Астмата – знаем ли как да я контролираме?

Заболяването е важен социален и медицински проблем, на който трябва да се обърне сериозно внимание, казва д-р Кремена Найденова

- Д-р Найденова, какво е разпространението на астмата в България?

- Бронхиалната астма е често срещано, комплексно хронично възпалително заболяване на белите дробове, засягащо всички възрастови групи. То е социално – значимо и свързано с високи разходи за здравеопазване. В световен мащаб от него са засегнати над 339 млн. души, а в България – 9% от населението респективно над 500 000 души.

През последните години нараства разпространението на астмата и това е свързано с промените в начина на живот, генетичната предразположеност, условията на заобикалящата ни среда. В световен мащаб разходите за астма нарастват, те са тясно свързани с придружаващите заболявания, възрастта и тежестта на болестта. Заболяването е причина за отсъствие от училище и работа, ограничение в ежедневните активности и нарушение на съня. Липсата на добър контрол на заболяването, може да доведе до увреждане на белите дробове, тяхното функциониране и нарушено качество на живот. Живеем в страна, в която контакта с лекар - специалист е лесно достъпен и са налични всички необходими терапевтични стратегии, за да се постигне добър контрол на заболяването и да се намали риска от усложнения.

- Кои са причините за възникването й и какво е важно да знаят хората за астмата?

- От важно значение е генетичната предразположеност и влиянието на факторите от околната среда. Приема се, че в ранна детска възраст за развитие на бронхиална астма значение има алергията. Съществува т.н. атопичен марш, започващ в ранна детска възраст и следващ естествения ход на последователност от алергични заболявания: атопичен дерматит, хранителна алергия, алергичен ринит и бронхиална астма. Тези заболявания са в основата на атопията, която е генетична предразположеност на организма да произвежда в повишена концентрация IgE антитела, участващи в реакциите на организма към обичайно безвредни за здравите хора вещества от околната среда. Много често вирусните инфекции могат да провокират изявата на клиничните симптоми при бронхиална астма, те са и една от главните причини за влошаване на вече диагностицираната астма. При децата масивният контакт с алерген, емоционалния стрес и физическото натоварване могат да отключат пристъп на бронхиална астма. През последните години се диагностицира бронхиална астма без подлежащо алергично заболяване: астма с много късно начало; бронхиална астма свързана със затлъстяване; астма при пушачи.

Важно за всеки един пациент с астма е да бъде запознат, че болестта има хроничен ход на протичане и няма излекуване, но е възможно влизане в по-кратка или по-продължителна ремисия. Важно е ежедневно прилагане на предписаната от лекуващия лекар терапия дори и в дните, когато се чувстват добре.

- Как се отразява КОВИД на пациентите с астма?

- Намираме се в период на пандемия от корона вирусна инфекция, за която все още не знаем много неща. Може да се каже, че сме в „окото на бурята". Ограничената информираност, води до страх сред пациентите. Много хора с астма се чудят как ще се отрази болестта им при евентуално заразяване. Известно е, че вирусните инфекции влошават бронхиалната астма, това може да се случи и при COVID-19. Препоръките към тях е да не спират своята инхалаторна терапия по време на вирусни инфекции, било с респираторно синцитиален, риновирус или коронавирус, а да я прилагат ежедневно и по предписания начин, което е предпоставка астмата да бъде под контрол. Важно е хората с астма да спазват препоръките: да стоят на дистанция и да избягват контакт с болни и симптоматични хора, да носят защитни маски, които ще намалят вирусния товар, както риска от заразяване така и вдишване на високи концентрации от прахови частици и замърсявания във въздуха, а по време на сезонните алергии и от полени.

- Как да разберем, че астмата не е в добър контрол?

- При повишена честота на някои от симптомите характерни за астмата: задух, суха дразнеща кашлица, свирене в гърдите, ограничение в ежедневните дейности и физическата активност, събуждания през нощта или рано сутрин поради симптоми на астма. Както и честата употреба на спасителен инхалатор (инхалатор с бързо действие), от който се усеща облекчение на симптомите, но реално не лекува подлежащото възпаление в белия дроб. Има данни, че само 30-40% от пациентите прилагат инхалаторна терапия за астма, докато останалите около 60% не спазват препоръките на своя лекар. Това води до повишен риск от влошаване и лош контрол на заболяването. Всеки пациент трябва да разполага с писмен план за действие, в който е описано подходящото за него ежедневно поддържащо лечение, както и лекарството за облекчаване на симптомите. Както и какво да е поведението при влошaване на астмата. От значение е обучението на пациента за правилна инхалаторна техника - това ще доведе до подобряване придържането към терапията за астма и контрола на заболяването.

- Нивата на замърсяване на въздуха у нас са високи - какви са последствията за пациентите?

- Съществуват редица фактори, които могат да влошат бронхиалната астма. Едни от тях са неспецифични дразнители като замърсения въздух, изгорелите газове, цигарения дим. Фините прахови частици са най-масовия замърсител на атмосферния въздух. Прахът постъпва в организма чрез дихателната система, като по - едрите прахови частици се задържат в горните дихателни пътища и могат да предизвикат дразнене на очите, носа и гърлото, а по - фините частици /под 10 микрона/ достигат до по - ниските отдели на бронхиалното дърво. Там те могат да провокират повишена реактивност на дихателните пътища и да предизвикат оплаквания от кашлица и задух. Уязвими са деца, бременни жени, възрастни и хора с хронични респираторни заболявания. През периода на сезонните алергии във въздуха се открива повишена концентрация на полени от различни растителни видове. При повишена замърсеност на въздуха по повърхността на поленовите зърна попадат прахообразни вредности и други замърсители от околната среда, с което те стават значително по - агресивни към чувствителните индивиди. Има данни, че замърсяването на въздуха на открито може да отключи пристъп при съществуваща астма или да предизвика новопоявила се астма. Фините прахови частици, азотния оксид и озонът могат да причинят възпаление на лигавицата на дихателните пътища и да доведат до сериозни усложнения при хората с респираторни заболявания.

- Какво могат да направят астматиците, за да запазят здравето си през тази зима и да избегнат обостряне на състоянието си?

- Не само през зимните месеци, а през цялата година придържането и правилното приложение на основното инхалаторно лечение е от най - важно значение за добрия контрол на заболяването. Доколкото е възможно - предпазване от инфекции, за да се намали риска от влошаване. През есента и зимата е характерна повишена честота на инфекциите. Често срещаните през студените месеци риновируси, парагрипни и аденовируси водят до пристъп на астмата. Всяка година се препоръчва ваксиниране на пациентите с хронични респираторни заболявания с противогрипна ваксина. Използване на маски за кратък период при придвижване по пътя от дома до работното място или носене на плътни шалове, които не само филтрират, но и затоплят вдишания въздух, могат да бъдат от полза за защита на дихателните пътища.

- Кои са най-честите грешки, които правят астматиците? Как могат да бъдат избегнати?

- Когато пациентите се чувстват добре и не проявяват симптоми на астма, те решават да преустановят своето лечение. Това е грешна стъпка, която в даден момент може да повиши вероятността за тежък астматичен пристъп и да постави пациента в по-голям риск. Астмата е хронично заболяване и изисква ежедневно лечение и проследяване на заболяването, подобно на артериалната хипертония и захарния диабет например, които също са с хроничен ход. Друга често наблюдавана грешка в практиката е самолечението. Хората мислят, че са достатъчно информирани и могат да се справят сами, когато симптомите са по - леки, а това не е така. Също така честата употреба на перорални кортикостероиди при влошаване на астмата се свързва с риск от нежелани реакции. Тези лекарства трябва да се приемат само след предписание от лекар.

- Имат ли достъп пациентите с астма до нужното лечение у нас?

- Основното лечение при Бронхиална астма е поддържащо с инхалаторни кортикостероиди, които за разлика от системните имат много по - малко нежелани ефекти. Тези инхалаторни кортикостероиди, често комбинирани с друг медикамент, повлияват подлежащото възпаление в белия дроб, разширяват бронхите и облекчават задуха. Тези инхалатори се реимбурсират от НЗОК и са напълно безплатни за пациента. Когато въпреки максимално приложената инхалаторна терапия, пациентите не постигнат добър контрол на заболяването, трябва да се насочат към специалист, който да прецени дали пациентът е подходящ за следващата стъпка в лечението на тежката астма. Около 5-10% от хората страдат от тежка форма на протичане на заболяването. В този случай при пациенти, отговарящи на определени критерии се прилага нов терапевтичен подход с т. нар. биологична терапия, която значително подобрява състоянието и качеството на живот на тези пациенти. На този етап разполагаме с всички възможни медикаменти за лечение на хроничното заболяване, които са достъпни и се осигуряват безплатно за пациента.

- Опасно ли е самолечението и какви могат да бъдат последиците за хората с астма?

- Основната цел в лечението на бронхиалната астма е постигане на добър контрол и намаляване на бъдещия риск. В началото на диагностициране на заболяването в съзнанието на пациента остава, че спасителният инхалатор е ключовия медикамент в лечението. Често пациентите купуват самоинициативно, без предписание от лекар инхалатор, облекчаващ оплакванията от задух при бронхиална астма и възприемат намаляването на симптомите като индикатор за добра ефективност на препарата, но реално няма ползотворен ефект върху лечение на заболяването. В патогенезата на бронхиалната астма е небактериалното възпаление, което не се лекува с антибиотици и облекчаващи медикаменти, а с противовъзпалителни средства. Често пациентите прилагат високи дози облекчаващи медикаменти, когато не се чувстват добре, усещат облекчаване на симптомите, но реално това не им помага, а повишава риска от тежък астматичен пристъп и води до лоша прогноза на заболяването. За много пациенти е трудно да се разбере, че редовната употреба на облекчаващия инхалатор в ексцесивни количества не е безопасна и е свързана с повишен риск от смърт.

Трите препоръки, които давате на вашите пациенти с астма , за да бъде заболяването им под добър контрол?

1/Да се доверяват и спазват препоръките на лекуващия ги лекар, 2/Да избягват самолечението, 3/Да имат правилна инхалаторна техника и когато имат проблем да потърсят своя лекуващ лекар

- Задават ли се на хоризонта нови терапии за тях?

- Живеем в свят на иновации и бързопрогресиращи промени. Говори се за персонализирана медицина и индивидуален подход към всеки пациент. Пациентите с тежка бронхиална астма за щастие са значително по-малко, но са и предизвикателство в лечението. Разработват се нови терапевтични молекули и подходи, за да се подобри качеството на живот на тези хора. Пациентите с тежко протичане на астмата трябва да се насочат към специалист, който да определи тежестта на протичане на заболяването, правилното лечение и инхалаторната техника. На база изследване на допълнителни маркери може да се избере подходящото лечение според основната подлежаща причина за бронхиална астма. Лекарите в България, които се занимават с респираторна медицина са на високо ниво и непрекъснато обменят опит и знания. Пациентът трябва да се довери на своя лекар и да очаква висококвалифициран подход.

- Как могат пациентите да се консултират с вас?

- Работя в Клиника по Алергология на УМБАЛ "Александровска", ДКЦ "Александровска", МЦ "Инспиро".

Независим авторски материал, отразяващ личната гледна точка и опит на автора.

Материалът се публикува с подкрепата на "Астра Зенека"