Хората 65+ са приоритет за ваксините в ЕС
Поставянето на първата ваксина срещу КОВИД-19 днес започва в Англия, а ЕС е в предстартово броене. Кои са целевите групи в държавите членки и съвпадат ли с тези в България, кой ще прави ли имунизациите, как ще се наблюдава безопасността им, показва проучване на Европейския център за заразни заболявания (ECDC).
В Европа няма голям спор за това кои са приоритетните групи за ваксиниране срещу КОВИД-19, показва проучването на ЕCDC. Сред тях попадат възрастните хора, предимно над 65 години и най-вече тези, които живеят в социални домове. Също така здравните и социалните работници, хората със съпътстващи, хронични заболявания и работещите във важни обществени сектори.
Приоритетните групи
На практика това са приоритетните групи и за нашата страна, с тази разлика, че за България първи са здравните работници, а хората в социалните домове са втори. При останалите държави разлики има най-вече при определянето на възрастовата граница. Повечето страни са приели, че началото на хората в риск е 65 години, при Швеция и Естония обаче тази граница е 70 години, за Англия – 80 години, след това 75 и 70 години, а за Унгария и Холандия – 60 години. Друга разлика е колко масова ще е приоритетната ваксинация, например в Чехия е заложено да се обхваната всички хора над 65 години, докато за Франция и Испания например изрично е посочено, че това са хората в социалните домове. Белгийците пък са извели като приоритетна не цялата група на хората със съпътстващи заболявания, а тези над 45 години.
Имунизацията
Поставянето на ваксините е другият въпрос, който е изследвал Европейският център за заразни заболявания. Съществуващата система за ваксинация ще ползват повечето държави – близо 20, като сред тях са Австрия, Хърватска, Чехия, Франция, Финландия, Гърция, Унгария, Норвегия, Словакия, Испания и т.н. Много от страните обаче ще ползват повече от един канал за доставка на ваксините. Така например Австрия Естония, Германия и Люксембург ще ползват мобилни екипи за имунизациите, джипитата, съществуващи здравни центрове, както и специални центрове за ваксинация. България също ще ползва повече от една възможности. Ваксините ще са напълно безплатни в почти всички европейски държави, включително и България.
Персоналът
Държавите смятат, че трябва да се включат допълнителни сили при имунизациите освен тези, които традиционно ги извършват. Повечето планират да използват в процеса джипита, медицински сестри, студенти по медицина. Румъния има идея да се командироват специалисти от по-малко натоварени места към по-натоварените, а в Германия планират да включат и НПО-та, както и военните сили. Французите възнамеряват да ангажират за процеса и пенсионирани лекари. У нас също ще се ползват възможностите на повече специалисти - джипита,болници, РЗИ.
Съхранението на ваксините
Десет от 25 държави са заявили, че ще трябва да осигурят допълнително оборудване за съхранение на ваксините заради ниските температури, които изискват две от тях. Четири са заявили, че сегашното оборудване им стига. Други десет правят анализ дали ще имат нужда от допълнителни фризери.
Системата за наблюдение
Мониторирането на имунизационния процес е изключително важно, за да се знае не само покритието, а да се следи и за нежелани ефекти от ваксините. 14 държави са заявили, че вече имат електронни системи за наблюдение или ще ги подобрят. В Дания, Финландия, Швеция ще се направят специални регистри. Нови системи ще изградят Австрия, Естония Германия,Гърция, Ирландия Полша и Англия. Ние ще адаптираме Единната информационна система за КОВИД.
10.7 млн. души засегнати от туберкулоза
Див полиомиелит в отпадните води в Германия
Сексуален тормоз в британските медицински училища
Режат хронично болни от визи за САЩ
Съдбата на Обамакеър - неясна
През декември Сенатът на САЩ трябва да проведе ново гласуване по въпроса, но очакванията в страната са скептични
Бебета с ботулизъм от адаптирано мляко в САЩ
Всяко седмо дете с психично заболяване
Канада загуби статута си за ликвидация на морбили
Редактиран ген намалява високия холестерол