НЕВРОЛОГИЯ

Двойното виждане може да е белег за МС

31-01-2017 06:30

Болните не са обречени, нека са оптимисти, призовава невроофталмологът проф. Силвия Чернинкова

Лора
Симеонова
lora@mail.bg

„Множествената склероза (МС) в никакъв случай не е фатална присъда”, категорична е проф. Силвия Чернинкова, невроофталмолог в „Александровска болница”. Макар че засяга млади пациенти – предимно между 20 и 40 години, благодарение на модерната терапия и по-добрата диагностика, днес болестта се контролира до голяма степен успешно. А инвалидизацията е максимално отложена във времето. Зад кои невинни или странни симптоми се „крие” болестта? И как може да се живее пълноценно с МС? Проф. Чернинкова разказва пред Clinica.bg.

„Замъгляване”, болка при движение на очите, двойно виждане – зад тези на пръв път нетипични симптоми може да се крие множествена склероза. „При не по-малко от 25-30% от болните дебютът на болестта е оптичен неврит (възпаление на зрителния нерв). Той протича драстично – с намаление на зрението, обикновено в едното око, по-рядко в двете”, споделя опита си проф. Силвия Чернинкова. Причината за тези симптоми са лезии на демиеленизация по хода на зрителния нерв, който носи информацията от ретината до окципиталната мозъчна кора, където става окончателната й обработка. „Зрителният нерв много често страда при пациенти с МС. Над 50% от тях имат пристъпи на оптичен неврит – при дебюта на заболяването или по-късно”, уточнява невроофталмологът.

ВИЗИТКА

Проф. Силвия Чернинкова завършва Медицински университет-София с отличие. Има две специалности – „Неврология" и „Офталмология". Специализирала е в Германия и Великобритания. Автор е на над 250 публикации, някои от които са публикувани в престижни научни списания в света. През 2008 г. й е връчена наградата „Проф. Константин Чилов" на МУ-София - за високи постижения в медицината и преподавателската работа.

Ако пък се прибавят и болните, които имат т.нар. субклинично засягане, процентът скача до 90 на сто. Субклиничната лезия на зрителния нерв обаче няма клинична изява, обяснява проф. Чернинкова. Болните, най-често млади хора, не помнят да са имали зрителни смущения някога. Затова проблемът може да се открие с електрофизиологични тестове - на първо място, изследване на зрителни евокирани потенциали, уточнява професорът от „Александровска”. Оптичният неврит се лекува в болница, с високи дози кортикостероиди – интравенозно.

В рамките на 2-3 месеца зрението се подобрява

„Такъв пациент задължително трябва да бъде изпратен на ЯМР, за да се търси МС”, подчертава проф. Чернинкова. „Дори да няма лезии в главния или гръбначния мозък, изследването трябва да се повтори до 1 г. или в по-късен период, защото могат да се появят във времето”, напомня специалистът.

Проф. Чернинкова не крие, че пациентите понякога подценяват симптомите на МС, защото много често са преходни и отзвучават. Първите атаки на болестта, освен с оптичен неврит, може да започнат със световъртеж, замаяност, преходна слабост в ръката или крака, изтръпвания, мравучкане. Обикновено в кратък период тези симптоми отзвучават, дори и без лечение. Затова съветът й е никога да не подценяваме подобни „невинни” белези. Тъй като, колкото по-рано се диагностицира множествената склероза, толкова по-бързо започва

имуномодулиращата терапия, която забавя инвалидизацията

„Болният с МС не е обречен – има големи успехи в лечението. Пациентите трябва да са оптимисти! Все още, разбира се, се търси най-добрият препарат, който, от една страна, да модулира хода на болестта и от друга – да няма сериозни странични ефекти”, казва проф. Чернинкова. Но признава: „Нашите пациенти са привилегировани. Имат право на 100% безплатно скъпоструващо лечение”.

Големият пробив в терапията при МС е преди около 20 г. „ Спомням си как през 1995 г. бях в Мюнхен на Европейския неврологичен конгрес. Тогава се прокламираше бетаферонът и това беше революция! После се откриха други интерферони, глатирамер ацетатът. След това дойде ерата на моноклоналните антитела... ”, връща се назад професорът. Разкрива, че, благодарение на все по-модерната терапия, днес голяма част от пациентите са в добра форма. Мнозина работят, а немалко млади жени стават и майки, въпреки диагнозата. „Да, след раждането, в пуерпералния период, се повишава рискът от пристъпи. Но при нужда атаките се овладяват с кортикостероди”, обяснява проф. Чернинкова.

Голяма тревога на специалистите е, че в последните години става модно част от пациентите да се отказват от имуномодулиращата терапия. И да

пробват да се лекуват с Аюрведа, билки или китайска медицина

„И в момента в отделението лежи такъв болен. Мъж на 40, който от години не е прилагал терапия. Сега е с квадрипирамиден синдром, с тежки координационни нарушения, с двигателни дефицити”, признава проф. Чернинкова. „Нека правят йога и Аюрведа, но в никакъв случай да не изоставят терапията”, призовава специалистът. Интерфероните се поставят с инжекция – 1 път седмично или пък през ден. При някои болни има странични ефекти – грипоподобни симптоми в рамките на 2-3 дни след приема на лекарството. „Може да има мускулни болки, отпадналост, неразположение”, уточнява професорът. Ако страничните ефекти са тежки, разбира се, медикаментът се сменя. Същото важи и за пациентите, които имат чести пристъпи – повече от 2 пъти годишно. „При тях се преминава към втората линия на перорални препарати, която в някои страни дори се лансира като първа”, обяснява проф. Чернинкова. Тя е оптимист, че в близките години бясната конкуренция на фармацевтичните компании ще „роди” още по-модерни медикаменти, които ще могат да спрат хода на болестта.

И дотогава обаче пациентите не бива да се отчайват, категорична е проф. Чернинкова. „Нека се доверят на лекаря си, да щадят тялото и психиката си и да са позитивно настроени”, е съветът й. А препоръката й към останалите е – не подценявайте дори невинните симптоми.

При премрежване на погледа, световъртеж, изтръпване – търсете лекар!

апелира специалистът. Съветът й при такива симптоми, разбира се, е да се направи ЯМР. За жалост, в амбулаторни условия това често е „мисия невъзможна” – талоните са дефицитни, а цената на изследването – непосилна за много от пациентите. Модерна апаратура вече има в много болници, но достъпът до нея е труден. Затова проф. Чернинкова и колегите й се надяват държавата да направи необходимото, за да могат повече българи да имат достъп до съвременната диагностика. При това – навреме. Когато шансовете за овладяване на болестта – била тя и страшната доскоро МС – са много по-големи.

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ...

Витамин D също е фактор

Какво представлява множествената склероза? Това е хронично автоимунно заболявание. Протича с процес на демиеленизация на бялото вещество в мозъка – главния и гръбначния, паралелно с това – и с невродегенерация, обяснява проф. Силвия Чернинкова. Дебютът на заболяването най-често е около 30-годишна възраст. В редки случаи може да започне още в юношеството, дори в детството, или пък след 50 години. Тези форми обаче са много редки, уточнява проф. Чернинкова. Жените боледуват по-често, както е при всички автоимунни заболявания. „МС има и известна генетична предиспозиция, но тя не е фатална. Да, имаме случаи на майка и дъщеря с тази диагноза", казва професорът.
По правило, болестта засяга предимно бялата раса. А, колкото по на север се отива, толкова повече са болните, не крие невроофталмологът. Най-много са случаите в скандинавските страни, Германия, Великобритания, САЩ и Канада. Интересно е обаче, че коренните жители на Аляска – ескимосите, много рядко имат МС. Същото важи и за хората, родени и живеещи около тропиците и Екватора. Затова и в последните 10 години все повече се налага хипотезата, че болестта има връзка с експозицията на слънце. „Една от патогенетичните теории е, че намаленият синтез на Витамин D влияе", обяснява проф. Чернинкова. За съжаление, честотата на МС в България е сравнително висока – около 44 на 100 000 души. Логично, броят на пациентите расте, благодарение на по-добрата диагностика. Това, от една страна, е добре, защото все повече случаи се откриват по-навреме.

Още по темата