КОВИД ли повиши смъртността двойно

Заразата е пряка причина за над 30% от ръста на фаталните инциденти, показва анализ на clinica.bg

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

4624 са смъртните случаи през първата седмица на декември срещу 2096 през миналата година. Аналогично е положението и за предходните три седмици през ноември, когато броят на фаталните инциденти бе близо до или над 4000 случая. Цифрите са два пъти по-високи за съответните седмици не само за 2019 г., но и на предходните четири.

КОВИД-19 ли е причината

Цифрите по безспорен начин показват, че пандемията пряко е повлияла на покачването на фаталните инциденти. Над 30 процента от ръста на смъртните случаи през последните седмици се дължи на КОВИД. Фаталните инциденти от първата седмица на декември през 2020 г. са с 2528 повече в сравнение с тези през 2019 г. В същото време смъртните случаи от КОВИД за това време са 938 или 37.10% от ръста.

За целия ноември през 2020 г. имаме 15 983 смъртни случая срещу 8115 през 2019 г. Тоест инцидентите сега са повече със 7868, от тях 2555 се дължат на КОВИД или инфекцията е отговорна за 32.47% от ръста. Останалите 68% са следствие на други причини и диагнози. И при тях обаче, макар и косвено пандемията е причина за това.

Косвените последици на пандемията

За тях медицинските специалисти предупредиха още през пролетта, когато пациентите с традиционните хронични заболявания изчезнаха от болниците и кабинетите на личните лекари. Тази тенденция потвърждават и последните данните на Националния център за обществено здраве и анализи при най-смъртоносните болести – сърдечно-съдовите. Така например при острия инфаркт на миокарда през третото тримесечие на 2020 г. имаме 2421 хоспитализации срещу 2794 през 2019 г. Аналогично е положението и при мозъчносъдовата болест или инсултите. През третото тримесечие на 2002 г. е имало 11 807 хоспитализирани срещу 13 215 за м. г. На практика броят на хоспитализациите по тези две диагнози, които са основни виновници за смъртността в света и в частност в България, през 2020 г. са съответно 15 и 12 процента по-малко. Тази тенденция се е задълбочила още повече през последните два месеца – октомври и ноември, както и декември, когато пандемията се оказа в разгара си. Това при всички положения рефлектира още по-негативно върху смъртността.

И не са единствени

Инфарктите и инсултите обаче съвсем не са прецедент в забавянето при търсенето на медицинска помощ. Ежемесечните данни на здравната каса показват, че не всички болници успяват да достигнат 85% от миналогодишната си дейност. Затова касата ги дотира. Намаленията в оказването на медицинската помощ варират по различните специалности, но последствията са еднакви навсякъде – усложнено състояние на пациентите. Отделно плановият прием в болниците бе прекратен от края на октомври, а и спешните пациенти трудно успяват да намерят място в болниците, защото са препълнени. Извънболничната помощ също спря да функционира – прегледите там се осъществяват само дистанционно, доколкото изобщо ги има. Всички тези косвени последици на КОВИД също са увеличили смъртността. С колко точно обаче, засега не е ясно.

Застаряването на населението, високият брой на хората с хронични заболявания, ниските доходи при част от хората и лошото състояние на здравната система са останалите фактори, които в момент на криза, каквато е втората вълна на КОВИД, са допринесли за високата смъртност напоследък.

Как седим на фона на ЕС

Въпреки че втората вълна от КОВИД не е само у нас, а във всички държави от ЕС, смъртността в останалите страни не се е удвоила. Тя се повишава по различно време в отделните държави, в зависимост от това кога е пикът на пандемията. Анализите на Европейския център по заразни заболявания на база 14 дни са достатъчно показателни. В тях България от седмици е в челните места по този показател. Въпреки че не е възможно да се направи абсолютно реално сравнение на този показател между страните при идентичен период от време, все пак ще покажем и данните на Евростат от втората седмица на ноември на 2020 г. В една 8.8 милионна Австрия смъртните случаи са наполовина на нашите – 2277, в Белгия с 11.46 млн. население те са били 3136. В Дания с 5.8 млн. население са 1096, в Швеция с 10.23 млн. население те са 1831, в Швейцария с 8.4 млн. души са 1935, а в 7-милионна България са били 3891.

Изводите

Смъртността у нас очевидно е много висока и ще продължи да се увеличава. Причината е, че пикът на пандемията не е отминал напълно, а последиците му се отлагат във времето. Кога и дали кривата ще се промени зависи изцяло от решенията на властите. Ако те имат неблагоразумието да отхлабят мерките за празниците, очевидно крива няма да има, а само неспирен възход на смъртността. Сегашното положение би трябвало да е безспорно доказателство за всеки управляващ, че жертването на разумните мерки и здравето на обществото в името на съмнителни бизнес интереси не остава скрито, особено при наличието на пробита здравна система, като нашата. Дали е разумно - оставяме политиците да си отговорят сами. Мнението на здравните експерти би било еднозначно – наличието на подобна смъртност е доказателство за пълен провал при управлението на една пандемия.