Изпращаме годината на смъртта и страха

Да не си отказваме малките емоции през 2021, с тях ще върнем нормалността, те са по-ценни от скъпите подаръци, защото ни носят радостта от живота, казва д-р Веселин Герев

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Това беше една много по-особена година поради факта, че почти през цялото време бяхме ограничени да работим нормално, да мислим нормално, да общуваме нормално в среда заради пандемичната ситуация. 2020-та е година на изолацията, от чиито ефект върху психиката на хората няма да можем да се отървем още години наред.

- Колко години ще са ни необходими, за да преодолеем психологическите последствия?

- Като гледам развоя на събитията, пандемията ще продължи до средата, а може би и до края, на 2021-ва. След това ще ни е необходим поне 5-годишен период, за да възстановим психиката си, нормалните отношения помежду си. Преживяното за 12 месеца е голямо натрупване, което удря психиката на хората. Очаквам да се развие паника по отношение на болестите, да се започне ходене по лекари, болезнено търсене и вглеждане за симптоми, ровене по тази тема в интернет и прекаляване с ненужни изследвания, свързани със страха за здравето и живота. Няма начин да не последват и излишни обаждания до центровете за спешна медицинска помощ дори по незначителни поводи. При хората с настъпили неразрешими финансови проблеми може да има и опити за слагане на край на живота.

- Имате ли вече пациенти с влошено психично здраве в резултат на коронакризата?

- Имам пациенти с всякаква симптоматика. Страховете обърнаха посоката. В началото големият проблем беше самият вирус, впоследствие безпокойството дали човек ще може да си плаща сметките и кредитите. Вярно, те могат и да се отложат, но не и погасяването на лихвите. Ситуацията е смачкваща. Дори най-светлият празник Рождество Христово, а и Нова година са белязани от страха. Самият факт да влезеш в храма на Литургия маска е стресиращ. 2020-та беше година, извратена по отношение на емоциите.

- Има ли път назад, към човека от времето преди пандемията?

- Пътят назад ще отнеме много време. При някои хора настройката да го открият и поемат по него може и да не се случи. Животът ни бе променен до такава степен, че бяха сменени основни стереотипи. Месеци не се ходеше реално на работа – едни работеха дистанционно, други бяха в отпуск, трети я изгубиха. Самото нарушаване на ритъма за ставане, приготвяне, пътуване до офиса или цеха, връщането, ангажиментите вкъщи промени тотално динамичния стереотип на психиката. Обратното настройване към нормален работен режим впоследствие отнема много време. Накратко, работата от вкъщи не е работа. Човек комуникира с едно електронно устройство, няма реален контакт с хората, липсват възможности за истинска комуникация. В резултат той започва да чувства затруднения дори в изразяването. Колкото до дистанционната форма на обучение на децата, това е едно домашно мъчение. Най-напред те се облъчват от устройствата повече от 2 часа на ден, няма го емоционалния контакт със съучниците и учителя, който не може да замени нищо друго. В резултат ще пострада тяхната емоционална интелигентност. Наскоро имахме случай на побой и малтретиране между ученички, които го бяха снимали и пуснали кадри в социалните мрежи. В основата на този акт е точно емоционалният дефицит, който в случая беше избил в агресия.

- На какво ни научи 2020 година?

- Научи ни, че трябва да спазваме едни съвети, излъчвани от хора абсолютни непрофесионалисти по начина, по който ги поднасяха. Това важи в глобален мащаб. Както и това, че пак в глобален мащаб коронакризата беше управлявана от некомпетентни лица. На върха на обществото бяха взимани решения. Колкото по-малко разбираха тези, които ги взимаха, толкова повече се страхуваха и изпадаха в паника. На практика те не можеха да носят отговорност за това, което се случва. Имаше редица затваряния, от които нямаше никакъв смисъл.

- Коя дума описва годината най-добре?

- Смърт. Тази дума ни беше натяквана в продължение на 40 дни от Националния оперативен щаб. Хората станаха самомнителни, подозрителни. Наблюдаваха се, търсеха симптоми. Има такива, които по 20 пъти на ден мереха температурата си. Други дори си купиха кислородни маски за вкъщи. Проблем е, че насадените страхове от смъртта и болестта няма да преминат скоро.

- С какъв багаж да влезем в следващата година?

- Всяка една година е натоварена с много очаквания. Въпросът е те да не са прекалено големи и действителността да не ги опровергае, защото това ще доведе до нов страс. Не е добре човек да възлага много големи надежди за бъдещето въпреки, че трябва да бъде оптимист. Просто, той трябва да мисли разумно, нормално.

- Какво бихте пожелали на хората?

- Да могат да рационализират страховете си. Да разберат, че пандемита не е толкова опасна и много хора я преживяват. Аз самият имам двама 90-годишни пациенти, които изкараха коронавируса за по пет дни. Живи и здрави са. Хората трябва да живят с надежда и да се настроят на вълна за нормален начин на живот. Проблеми от всякакъв характер ще има и в бъдеще. Това обаче не означава, че трябва да вдигаме бялото знаме и да спрем да живеем, а да вървим напред. Като първи стъпки към връщане на нормалността е да не си отказваме малките емоции, които ни радват всекидневно и да обръщаме повече внимание на хората в семейстото, макар и да си поомръзнахме в последните месеци със стоенето предимно у дома по необходимост. За Нова година не е необходимо да си подаряваме скъпи подаръци, а приятни емоции.