Семерджиев има шанс да върне системата в релсите

Не препоръчвам реваншизъм на никого, трябва да се види кое има ефект и кое няма, казва д-р Димитър Игнатов

Снимка: 24 часа

Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com

- Д-р Игнатов, какво е вашето обяснение, защо д-р Семерджиев, който определено е с десни убеждения, се съгласи да влезе в служебния кабинет на президента Радев?

- Фактът не може да се обясни едностранно и само от позицията на авторитета. Вероятно президентът Радев има екип от съветници, които обсъждат отделните кандидатури и аз съм доволен, че са се спрели на Илко Семерджиев. Сега той има шанса да върне реформата в релсите, които се поставиха в началото и да изчисти всички проблеми, натрупани от досегашните правителства, които не знаеха какво да правят и вършеха доста сериозни грешки. За да може да се възстанови онзи модел, който беше заложен още през 1999 г. Това за мен, е едно добро виждане на президента. За три месеца д-р Семерджиев няма да може да направи генерална промяна в системата, но може да я насочи в правилната посока. Той беше министър и преди това шеф на касата, така че е наясно с всички механизми на този тип система, която искахме да въведем в България.

- Илко Семерджиев беше един от най-върлите критици на министър Москов. Очаквате ли да премахне голяма част от нещата, които той въведе?

- Аз не препоръчвам реваншизъм на никого. Трябва да се направи сериозно обследване, за да се види кое има ефект и кое няма, тъй като например данните за пръстовия отпечатък, които съобщава Москов, са малко съмнителни. Едва ли може да се каже дали заради тях е намалял приемът. За мен този пръстов отпечатък е формална работа и не може да направи нищо по същество. С него можеш само да провериш дали човекът е в болницата, но той пак няма реално съучастие в лечението. И дори да има, на него трябва да му се обяснява, а не той взема решенията. Те трябва да са на медиците. Лекарят взема решение за лечение по медицинските индикации – това са вековните стандарти. Когато ги има и се спазват, работата на лекаря става лесна и има резултат и за пациента. Когато индикациите не се спазват, се получава т. нар. източване на касата. Цялата работа е в контрола по целесъобразност, а не само в административния контрол. Въпросът е защо правиш нещо? Когато не може един лекар да отговори на въпроса защо е направил дадена операция, касата би трябвало да каже – няма да я платя. Тогава ще се научат на дисциплина и лекарите. Да спазват този стандарт, който е регламентиран в книгите, в цялата медицинска наука и се нарича индикации за лечение.

- Как преценявате, какъв е хоризонтът на това правителство – до изборите или може да се удължи, ако има някакви политически трусове?

- Много се съмнявам в качествата на следващите управляващи. Ако те не обновят своите редици и не сложат млади и компетентни хора, са загубени. Повтарят една стара грешка на БКП – да слагат, колкото се може по-прости хора във властта. Това е много лошо нещо – прости и необразовани хора да управляват страната. Затова всички партии, които ще участват в изборите, ако не заложат на млади, кадърни и можещи хора, доказали се в живота, че нещо могат да правят, а не пионерчета и чавдарчета, послушни на партията, те нямат шансове. Това правителство на президента Радев е съставено от доказани професионалисти, експерти в своята област. Може да не станат добри управленци, но поне разбират от материята, заради която отиват там. Не го пускаш отгоре с парашута, защото хора, които нямат опит и нищо не са направили в своя живот, как ще работят за другите? Той себе си не може да оправи, а ще отговаря за другите. Няма логика. Така че съм малко скептичен за бъдещите избори и за това кой ще управлява добре. Затова смятам, че който формира много добри листи, с млади и надеждни хора, доказани специалисти, ще спечели.

- Според вас, кого ще покани в екипа си министър Семерджиев? Кои ще са заместниците му?

- Не мога да кажа в този момент. Водил съм разговори с него преди известно време и съм казал мнението си за хората, които не бива да взима, но той как ще постъпи, не мога да преценя.

- Ще ни кажете ли имена?

- Не е етично да ги казвам, но мнението ми се базира на моите дългогодишни наблюдения в тази сфера в продължение на повече от 20 години. Затова мога да си позволя да дам такъв приятелски съвет, но не и публичен. Смятам, че някои хора просто не са подходящи за работата, която трябва да се свърши в тези три месеца. Не е добре да бъдат в екипа хора, които са ретроградни и които не са мръднали в мисленето си отпреди 20 години.

- Смятате ли, че ще има добър диалог със съсловните организации?

- Задължително трябва да има. Семерджиев произлиза от редиците на Лекарския съюз. Той много добре знае приказката за трикракото столче – лекарският съюз, касата и Министерство на здравеопазването. Балансът между тези три институции води до просперитет. Балансът, а не водещата роля на единия, а другите да са подчинени. Така не се прави. Трябва да има баланс на професионалните критерии, а не на личните отношения.

- Мненията за министър Семерджиев са доста противоположни, а също и за проведената от него реформа. Правилни ли бяха промените, които се извършиха?

- Реформата беше спъната още през 2001 г. и резултатите се виждат сега отчетливо. Разбира се, хората имат право да си изразяват мнението „за" или „против", но този тип спорове ми се виждат излишни. Защото този модел, който въведохме, в Германия работи вече 100 години и там го подобряват, а не го критикуват само на халост. Няма много здравни системи, на които да се опре човек. Те са две-три. Ние не искаме да се връщаме към „Семашко", което означава, че ни остава още по-малък избор. Трябва да вземем модела или на Скандинавските страни, или на Германия. Ние сме взели част от немската система и с основание е насочена сега критиката на хората, защото не се изпълни онова, което беше заложено и което пишеше в законите, създадени 1997-2001 г. За съжаление, първото нещо, което направиха царските хора, когато дойдоха на власт, първото нещо след хазарта, беше да се спре приватизацията на лечебните заведения, което е огромна грешка. Видяхте какво стана – нароиха се 400 болници, като новите са само частни. Ние какво здравеопазване ще правим – обществено или частно? Когато обяснявахме на времето, че балансът между тези две собствености е изключително важен, защото в даден момент едните отиват напред, а другите ги догонват, но благородно се съревновават и това ще дърпа системата напред, не ни послушаха. Приватизацията беше спряна, държавните болници останаха, но постепенно затъват, а частниците, вместо да инвестират в някои от тях, си построиха нови и така болниците станаха много. А финансовият източник е само един.

- Очаквате ли да се стимулира по някакъв начин втория стълб на здравното осигуряване?

- В Европа наложиха модела на застраховане, а не на осигуряване, така че това не отговаря на първичната германска система, но върши работа. В момента вторият стълб е необходим, за да може хората да имат право на избор. Семерджиев обаче не може да го наложи в този кабинет. Може да подготви част от нещата и като се избере новото правителство и заработи Народното събрание, дебатът трябва да бъде политически. Той не е само професионален, трябва да има съгласие на политическите партии за въвеждането на втори стълб, което няма да е лошо. Част от хората вече са способни да се включат.

- Една от основните критики е към регистрирането на болниците като търговски дружества. Това трябва ли да се промени?

- Чакам да се намери човек, който да каже как да се дерегистрират в пазарна среда и аз първи ще посъветвам Илко Семерджиев да го направи. Досега чувам само критики. Така започна и Москов, но въпреки че имаше две години и половина, защо не направи нищо?

- Каза, че пречели дълговете на болниците и затова те трябва да се погасят от държавата, а след това е възможно, така ли е?

- Не дълговете, а собствеността им пречи. Болниците са създадени като търговско дружество, не за да търгуват и да продават стока. Тези хора разсъждават много повърхностно и елементарно. Търговски дружества са, за да имат партньорски взаимоотношения с доставчиците на ток, вода, лекарства и други консумативи. Средата е пазарна. Ние нямаме централна планова икономика и ЦК на комсомола да запланува колко чаршафа да купи една болница. Всеки трябва да се включи в тази пазарна среда, а как да го направи една болница? Друг е въпросът, че нещата се изкористяват напълно - надуваш цени, разбираш се с доставчика и си делите разликата. От тази гледна точка са прави хората като питат защо болницата е търговско дружество. Но то, по същността си, не трябва да бъде опорочено. Напротив, като иска да повиши работните заплати на персонала, мениджърът трябва да спестява от разходите за стопанска дейност, за административно поддържане на сградата и прочие. Директорите не са назначени току-така. Мениджмънтът се състои именно в това – да намаляваш разходите и да повишиш цената на труда, която в момента е много ниска. Но вижте какво става в МВР. Там 96% са за заплати, а 4% за техническата пригодност. Как да работят тогава? С какво да работят – с пръчки и тояги. Ето ги аномалиите, давам ги само като пример. Ние започнахме в болниците с 65-70% разходи за стопанската част и заплати. Сега процентът е намален, но просто трябва да се управлява по друг начин. Болницата няма да излезе на печалба. Тя не е търговско дружество, което печели, защото законът, те го промениха, но в началото беше, че болницата, както и касата трябва да е на нула в края на годината. Пък ако може да формира печалба, това е добре, защото след това тя може да се инвестира.

- Очаквате ли министърът да се опита да върне обществения характер на здравната каса, която сега определено е одържавена?

- И това не може да направи сега. Може да подготви нещата, зависи екипът какви стратегически задачи ще си постави. Това може да стане в следващия парламент. Общественият характер на касата трябва бъде наложен, въпросът е каква да е формулата. Онази, която беше преди - представители на кметствата да участват, беше много неудачна. Беше тромава. Трябва да се потърси по-модерен начин да има обществен контрол, защото тези пари са на хората. Те не са на държавата. Това трябва да разбере всяко едно правителство и да си качи вноските, наравно с тези на хората – т. е. да плащат 8% всички граждани на България. А не сега да ми правят планове в следващите 15 години как ще качат вноската на държавните служители. Защо, след като има излишък от 1.5 млрд. лв. не им ги качат още сега, като искат да имат добра здравна система? Всички тръбят, че тя е недофинансирана. Ами защо не я финансират? Да си плати своя дълг държавата, след като е решила да плаща вноските на различни категории граждани. Или да ги накара те да си ги покриват.

- Другият проблем, който трябва да се реши, са прословутите лимити на болниците. Д-р Семерджиев като че ли даде заявка, че те ще отпаднат?

- Лимитите са измислици или остатъци от една отживяла система, която никога няма да се върне. Какви лимити, какви пет лева! Ти му даваш определен бюджет, ами ако не го изработи, какво ще стане?

- Парите се връщат в касата.

- Ако надхвърлят лимита, не им го плащат, но ако не го изработят, им прибират парите. Каква е пазарната логика? Те ми дават пари, а аз не мога да ги усвоя. Какво показва това – че болницата и мениджърът са слаби. Когато надхвърли бюджета, директорът е виновен, когато не го изпълни, значи не работи в интерес на лечебното заведение, което ръководи. Те взимат парите и ги преразпределят на око.

- Да се върнем на екипа на д-р Семерджиев. Бихте ли му препоръчали да задържи някой от сегашните зам.-министри?

- Не. Категорично.

- С какво трябва да започне министърът, според вас?

- С бърз анализ на ситуацията в здравеопазването и той вече го обяви. На здравните заведения, които са на подчинение на министерството, на системата като цяло. Да се възстановят преговорите с Касата, с Лекарския съюз, знаете предстои рамков договор да се сключва. Трябва да се преценят нещата. Има много работа за вършене, но първата е бърз анализ на положението. Дълговете на кого са, кои директори са добри, кои болници не работят, защото има такива, които в момента едва кретат. Трябва да се намери път за тяхното трансформиране, да се намерят кадри. Има много варианти за намиране на кадри. Те са в България Тези, които плачат, че лекарите са избягали в Европа, са на 90% прави. Лекари в България има. Въпросът е как да ги накараме да работят качествено и да работят за добри пари. Ние и това не можем да дадем и затова хората се демотивират.

- Очаквате ли здравеопазването за българските пациенти да се подобри през тази година?

- Като оптимист човек – да, очаквам.