Подписването на рамковия договор е под въпрос

Становището на Управителния съвет на БЛС е, че на този етап рамковият договор върви към неподписване. Причината за това не е само в парите. Има маса неща, които ни пречат. Едно от тях е прословутата Наредба 11. Аз съм ръководител на дружество в областта, в която работя, в продължение на 15 години преди да се сключи рамков договор нашето дружество заедно с представителите на касата и БЛС се събирахме и казвахме „да" или „не" на предложенията по клиничните пътеки. Ако имаше нещо допълнително, Лекарският съюз го оправяше заедно с НЗОК, подписвахме се и това беше готовата пътека. Сега обаче в Наредба 11 се включиха всички клинични пътеки със съответните показания за прием в болница, за изписване от болница, какво трябва да се включи в дадена клинична пътека и какво трябва да направят лекарите, какви специалисти могат да участват по нея. По проекта на наредба се направиха много предложения от нас. Накрая БЛС покани касата и медицинските дружества да коментираме пътеките, но се оказа, че тази наредба вече е излязла, подписана е от министъра и не може да се направят никакви корекции по нея. Тоест, за преговорите с касата бяха оставени 5-6% от маловажните неща и така те станаха абсолютно безсмислени, а колегите бяха прави да се сърдят. Отговорът от МЗ беше – дайте предложения да променим наредбата, но разбирате, че това става трудно.

Да не говорим за здравната карта, която се направи от екипи, в които участваха наши колеги, стиснахме си ръцете в комисиите, а накрая от министерството излезнаха други цифри. Сега чувам, че здравната карата няма да влезе в сила.

Прословутите пакети – основен и допълнителен, много се говори, много се писа, ако се отърсим от шума, ще видим, че това са клиничните пътеки, с които работихме досега. Допълнителният пакет, по който може да се изчаква за лечение, включва само две заболявания. Няма яснота, ако надхвърлим пакета, който ни се определя, какво и как ще се плаща. Ние сме „за" контрола и когато има нарушения те да бъдат санкционирани. Но нарушенията трябва да бъдат по същество,а не да ни санкционират, защото не съм се подписал на един лист хартия, както е сега.

Комплексността – изисква се за онкозаболяванията, да върви хирургичното лечение с химиотерапията, с лъчетерапията. Но такова нещо колко болници могат да осигурят – една трета от сега работещите. Затова вече се търси какво да се направи, за да не страдат пациентите. Всичко това прави системата мудна, бавна, тромава.

Искат от нас в петък или събота да кажем „да" или „не" на рамковия договор без нито една наредба да е излезнала, да е одобрена. Лично аз се съмнявам, че ще подпишем рамков договор. Искаше се касата веднъж да сключва договори за обеми, после за дейност, за легла, едно отделение да може да си вземе парите, пък после да не може. Ние като работещи лекари и хора, които представляват 30 000 души в България, сме твърде категорични, че всичко трябва да е ясно и сложено на масата, за да знаем за какво можем да кажем „да" и за какво „не".