Владиката проваксър

Епископ Тихон пръв от духовниците се имунизира срещу К-19 и обучи доброволци за обгрижване на пациенти в Александровска болница

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Независимо, че като духовник трябва с търпение да се отнася дори към най-дивите възгледи на някои свои чеда, той не се сдържа, когато някой му заговори, че с инжекцията човек ще бъде чипиран. „Седи нашенецът по цял ден в кръчмата, грам мозък няма в главата, не похваща работа. Не обръща внимание на семейството си, децата му се дрогират. Бие жена си. Кой има от теб интерес, човече, че да те чипира. Бил Гейтс какво ще вземе от тебе, дето нямаш нищо в главата си", ядосва се на такива възгледи владиката. Той е наясно от ползата на ваксинирането не само от чутото от лекарите. Дядо Тихон, чието светско име е Христо Георгиев Иванов има и медицинско образование, завършил е колеж за фелдшери в Германия и е упражнявал тази професия 27 години. От тях 25 е

Животът на епископ Тихон със светско име Христо

Георгиев Иванов, сякаш е орисан още преди раждането му всяко житейско начинание да бъде изпълнено с трудно преодолими пречки. Баща му е българин, а майка му германка, работила в представителството на "AG" в София преди войната. Баща му е бил оперен певец. Когато обаче избухва Втората световна, се налага тя да с прибере в родината си. Двамата искат да се оженят, но разрешение за смесени бракове в Германия по онова време се дават трудно. Властите искат документ за арийско потекло. В България обаче нямало институция, която можела да го издаде, нямало и такава практика. За да помогнат на влюбените, служители от канцеларията на Светия синод издали такова удостоверение на Георги Иванов, бащата на сегашния владика, че е от чистата арийска раса. Под документа, който се съхранява в домашния архив на владиката в Германия, и досега личи ясно печатът с щрихи на Синодалната палата.

Семейството се връща в България през 1946 година,

след войната. Трудностите обаче следват и тук. Дядото на епископ Тихон, който носи името и фамилията на своя дядо Христо Иванов, е офицер в двора на цар Фердинанд, а сетне близък до семейството на цар Борис. Той е един от малцината спасили се от атентана в църквата „Света Неделя". Този факт, както и това, че майка му е германка правят живота му твърде сложен още от ученическите години. Заради произхода се оказва, че е твърде трудно момчето да бъде в прилично училище, в което да научи езици и да има по-широка култура. Затова през 1959 г. родителите му го

записали да учи средно образование в семинарията.

„По онова време там имаше все още изкючителни преподаватели, получили образование в Европа. Някои от тях преподаваха и в Духовната академия – бившият Богословски факултет, който атеистичната власт беше отделила от Софийския университет и предала на ръководството на Българската православна църква", разказва владиката. Независимо, че тези учебни заведения не били към държавата, властта държала под окото възпитаниците й, тъй като заради вярата си били смятани за „врагове на народа". Задължителната в онези времена военна служба младият Христо Иванов отбил в трудови войски независимо, че бил висшист. В тях били зачислявани младежите от ромски и турски произход, излежавалите присъда до непълнолетие в Бойчиновци и неблагоданеждните. „Две години се справях добре. Сред момчетата имаше и свестни хора, както и навсякъде. Дори блеснах в художествената самодейност, тъй като властта беше решила да сформирова хор, в който събираха всякакви. Аз бях един от малцината, които можеха да четат ноти", скромничи дядо Тихон. Всъщност, като студент

той е един от основателите на хора „Йоан Кукузел",

създаден към църквата. След отбиване на военната служба той започнал работа като библиотекар в Синодалната палата, а сетне и в Синодалното издателство. Това били едни от малкото възможости за човек с духовно образование. Такива хора не били допускани на други места зарази „упадъчните буржоазни възгледи", както обикновено пишело в харатеристиките им, с които кандидатствали за работа. Като капак на всичко, както казва народът той бил от хората, които „не взимат уста назаем". „Говорех това, което мисля, въобще не ме интересува. Бях честен пред себе си и Бога", казва дядо Тихон.

Заради критиките му не го пускали да отиде при майка си

в Германия, която след овдовяването си се връща в родина. В резултат германските власти отнемат гражданството на майка му Елисавета. Така, впоследствие, след смърттта на съпруга си, когато тя се връща отново в родината, е само с българско гражданство и временен паспорт за пребиваване. „Беше обидена от това и винаги казваше, че е българка. С мен и сестра ми вкъщи винаги говореше само на български", спомня си владиката Тихон. През 1977 г. той се изселва в село край Свиленград преди властите да го изселят със заповед. „Беше трудно, но хората бяха добри.

Препитавах се от млякото на кравата, имах две овце,

магаренце и котарак. Отделно бях дал стая под наем от жилището в София. Така месечно разполагах с 25 лева", спомня си онези години владиката и твърди, че те са едни от най-щастливите в живота му докато една сутрин кварталният нe дошъл с бележка от милицията, че на следващия ден Христо трябва да е в София в полицейското управление на Лъвов мост. Още призори го натоварили с първия автобус за столицата. „Бях притеснен, но имах надежда, че може би ще се пуснат при майка ми. Точно тогава се подписваше Хагската конвенция за правата на човека и нещо в мед подсказваше, че най-сетне са удовлетворили многобройните ми молби да отида в Германия при нея и сестра ми", казва дядо Тихон. Действително, политическата обстановка решила въпроса му. В Германия той записал медицински колеж и работил 27 години като фелдшер. В средата на 80-те в семейството пристигнал покойният митрополит Симеон, изпратен от Синода на БПЦ по онова време

да сформира църковни общини в Европа.

Той бил преподавател на Христо Иванов и много настоявал след развода да приеме духовен сан. „Аз говоря това, което мисля. Не можех да се подчинявам с леко сърце на власт, та била тя и налагана от духовници. Убеждаваха ме в продължение на три години. В крайна сметка приех и не съжалявам", казва дядо Тихон. До пенсионирането си той продължаваше да работи като фелдшер и заедно с това да служи като български духовник в Германия. В продължение на пет години той управлява и Западно и Средноевропейската епархия на БПЦ. В България се връща през 2010 г. и е назначен за предстоятел на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски". Дядо Тихон е човекът, който пръв повдигна въпроса пред президента Росен Плевнелиев за собствеността на катедралния храм. Църквата нямаше нотариален акт за него. Четири години по-късно

БПЦ получи нотариален акт за катедралата.

Сега той твърди, че е поуморен от живота и от вълнуващи събития. Макар да не се включва активно в църковно-обществения живот, не остава без работа. Около него се е обединила група от млади хора – доброволци, които той и лекари от Александровска болница за обучили, как да общуват и обгрижват духовно болните в лечебното заведение, как да ги съпровождат при нужда до болничния параклис. „Направихме курс, хората са ентусиазирани, но избухна пандемията и не можаха да започнат работа", въздъхва владиката. Оказва се обаче, че духовните му чеда не са се отказали да вършат добро. Докато коронавирусът отшуми, те са направили своя организация за подпомагане на бедни, пациенти с КОВИД на домашно лечение и контактни. За тях, с дарителски средства, те пазаруват храна и им я доставят.