"Умни" светофари ще пропускат линейките в София

Тази година София ще инвестира над 9 млн. лв. в болниците си, казва д-р Веселин Милев

Снимка: Kmeta.bg

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Д-р Милев, общинското здравеопазване остава ли обикновено извън фокуса на здравно министерство?

- Според мен, да. А трябва да се обръща повече внимание на общинското здравеопазване, защото всички хора за първичен преглед, при оплакване или профилактика, посещават най-близкото лечебно заведение, което в 90% от случаите е общинско. Дали се намира в София или някъде другаде, няма значение, то трябва да бъде на нивото на държавните и частни лечебни заведения. Ние, в Столична община, полагаме много грижи за общинските болници и ДКЦ-та, но ми се иска да получаваме подкрепа и от държавата.

- Кои са най-големите проблеми в общинското здравеопазване, които бихте желали да поставите на вниманието на новия служебен министър?

- Най-важното е във всякакъв вид разпоредби и законодателни реформи, предприемани от Министерство на здравеопазването, да поставят общинското здравеопазване на едно ниво с държавното. Например тъй наречените лимити за талони и изследвания тук, в София, постоянно намаляват, а не би трябвало да е така. Иска ми се, освен това, още при изготвянето на нормативни актове да ни търсят, да бъдат включвани и наши експерти и общински съветници. 

- В София имаме най-много болници на глава от населението – това добре или зле е?

- Човек има по-голям избор. Конкуренцията между тях не води до проблеми за пациентите - обратното, но възникват такива в самите лечебни заведения. Например в частните болници се предлагат по-добри условия на работа и заплащане, много колеги предпочитат да отидат там и това води до текучество на кадри в нашите болници.

- Общината защо пази своите болници, след като в столицата има толкова много лечебни заведения?

- На година през столичните общински лечебни заведения преминават почти половината от населението, което живее в София – 47%. Това изисква максимум усилия от нас, както експертни, така и финансови, за да успеем да подсигурим лечебните заведения с добри условия на труд, апаратура, кадри. Заплащането е малко по-различно, отколкото в частните лечебни заведения, но успяваме да задържим добри лекари и осигуряваме 12-часова здравна помощ. Хората са доволни от нея и продължават да ни търсят.

- Имат ли дългове столичните болници и какъв ресурс отделя общината за тях?

- Сумата, която миналата година сме отделили за общински болнични заведения, е около 7.8 млн., тази година ще бъде над 9 млн. лв. Тя ще се използва за апаратура и дофинансиране на дейности, които не се плащат от здравната каса, като ражданията и спешната помощ. Това е едно от най-големите ни пера и мисля, че друга община в България не го прави.

- Благодарение на тази субсидия болниците трупат ли дългове или не?

- Нашите болници са в много добро финансово, кадрово и материално състояние. Вече имаме и малко надхвърляне на дейността. Най-добрата ни болница засега е Първа градска. Дори правим правим опити да стане първата общинска университетска болница. Надяваме се това да се случи до края на годината. Имаме намерение да проведем разговори с ръководството на Медицинския факултет на СУ, за да приемем на стаж студенти, които учат за медицински сестри, защото има недостиг на такива кадри. Естествено, ще опитаме трудът им да е възмезден, да им създадем добри условия и да останат при нас на работа.

- Освен лечебна дейност, общинската здравна мрежа успява ли да осигури и някаква форма на профилактика?

- От години профилактиката у нас се неглижира и за да не е така ние работим в две направления, въпреки че общината няма ангажимент нормативно към тази дейност. В училищата, детските ясли и градини сме осигурили здравни кабинети, където работят медицински лица, които следят за състоянието на децата. Освен това общината работи по програми за профилактика на рака на млечната жлеза под формата на безплатни прегледи, като досега по тази програма са прегледани 4124 жени. От 2016 г. имаме и програма за подпомагане на двойки с репродуктивни проблеми и първото бебе вече е факт. Бяхме планирали за тази цел 70 000 лв., но са изразходени около 43 хил., тъй като не всички кандидатствали двойки отговаряха на изискванията. В момента стартираме и кампания за профилактика на зрението, като целта е 2400 ученици от първи и втори клас да преминат през безплатните прегледи.

През тази година сме си поставили за цел да започнем и профилактика на простата при мъжете и на една от подценяваните, но важни жлези в човешкото тяло – щитовидната. Провел съм разговори със специалисти, за да извършим прегледи за гръбначни изкривявания и плоскостъпие в повечето училища в София. Разбирате, че не подценяваме профилактика, напротив, съсредоточили сме много усилия и ресурси в нея.
- Един от най-големите проблеми за столицата е спешната помощ, защо така се получава?

- Спешната помиощ се осигурява от екипите на ЦСМП, който е на подчинение на МЗ. Само че ние, в общинските лечебни заведения, имаме разкрити спешни кабинети, които осигуряват помощ 24 часа в денонощието. Такива спешни кабинети имаме и в доболничната помощ. Освен това участваме в партньорство със Спешна помощ, като в Кремиковци и Бухово осигуряваме място за техни екипи и линейки.

- Проблемът обаче не е толкова в липсата на спешни отделения, колкото в достигането на линейката от точка А до точка Б заради задръстванията. Не може ли тук да се направи нещо?

- В момента г-жа Фандъкова е създала организация и се работи по единна система за управление на трафика. Идеята е да се създадат така наречениете „умни светофари“, които ще осигуряват приоритетно преминаване на линейките и пожарните. Доколкото знам, на светофарите ще се сложат специални устройства, съответно такива ще има и в линейките, чрез които да им се осигурява коридор. Вече има поставени в две линейки в София за тест. 

- А защо другите коли няма да се възползват от този коридор?

- Ще се възползват, разбира се, но не трябва да пречат на автомобилите със специален режим на движение по закон.

- Какви инвестиции предвиждате в общинските ДКЦ-та?

- Политиката на Столична община през този мандат е да се засили грижата за доболничната помощ, защото това е мястото, където докторът преценява дали пациентът е за болница, а и там първо отиват хората. Затова ДКЦ-тата трябва да бъдат добре оборудвани, с добри специалисти, които да дават адекватна диагноза. С оглед на това здравната комисия в момента прави анкета сред всички лечебни заведения за техните нужди и приоритети, за да преценим как да ги удовлетворим във времето. Миналата година сме инвестирали в апаратура и ремонти близо 2.6 млн. лв. Като основният ни проблем е сградният фонд, защото постройките са стари. Но вече сме поправили покривите на три ДКЦ-та, изградили сме абонатни станции в две. Ръководствата на някои общински лечебни заведения кандидатстват самостоятелно по европейски програми за оборудване и ремонти и смятам, че това един много успешен управленски опит, който ще насърчаваме.