Джипитата на нож заради безплатните хапчета за кръвно

Критериите на НЗОК ще лишат хипертоници от лечение, недоволни са от Сдружението на общопрактикуващите лекари

Есенциалната (първична) хипертония - I10 по МКБ 10, по данни от различни източници, представлява 90-95% от регистрираната хипертония в световен мащаб. Причините за нея са неизвестни. В САЩ, страна с доказано добра статистика, I10 (есенциална хипертония) е налице при 90-95% от случаите при възрастни.

В България, пациентите с I10 са около 23-24% от регистрираната хипертония.  Ясно е, че не ние – българите, сме различен вид хора, а най-вероятно има нещо нередно в условията за регистриране. Пациентите с I10 у нас са около 350 хил. човека.

Решението на НС на НЗОК би трябвало да разреши тези 24% от пациентите с хипертония да имат възможност, при лечение с монопрепарат (не комбиниран, т.е. такъв, който включва в себе си два медикамента) да получат 100% реимбурсация. Но това съвсем не е така, поради въведените с Решението на НС на НЗОК критерии за предписване и условия (които не отговарят нито на правилата за кодиране, нито на медицинската наука).

Утвърдените в Решението критерии ще доведат до:

• Намаляване броя на пациентите с регистрирана вече хипертония I10, които биха могли да получат безплатно лечение, както и намаляване броя на новодиагностицираните случаи, които биха били регистрирани (кодирани) с I10, поради манипулативно създадените, в преобладаващата си част, изключващи критерии, както и посочените правила и основания за кодиране.
• Създаване на условия за поредното изкривяване на родната статистика за заболеваемостта, което ще затвърди позицията ни на единствената страна, в която обратно на всички останали, есенциалната (първична) хипертония- I10, ще бъде в минимален процент.

Важни са и негативните организационни и социални ефекти от неправилно съставените критерии:

• Лишаване на Здравноосигурените лица (ЗОЛ) от възможността за безплатно лечение чрез административната еквилибристика без медицинска обосновка, посредством въвеждане на изискване за промяна на код I10 в друг или изключване на възможността за изписване на медикаменти при наличието на някоя от диагнозите, изброени в таблицата към т.2 на Решението за критериите. Това, по същество, не е въвеждане на критерии, а създаване на нови правила за кодиране на диагнози, различни от тези по МКБ 10.
• Загуба на време за ЗОЛ за посещение на РЗОК за презаверка на нова диагноза (друг код на хипертония), която презаверка ги лишава от безплатно лечение с монопрепарат и остава само изгубеното време.
• Загуба на време от ОПЛ за административни дейности като прекодиране на диагнози, анулиране на вече издадени рецепти, изготвяне и отпечатване на нови рецепти и поемане на недоволството от страна на пациентите, за което ОПЛ нямат никаква вина.

Предложения по Критериите:

1. По дефиниция, есенциалната (първична) хипертония - I10, е тази, при която причините (етиологията) е неясна. Така че определянето ѝ като неусложнена не е уместно
2. Таблицата с диагнози като изключващи критерии да добие вид, който отговаря на правилата за кодиране по МКБ 10 при условие, че реимбурсираните медикаменти за I50.0 са еднакви по вид и брой с тези за I11.0
3. При останалите, посочени в таблицата диагнози, същите да се кодират отделно, според правилата за кодиране по МКБ 10, като се кодира и диагноза I10 и запазят правото си да получават съответните медикаменти за I10 (есенциална хипертония)
4. Предлагаме т.3 от Решението за критериите да се промени така: „Не се допуска пациенти с артериална хипертония, получавали терапия за заболявания с кодове I11.0, I11.9, I12.0, I12.9, I13.0, I13.1, I13.2, I50.0, да преминават към код I10.“ Изброените диагнози са в рубриката „Хипертонични болести“ по МКБ 10, където е и I11.
5. Предлагаме  т.4 и т.5 да отпаднат. На тяхно място да се разпише нова т.4: „Няма основание за едновременно наличие на I10 и I11.0, I11.9, I12.0, I12.9, I13.0, I13.1, I13.2, I50.0.“

В правилата за кодиране не съществува подобен микс: таблица – кардиолог –коректно кодиране. От казаното дотук също стана ясно, че не е срещу правилата за кодиране да се кодират едновременно I10 и повечето от посочените в оригиналната таблица на Решението диагнози. Т. 5 от Решението е некоректно написано, защото виждаме, че не при всички органи увреждания е указана смяна на кода. От I20 до I48 не се налага смяна на кода според МКБ – 10, а промяната при I50 до I51.9 е под условие.
6. ВПЕЧАТЛЯВАЩО е съдържанието на т.6 от Решението за критериите, която гласи: „Настоящите критерии се отнасят за предписване на монопродукти. Това са лекарствени продукти, съдържащи едно активно вещество”.

НЕИЗБЕЖНО ВЪЗНИКВА ВЪПРОСЪТ: ОПИСАНИТЕ В РЕШЕНИЕТО КРИТЕРИИ СА КРИТЕРИИ ЗА ПРЕДПИСВАНЕ ИЛИ ЗА КОДИРАНЕ? ЗАЩО СЕ ВЪВЕЖДАТ КРИТЕРИИ, ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ Е УКАЗАНО МОНОПРЕПАРАТИТЕ ЗА ЕСЕНЦИАЛНА ХИПЕРТОНИЯ ДА СА НАПЪЛНО РЕИМБУРСИРАНИ? НА СЛЕДВАЩ ЕТАП, ВЕРОЯТНО ТОВА ЩЕ СЕ СЛУЧИ И ЗА ОСТАНАЛИТЕ В РУБРИКАТА „ХИПЕРТОНИЧНИ БОЛЕСТИ“. ЩЯХА ЛИ ДА СЕ ПОЯВАТ НА БЯЛ СВЯТ ТЕЗИ КРИТЕРИИ, АКО МОНОПРЕПАРАТИТЕ БЯХА БЕЗПЛАТНИ ЗА ВСИЧКИ ВИДОВЕ ХИПЕРТОНИЯ? В СЪЩОТО ВРЕМЕ СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ТАБЛИЦИ ЗА ДОПУСТИМИ КОМБИНАЦИИ ОТ МКБ КОДОВЕ ЗА ДИСПАНСЕРНО НАБЛЮДЕНИЕ, ИЗГОТВЕНИ ОТ НЗОК, УТВЪРЖАДАТ КАТО КОРЕКТНИ КОМБИНАЦИИТЕ I10/ I48, I10/ I47.1, I10/ I20.Х … КОЕ ОТ ДВЕТЕ ОФИЦИАЛНИ ТВЪРДЕНИЯ НА НЗОК Е ВЯРНО? ИЛИ ЗА РАЗЛИЧНИ ЦЕЛИ СА ДОПУСТИМИ РАЗЛИЧНИ ИСТИНИ?

В заключение, настояваме да бъдат взети предвид промените, които предлагаме и да се определят нови коректни критерии, които да са валидни за новорегистрираните пациенти с артериална хипертония. Пациентите с установена и регистрирана преди въвеждането на критериите хипертония да не търпят промени в статуса на кодираните заболявания.