Доброволствам, за да помогна на лекарите

Не трябва да се страхуваме толкова много, всичко ще бъде наред, казва студентката по медицина Анелия Зашева

- Как решихте да станете доброволец?

- Разбрах от страницата на ВМА във фейсбук, през пролетта го обмислях малко повече, тъй като все още нямаше информация за пандемията. Но още тогава спря присъственото обучение и реших да доброволствам, за да помогна по някакъв начин на лекарите и санитарите.

- Колебаехте ли се сега, когато разбрахте, че отново имат нужда?

- Не, но изчаках да завърша работата си в друго лечебно заведение и веднага дойдох.

- Не се ли страхувате, че може да се заразите?

- Аз вече изкарах КОВИД в началото на ноември, така че в момента по-малко се страхувам, тъй като е малък шансът да се заразя повторно, макар че има такива случаи в световната литература, както и в България. Смятам, че ако човек е с маска, мие ръцете си, спазва дистанция, рискът намалява. Разбира се, в една среда със заразени хора, рискът е по-висок, тъй като вирусният товар е по-голям. Но смятам, че при спазване на мерките, шансовете се минимизират.

- Какво ви кара да станете доброволец, тъй като това е тежка работа?

- Желанието да се чувстваш полезен. Когато бях в началните курсове на обучение, летният стаж го изкарвах във ВМА, като две години съм била в Клиниката по чернодробна и панкреатична хирургия. Сега отново исках да помогна на персонала във ВМА, макар и в друга клиника.

- Кое ви направи най-силно впечатление, когато се сблъскахте с КОВИД?

- Може би притеснението на хората, които идват със съмнението, че са болни от коронавирус. Цялото това говорене за болестта и всекидневното повтаряне на тази тема създава един допълнителен страх сред хората. Може би през пролетта той беше още по-голям, защото тогава КОВИД беше напълно непознат. Но и сега хората се плашат, когато разберат, че тестът им е положителен. През пролетта имаше и едно очакване КОВИД да дойде, което също внасяше притеснение на психологическо ниво.

- Сега лекарите по-изморени ли са отколкото през пролетта?

- Вярно е, че сега потокът от хора е по-голям, отколкото през пролетта и това внася по-голямо натоварване и умора сред персонала.

- Как минава една смяна в КОВИД-зоната на Спешното отделение на ВМА?

- Смяната сутрин започва в 7.30, като лекарският рапорт е в 8 ч., след това изчакваме да дойдат пациенти, правим антигенен тест и PCR при нужда. Снемаме анамнеза, вземаме кръв за изследвания, дежурният лекар назначава терапия. Ако човекът е за домашно лечение, изписва рецепта, ако трябва да постъпи в болница, се насочва към някое от отделенията във ВМА.

- Колко души минават на смяна и каква част са позитивни?

- Трудно е да се каже точна бройка, зависи от деня, но много голяма част от хората се оказват позитивни. Голяма част от тях са си направили тест предварително, изчакали са няколко дни и са дошли, когато състоянието им е започнало да се влошава. Според мен у нас все още няма грип и голяма част от болните с респираторна симптоматика са с КОВИД.

- Доброволстват ли и други ваши колеги?

- Да, голяма част от колегите са в различни болници.

- Лесно ли се отзоваха на повика на болниците за помощ или имаха съмнения?

- Голяма част от студентите още от 3-4 курс започваме да работим като болногледачи или санитари в различни отделения. Това не е нещо ново за нас. Смятам, че както на мен, така и на колегите ни липсва досега с пациента, тъй като сега сме на онлайн обучение и то няма как да замести снемането на анамнеза и преглед.

- Смятате ли, че страната ни се справя добре с пандемията?

- Смятам, че можеше и да сме по-подготвени.

- Кои са основните преимущества и недостатъци, които КОВИД открои в здравеопаването?

- Основният недостатък е липсата на здравен персонал и това се забеляза по време на пандемията. Дори в момента в голяма част на лечебните заведения работят студенти и това за нас е голям плюс, но говори за недостиг от санитари и сестри. За този проблем се говореше отдавна, но едва сега го забелязахме.

- Смятате ли, че това ще се промени след пандемията?

- Надявам се това да се промени, но не съм се сигурна, защото ще коства допълнително усилие от страна на политиците. Трябва да се задържат лекарите и сестрите, които завършват тук.

- Вие ще останете ли да работите тук?

- За момента ми се иска да остана, но има още много време, ще видим.

- Добри ли са отношенията между лекар и пациент у нас?

- Всеки случай е индивидуален и зависи от хода на заболяването. Била съм свидетел както на добра, така и на лоша комуникация. Смятам, че много зависи и от двете страни. Понякога един лекар или сестра е много напрегнат и изморен и е нормално да реагира по-остро. От друга страна са нормални и реакциите на близките, които са много притеснени и често виждат в лекарите символ на безпомощността си. Нужно е разбиране и от двете страни, понякога не може да се отделят 30 минути за разговор, защото има и други пациенти.

- Очакваме да има ваксина скоро, ще се имунизирате ли?

- Не съм мислила по този въпрос, предпочитам първо да прочета малко повече за изследванията на ваксината и тогава да взема своето решение.

- Какво бихте искали да кажете на хората?

- Да се пазят и да бъдат разумни и да не се страхуват толкова – всичко ще бъде наред.