Върнахме държавата в здравеопазването

Общата философия, която екипът на Министерство на здравеопазването (МЗ) изповядваше през последните 2 години, звучи така – здравеопазването е една от основните сиситеми, които формират качеството на живот. Заедно с образованието, със сигурността и инфраструктурата, това са параметрите на публичната среда, които правят една държава място, в което искаме да живеем или такова, от което бягаме. Силна и отстояваща публичния интерес държава, беше нещо, което отсъстваше дълги години от целите на управлението на България. Нашият екип си постави именно тази цел – връщане на държавността в сектора. До голяма степен твърдим, че я изпълнихме. Връщане на държавността през налагане на правила и ясни контролни механизми за ефективността на разходите. Ако трябва да кажем посоката, в която този екип на МЗ придвижваше системата, това бе промяната на системата от бизнес ориентиран модел към модел, центриран към нуждите на пациента – без това да бъде клише. Променихме философията, на базата на която години наред се развиваше здравеопазването. Философия, ориентирана към търговски постижения,  без особено отчитане на ефективността или на целите на системата.  Този екип на МЗ и Реформаторският блок оставиха такъв отпечатък и върху управлението – връщане на силната държава във всеки един от секторите, които формират средата ни на живот.

Промяната във философията – от търговия към смисъл

– медицински, здравен, е и призмата, през която правихме всяка една от промените. Това, което несъгласните наричаха хаос, липса на последователност, всъщност бе следното  – стъпка по стъпка, ден след ден, възстановяване на правилата и на държавата, която гарантира и отстоява публичния интерес. Ето и какво постигнахме, тема по тема.

Поставям електронното здравеопазване на първо място поради големите очаквания на обществото. Резултатите в него може би са лакмус за това как хората възприемат има ли промяна в системата или не. За 2 години успяхме да напреднем много. Какво наследихме? Разпокъсани и дублирани системи, в резултат на частични технологични решения, нямащи връзка помежду си, нито възможност за надграждане. Липса на конкретна, видима стратегия за бъдещо интегрирано развитие. И, успоредно с това, голямо количество пари, които по различно време бяха харчени именно за тези системи. Какво направихме? Първо, разработихме стратегически документи. А именно – програмата за развитие на електронното здравеопазване в периода 2014-2020 и пътна карта, като част от общата концепция за е-управление. Какво вече работи и българските граждани могат да видят? На първо място, това е електронната идентификация. Това е реално първата наистина изцяло безплатна е-идентификация в България. И то в държава, в която централизирана е-идентификация ще има чак през следващото десетилетие – вероятно през 2020-а и следващите години. Докато системата работеше ефективно, резултатите във финансов план – като изсветляване на финансовите потоци

дадоха изумителен резултат

За 15 дни – между въвеждането й на 1 ноември 2016 г. и решението на ВАС, заявките на болниците към касата за плащане паднаха с 15 млн. Цифрите показват 6,8 млн. дневен разход в края на октомври на малко над 4 млн. в първата половина на януари. На базата и на това, Надзорният съвет на НЗОК в началото на тази година взе решение за закупуване на допълнително отчетена дейност на болниците в рамките на 19 млн.  – т.нар. надлимитна дейност. Тоест, парите отиват към тези, които реално работят и лекуват българските граждани – не някъде другаде. Идентификаторът е и ключът,входът към всички други бъдещи функционалности на е-здравеопазването. Без този ключ, не е възможно да ползваш нито е-рецепта, нито е-направление, нито някой от лекарите ти да отключи електронното ти досие.

През ноември 2016 г. стартирахме и електронната система за всички лекарства, които болниците купуват. В нея са включени 145 държавни и общински лечебни заведения, които всъщност са най-големите ползватели – на над 90% от ресурса на касата за лекарства. Очакваме изсветляване на средствата и там. Това ще доведе до по-ниски цени на лекарствата за болниците и повече пациенти ще могат да бъдат лекувани с най-модерните възможни терапии. Като в същото време ще се намалят и диспропорциите и злоупотребите. За да илюстрирам какъв е смисълът от един публичен  електронен търг – с видимо за всички наддаване в отрицателна посока, т.е., намаляване на офертата към болницата, спрямо референцията в позитивния списък, ще цитирам малко данни. Давам пример с „Херцептин” – основен  медикамент за третиране на карцином на гърдата и за други показания, свързани с туморни заболявания.

През 2016 г. касата е заплатила за него 33 млн. лв.

Разликата за най-ниската договорена цена за този препарат – в СБАЛОЗ-Варна и в КОЦ-Стара Загора и най-високата – в СБАЛО и в КОЦ-Пловдив, е 25% от референтната й стойност . Като в голямата си разфасовка медикаментът струва 3000 лв. В КОЦ-Пловдив дори договорената цена за 600 мг е над рефентната стойност, над 3%, което по същество не е законно. Като доставените количества в лечебните заведения, които цитирам, са общо 20% от „Херцептин”-ът, който се ползва в страната. Това е малка илюстрация за това как през ясна видима, електронна, проследима от всички процедура, тези неща спират. На места диспропорциите категорично не са свързани с лоша работа на мениджърските екипи на болниците. Философията на централизирания търг е да може да се преодолее следното – този продукт, да речем, се продава от 2,3,5 дистрибутора на едро. Много зависи кой от тях ще отиде да играе на тръжната процедура в дадена болница, заедно с кого, каква баражна цена ще формират на търга... Централизираният търг дава възможност за реална и то – сурова, конкуренция между дистрибуторите и начините, по които вземат отстъпки от производителите. Защото там може да има един победител. И няма как да си „разделят държавата” – един в София, друг в Пловдив, третият в Русе. Много работа беше хвърлена по този търг, който е ясно достижение за това как трябва да се променя начинът на управление на държавата и на менажиране на публичните пари. Радвам се, че КЗК отхвърли и двете жалби от дистрибуторите и производителите за централизираната процедура. Да, не им е приятно. Да, не им е удобно. Но, да, когато има силна държава, те са длъжни да играят по правила. Част от тях, почтените, също са доволни, че има еднакви правила за всички. Знаете ли как изглежда заключението на КЗК? Че отхвърля тези жалби, защото „общественият интерес е по-голям от търговския”. Ето, това е философия на контролен орган в силна и смислена държава. До окончателното финализиране на жалбите, които различни търговски представители ще правят, няма никаква възможност болничните заведения да останат без медикаменти, защото ясно е записано в процедурата и решението на Министерски съвет (МС), че до влизане в сила на е-търга си остава досегашният ред - на търгове в болниците. Знам, че от БСП са поели ангажимент да го отменят. Но да отмениш електронна процедура, прозрачна, гарантираща обществения интерес, която работи по един или друг начин във всяка една от европейските държави и след прилагането си е довела до средно 20% намаляване на разходите на болниците за лекарства, трябва да имаш причини. А тези причини биха могли да бъдат само и единствено взаимовръзки с веригата между производители и дистрибутори на медикаменти. И няма да бъде в полза на българските болници и пациенти. Не вярвам, че някой би отменил тази процедура, защото

наистина би било крещящо лобистко решение

През 2015 г. приключи и големият проект за анализ на информационните системи в здравеопазването. И на базата му се подготви реализирането на двата етапа на националната здравно-информационна система. През 2016 г. беше обявена процедура за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма „Добро управление” на ЕС. От страна на МЗ беше подаден проектният фиш, той беше одобрен от оперативния орган и предстои обявяването на търгове за реалните лотове на тези процедури, които трябва да бъдат реализирани в рамките на 2017-2018 г. Към момента в дирекция „Информационни технологии” към МЗ започна и тестване на пилотни е-рецепта, е-здравен запис и е-направление, които трябва да приключат до края на 2017 г. Нещо, желано и от гражданите, и от фармацевти, и от личните лекари. Е-услугите, които ще бъдат отключвани от пациента чрез идентификация, не само премахват хартията. А дават възможност на личните лекари и фармацевтите наистина да проследят състоянието на пациентите.

Следващата голяма тема е лекарствената политика. И това какво беше важно да се промени от гледна точка на пациентския интерес. Какво наследихме? Нарастващи публични и частни разходи за лекарства. Дължеше се най-вече на това, че всичко, което произвеждаха големите фармацевтични компании – добро или лошо, се заплащаше на пълна цена от НЗОК. Често тази цена беше в пъти по-висока от договорената във Франция, Германия или Белгия. Когато дойдохме в края на 2014 г., като тенденция касата заплащаше все повече пари за все по-малък брой опаковки, което, според нас, е абсолютно неразумно и не отговаря на публичния интерес. Какво направихме за 2 години? Благодарение на Наредба 10, през 2015 г. фармацевтичните компании върнаха в бюджета на НЗОК 43,5 млн. лв. задължителни отстъпки - спрямо договорените през предходните години 2,5 млн. лв. на годишна база. През 2016 г. тези пари са вече 90 млн. През 2017 г. подписаните договори с фирмите са за между 131 и 137 млн. лв., в зависимост от оборота.

Тези пари не потъват в празна дупка

Досега са били част от формираната печалба по веригата производител-дистрибутор. Сега са на разположение на касата и тя ги влага за допълнителни възможности за лечение. През 2017 г. с парите от тези отстъпки осигуряваме 100% реимбурсация на медикаменти за хипертония, за които досега касата плащаше 25%. За мен е странна държава, в фондът може да плаща нещо на 100%, то да стане безплатно за пациентите, и това да се окаже проблем. Защото така, някакси, изглежда от средите на Лекарския съюз. Да кажа конкретните данни – за диагнозата „есенциална хипертония” касата досега е заплащала лечението на 210 000 души на годишна база – на 25% от стойността от терапията им. За изминалата година НЗОК е платила 7 млн. лв. за реимбурсацията на медикаментите им. Три пъти по 7 млн. лв. – или 21 млн., са излезли от джобовете на българските граждани. Сега има възможност пациентите да не доплащат. Но никой не ни забранява да предпочетем комбиниран медикамент за хипертония, за който да доплащаме. Това е изключително важна социална мярка, спрямо едно от заболяванията, генериращи най-висока смъртност и инвалидизация. 

Данните показват, че 2016 г. беше първата, в която ликвидирахме нещото, с което мислех, че съм се родил и ще умра -  недостигът на направления. Бюджетът на касата за 2017 г. показва, че и сега такъв проблем няма да има. Планираните средства за тази година показват, че има увеличение с 11% спрямо закона за 2016 г. Те са ясно насочени, държавата трябва да се занимава все повече с развитието на доболничната помощ и това изисква пренасочване на потоците на финансиране. Тези пари отиват конкретно за профилактични прегледи при възрастни и диспансерно наблюдение за деца. При профикатичните прегледи има увеличение с 10% на броя и на стойносттта им, за да имат лекарите формалната причина, за да ги направят. Някой ми каза, че социалистите са си поставили цел извънболничната помощ да достигне 12% от бюджета, тя в момента е 11.9%. Добра цел са си поставили, поне да четат за какво става дума.

Последната голяма тема е болничната помощ. Това, което се предпиемаше преди, беше годишна актуализация на бюджета здравната каса. Реформи, промени, които да направят болничната система

адекватна на нуждите на пациентите, а не на бизнесплан

– това не. Увеличение и актуализация на бюджета на касата от нашите пари – да. Нарастващите разходи за болниците не водеха до подобрение на здравните показатели на населението. Болничната мрежа не съответстваше на нуждите на населението, беше хипертрофирала и то в направления, генериращи максимална печалба. Задължения за заплащане на всички дейности в болничната помощ с публичен ресурс, без възможност на ефективното му използване само за качествени и основани на потребностите на населението услуги. Какво направихме за две години? С влезлия в сила закон за изменение на ЗЛЗ променихме нормативния механизъм за въвеждане на нацонална здравна карта (НЗК) със задължителен характер, с която да се спре безконтролното роене на болници и даде възможност да се финансират дейности и болници, от които хората имат нужда. Освен това, НЗК отчита и от какви специалисти, техника и оборудване има в различните региони. И тя не е статичен документ. За периода от приемане на НЗК комисията е провела 7 заседания и взема ясни и публични решения и досега не е имало нито едно разминаване в решенията. Приемането на НЗК беше едно от задълженията, които правителството на г-н Сергей Станишев прие при влизането на България в ЕС като задължително условие. Ако ние не бяхме приели тази карта, България щеше да бъде санкционирана и да плаща стотици хиляди евра глоба на месец. Опити за създаване на здравна карта се правят десет години, ние я направихме за две.

Създадохме условия за комплексно обслужване на пациентите, стимулирахме интергарцията на лечебните заведения, така че те да не бъдат прехвърляни от болница в болница. Тази година касата сключваше договори само там, където можеше да се гарантира комплексността на лечението по онкология. Знам, че някъде това не се извършва по начина, по който е заложено в нормативните документи. Но оттук-нататък това зависи от контролните функции на НЗОК и политическата воля да се спазва. Процесът върви и това мотаене на пациентите от болница в болница намалява. Мога да говоря много за потребностите от медицинска апаратура, която заварихме и това е част от задълженията на една държава – да осигури университетските си болници. Да кажа само, че

керваните към Турция и ЕС за радиохирургия и лъчелечение спряха

В България има модерно оборудване със същите параметри, както във всяка европейска държава. Пре 2016 г. са 19 000 процедураите по лъчетерапия и радиохирургия у нас. Радиохирургията беше част от пакета на касата, но не можеше да се осъществи, защото нямаше апаратура. В същото време касата не можеше да плаща лечението в чужбина, защото то беше част от нейния пакет. И на българските граждани им оставаше само да си вдигнат чантата и със собствени пари да финансират радиохирургията на себе си или на свои близки. Данните на Комисията за лечение в чужбина го потвърждават. Над 200 бяха исканията за онкологични заболявания за 2015 г., под 90 са за 2016 г.

Когато говорим за болници, много често седи въпросът за финансовата стабилност на лечебните заведения. Картината за почти всяко едно държавно лечебно заведение е следната: не генерират допълнителен дефицит. Почтеното управление на държавните болници и финансирането им по ясните правила дадоха резултат. Ще дам само конкретен пример – заварихме договорите на 140 на мегават. Сега падна на 70 средно на болниците. Всеки един договор в държавните болници беше предоговорен надолу, а ръководствата им бяха сменени там, където беше ясно, че целите са други. Проблемите с финансовата стабилност на болниците е свързан с предишен период на задължения, защото сега не продължават да трупат дългове и текущият им баланс е на печалба. Причините за натрупване на тези задължения са много – липса на ангажимент на държавата и въвеждане на ясни правила.

Партийни назначения за ръководства на болници и ползването им като касички

Симбиоза, налагана с бездействието или съдействието на държавата, на частни структури, които изсмукват финансово държавната болница. Лоши процедури по обществени поръчки. Всичко това е довело до натрупването  този финансов ресурс. Задълженията на държавните болници са 411 млн. и 150 от тях са в просрочие. Но първата стъпка в концепцията на този екип за преодоляване на кризата е постигната. Има адекватно финансиране от касата и ясни правила за финансиране. Всеки месец всяка една болница по 38 позиции докладва какво се случва. Всеки един заместник-министър има по 10 болници, за които докладва. След като сме постигнали съвместно тази стъпка трябва да отидем към следващото политическо решение  то е – изплащане на държавните задължения на болниците от собствениците. Това е и цел, с която РБ ще влезе в следващата власт. Задължения в рамките на 400 млн. са постижими в рамките на един мандат, ако държавата иска да се върне там, където й е мястото. Това, което трявба да бъде предприето, е, държавата да влезе в разговори с кредиторите как да се поемат тези дългове и разсрочват. Следващата точка е изваждането на търговския статут на болниците и промяната му. Досега пречката за това бяха дълговете им.