2020 не беше добра за фармапазара

Когато няма никой в кабинетите на лекарите, след това са празни и аптеките, казва Николай Костов

- Г-н Костов, работи ли вече електронната рецепта?

- Работи централната част на софтуера, който е изработен от „Информационно обслужване". Остава към него да се закачат останалите софтуери на лекари и аптеки.

- Ако един човек иска да му се изпълни електронна рецепта, възможно ли е това и къде?

- Много трудно постижимо е на този етап. В момента повечето аптеки не могат да разчетат електронната рецепта, нужно е време, за да се интегрират 7-8 софтуера.

- Кой е реалистичният срок за това?

- Мисля, че срокът в Наредба 4 е реалистичен и до 1 май ще бъдат включени всички аптеки. Но в аптеките засега идват единични такива рецепти, и ние намираме някакви начини, за да разберем какви лекарства са изписани, въпреки че още нямаме интегрирани софтуери.

- Каква беше 2020 г. за аптеките в търговско отношение?

- Както за целия бизнес в България, годината не може да се каже, че беше добра. Въпреки впечатлението, което се създава, че само ние и магазините за хранителни стоки работят, и в тях има много хора, аптеките не са добре. Те няма как да са добре, когато клиентите им, не са добре. Доходите на повечето хора са по-малки и това се отразява на всички. В аптеките се създава впечатление, че се продават много продукти, които са свързани с пандемията. Те обаче са 10-15 на брой и не могат да компенсират огромните спадове в други категории – например в дермакозметиката, ОТС-лекарствата, както и в някои добавки.

- Кои са тези 10-15 продукта?

- Цинк, селен, витамин Д, някои антибиотици, антикоагулантите, но те са силно ограничени, защото са дефицитни по принцип. Има ръст при кортикостероидите, но там пък имаше проблем с дефицита, който вече може да се каже, че е разрешен. Продават се и някои хранителни добавки, чието действие е свързано с укрепване на имунитета, както и още няколко продукта, чието отражението им върху цялостната картина е пренебрежимо.

- Има ли отлив от потреблението на медикаменти за хронични заболявания?

- В някои категории да. В повечето случаи лекарствата по лекарско по предписание държат продажбите си от миналата година и може би имат лек ръст, който е по-малък от предходни години. Продуктите по здравна каса се държат стабилно, защото не зависят от доходите на хората. Част от тези медикаменти обаче изискват доплащане, което ограничава донякъде потреблението им. Все пак тези продукти са най-малко засегнати от кризата, тъй като се покриват частично или напълно от здравната каса.

- Какво е положението на свободния пазар?

- Свободният пазар е най-засегнат. Той включва лекарствата без рецепта, добавки, козметика. В много голяма степен е засегната козметика, както и всички продукти, които представляват някакъв лукс.

- Дефицит на медикаменти има ли все още?

- Дефицитите на продуктите, които са свързани с епидемията, намаляха, но си има традиционни, регулярни откази за доставка на много лекарства. Те не са повече от други години, но не са и малко. Сред тях са медикаменти за заболявания на щитовидната жлеза, някои антикоагуланти, клексан, фраксипарин и др.

- В този смисъл как се отрази коронавируса на реекспорта, има ли промяна според вас?

- Съдейки по дефицитите на някои лекарства, може да се каже, че той продължава.

- Имаше ли промени в броя и собствеността на аптеките?

- Тази година наистина беше много трудна, със сигурност има и затворени аптеки, но не разполагам с конкретни данни.

- Каква очаквате да е 2021 г. за фармацевтичния пазар?

- Подобна на 2020 г. защото поне първите три месеца ще са управлявани от кризата и ще има частичен локдаун. Това едва ли ще повлияе благоприятно на доходите на хората. Ще започнем да излизаме от кризата едва през втората половина на годината. Грипна епидемия най-вероятно няма да има. Миналата година това, че нямаше други заболявания заради кризата, повлия негативно на пазара. Този отлив беше следствие на мерките, като дистанция, хигиена, носенето на маски, които повлияха и на другите вируси. Дори намаля смъртността от инфаркти и инсулти, както и нуждата от лекарства за тях. Вероятно това е свързано с дистанционната работа, защото тези заболявания са свързани със студеното време и когато човек седи у дома си, той е изложен на по-малък риск. Хората се въздържаха да ходят и на прегледи, а влиянието на лекарите при предписването на лекарства и дори на добавки е много голямо. Когато няма никой при лекарите, след това няма и в аптеките.