.