Пандемията ни помогна да се вгледаме в себе си

Да преподаваш пропедевтика на вътрешните болести он-лайн е огромно предизвикателство и трудност, казва доц. Венцислава Пенчева

- Доц. Пенчева, днес катедрата по „Пропедевтика на вътрешните болести" към Медицински университет-София чества своята 100-годишнина. Какво, според Вас, е ключовото в нейната вековна история?

- Позволете ми да използвам думите на Проф. Ал. Станчев, които той пише за своя учител: "...И може да се каже, че той наистина създаде школа в нашата вътрешна медицина. Сега, когато си мисля кое е най-характерното за нея, мога да изтъкна, че това са характерните черти на самия Киркович като лекар: наблюдателност, системност при изследването на болния, критично отношение към шумно рекламирани лечебни средства." . Мисля, че тези думи най-точно описват Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести и днес, цели 100 години по-късно.

- Също така днес се навършват и 145 години от рождението на проф. Стоян Киркович. Как се преподава сега, следват ли се традициите на пропедевтичната школа, основана от него?

- Професор Киркович е основателят на Българската пропедевтична школа. В нашата Катедра, създадена и ръководена от него, се спазват традициите в преподаването. Обучението е изградено върху принципите, завещани от него.

- Какво включва учебният курс?

- Учебната дисциплина "Пропедевтика на вътрешните болести" се преподава в III-ти курс на специалност „Медицина". По време на обучението си студентите се научават да снемат анамнеза, да овладяват физикалните методи за преглед, да интерпретират различни инвазивни и неинвазивни методи на изследване. Запознават се със симптомите и синдромите на вътрешната медицина, както и с етиологията, патогенезата, клиничната картина, методите за диагноза, усложненията и прогнозата на най-честите заболявания в областта на вътрешните болести.

- А с какви трудности се сблъсквате в обучителния процес ?Как смятате, че това може да се подобри?

- Трудности има както навсякъде, така и при нас. В момента сме изправени пред огромно изпитание- дистанционното обучение. На нас като преподаватели се пада нелеката задача да подготвим добри лекари-практици, но в условията на виртуална реалност, т.е. чрез един вид чисто теоритично преподаване. Разбира се, който търси начини, намира средства. Така е и при нас, непрекъснато търсим нови методи, с които да подобрим обучението. По отношение на апаратура и оборудваме, сме напълно осигурени, нещо, за което трябва да благодарим изцяло на ръководството на нашия факултет, респективно на Медицински университет.

- Работите ли по научни проекти и какви са те?

- В Катедрата непрекъснато се разработват различни проекти в областта на вътрешните болести, пулмологията, кардиологията и гастроентерологията. Те са както по линия на МУ-София – конкурс „Грант" и „Млад изследовател", така и съвместно с други Факултети или други университети. Това включва и различни разработки, заложени в дисертационните трудове на младите представители на нашата академична общност.

- Каква е визията ви за развитие на катедрата? Имате ли достатъчно преподаватели?

- Непрекъснатото обучение, усъвършенстване и развитие са целите, към които според мен трябва да се стреми всеки един от преподавателите не само в нашата Катедра, но и в цялата академична общност. Ако ние не се развиваме, няма как да искаме това от нашите студенти. Съчетание на традициите в пропедевтичната школа с нови образователни подходи, въвеждане на интерактивни и интернет-базирани методи, са ключови за бъдещето на Катедрата. Равен шанс за развитие и възможност за академичен растеж, също са основни за поддържане на академизма. Съвместна работа по научни проекти не само с други Катедри в Университета, но и с други университети на национално, а защо не и на международно ниво. Приоритет е и създаването и усъвременяването на учебната литература, по която става основно преподаването в Катедрата. По отношение на академичния състав - преподаватели има, но винаги ни се иска да включваме нови млади, интелигентни и амбициозни лекари, които да продължат традициите, завещани ни още от създателя на българската пропедевтична школа.

- Наскоро МОН подписа споразумение за намаляване на хората между 65 г-68 години до 5% от академичния състав. Каква е възрастовата структура в катедрата в момента?

- Ние сме една от Катедрите, в която смея да твърдя, приемствеността е от основно значение. При нас има както много млади преподаватели, така и такива, които са вече натрупали дълъг преподавателски опит. Смяната на поколенията винаги е ставала много плавно, което според мен е от особена важност.

- А как се справяте сега в условия на дистанционно обучение, доколко е ефективно то и как го провеждате?

- Ние бяхме една от първите Катедри в Университета, които успяха да организират дистанционното обучение. Разбира се, да преподаваш пропедевтика на вътрешните болести он-лайн е огромно предизвикателство и трудност. С помощта на целия преподавателски състав бързо се „пренастроихме", за да пренесем болничната стая и работата с пациентите във виртуалното пространство. Всички активно участват в създаването на клинични случаи, тестове и обучителни филми, с които да спомогнем за качественото обучение на нашите студенти в тези трудни времена.

- Пандемията промени живота на всички. Как оценявате ситуацията у нас в момента, а и по света?

- Трудни времена...Пандемията ни помогна да се вгледаме в себе си, да извикаме доброто в нас,въпреки изолацията, в която се налага да живеем. Разбира се, при нас, като лекари, промените са доста по-различни, отколкото при всички други. Освен преподаватели, ние сме и от хората, реално ангажирани в справянето с тази ситуация. Изправени сме пред непрекъснати изпитания, но в нашата Катедра успяваме да намерим баланса и мисля, че се справяме успешно с преподаването, наред с другите ни задължения и ангажименти, свързани с лечението на пациентите.

- Справя ли се здравната ни система, каква оценка давате Вие?

- Аз бих дала отлична оценка на това, което свършихме досега в условията на пандемия. Българските лекари, както и всички други, ангажирани в лечението на пациентите, се справят на световно ниво. Да, организационни проблеми съществуват, но те бързо се отстраняват в хода на работата.

- Какво ни показа пандемията и какви са основните изводи, които може да си извадим към момента?

- Пандемията ни изправи пред много страхове и опасения. Но тя ни накара да осъзнаем нещо позабравено и то е, че няма нищо по-ценно от здравето. В тези трудни времена като че ли станахме по-човечни, по-добри, по-загрижени за другите. Изводите са много, но мисля, че един е основния – заедно можем по-вече.

- Какво трябва да се промени, според Вас, за да имаме едно по-добро здравеопазване?

- Нерешени проблеми в здравеопазването в България има, но то е така в целия свят. Промените, които трябва да се случат, са много и от различно естество – организационни, финансови и т.н. Те ще се наложат с времето и ще станат така или иначе. Работата на политиците и законотворците е да направят здравната реформа, ако ни питат като лекари или преподаватели, тогава бихме могли да дадем ценни насоки и съвети.