„Съживяват” прешлени с костен цимент

Глезени и китки и най-често „плащат цената” за пързалката по улиците в последния месец. „Най-чести са фрактурите в радиуса на типично място”, разказва д-р Христо Мазнейков. Другото слабо място са глезените – и през отделението минават много пациенти с фрактури в тази област. Ортопедът с 30-годишен опит признава, че през януари е трябвало да увеличат леглата в отделението двойно. А и двете операционни работят на пълни обороти. Причината – смелчаци, които излизат с лоши обувки на леда и пишман скиори.
ВИЗИТКА Д-р Христо Мазнейков завършва „Медицина” в София през 1982 г. До 1989 г. работи в „Пирогов”. След това, до 2005 г., е научен сътрудник в Института по ортопедия и травматология „Бойчо Бойчев”. От 2006 г. насам е управител на МБАЛ „Света София” и ръководи на Клиниката по ортопедия и травматология. През 2008 г. е избран за председател на Българската асоциация по артроскопия и спортна травматология. През същата година д-р Мазнейков е първият български ортопед, който става член на Световната организация по артроскопия и спортна травматология (ISAKOS). |
„Аз, например, съм от Петрич и там никой няма обувки с грайфери”, смее се д-р Мазнейков. И призовава – особено по-възрастните хора, да ограничат излизанията в поледицата. Повечето от тях са с остеопороза и дори
при невинно падане може да се стигне до тежки счупвания
предупреждава ортопедът. „Имаме вече 4-5 случая на възрастни хора, излезли на пазар, които идват при нас с пертрохантерни и интертрохантерни счупвания в бедрената кост”, разказва д-р Мазнейков. Затова призивът му е: „Да си седят у дома – тихичко, кротичко, а ние, ортопедите, да имаме по-малко работа”.
Грижи на травматолозите в последния месец създават и любителите на зимните спортове. „От кабинета директно отиват на Банско, Боровец или Пампорово. Мускулатурата им е неподготвена и бързо пристигат при нас с фрактури или – най-често, със скъсани връзки на коленните стави, със счупени кондили”, обяснява д-р Мазнейков. За съжаление, при такива тежки травми се стига до операция. Един от последните случаи е на 28-годишна адвокатка, която през уикенда карала сноуборд на Боровец. Младата жена паднала лошо на дясната си ръка. ′′Буквално виех от болка, всяко едно вдишване беше болезнено′′, спомня си любителката на екстремните зимни спортове. Адвокатката минава на рентген и скенер и на 23 януари ръката й е оперирана.
След падане
в никакъв случай не се самолекувайте
призова д-р Христо Мазнейков. Ако не можете да движите ръката си или да стъпвате добре на крака, няма да се разминете без консултация с травматолог. В такива случаи „бабините рецепти” - като компреси с печен лук или зеле, не просто няма да помогнат, а може да ви докарат до операция. Наскоро травматологът е имал подобен случай. Мъж паднал у дома и отказал на сина си да го заведе на лекар. „Опитал се да раздвижи ръката си – не върви. Идва при мен, правим снимка и какво виждаме? Главата на раменната кост е отчупена и отишла в мишницата. Директно му сложихме изкуствена раменна става”, разказва д-р Мазнейков. Затова апелът му е: „Никакво самолечение, веднага на доктор! Защото ние най-бързо и добре можем да оправим счупената кост в ранните часове . При забавяне може да стане като с този пациент – да се размести, и
да се наложи подмяна на ставата с изкуствена
Д-р Мазнейков обяснява, че в последните години не са внедрени кой знае какви иновативни техники при лечение на фрактури. Най-често такива се използват при гръбначни травми. „Там правим безкръвно лечение при протрузии или дискови херния. Ако пък има счупен прешлен, с малък достъп, се слага цимент в него, за да може да се изгради наново. Прави му се рамка, за да стане отново здрав и твърд”, обяснява травматологът. Специалистите разполагат и със свръхмодерни пирони и титаниеви плаки. „Вече заковаваме много фрактури с
резорбируеми винтове, които не се вадят
казва д-р Мазнейков. При скъсване на връзки също се слагат импланти. „Имаме много тежък случаай на пациент с изкуствена става. Пада и скъсва външната връзка. И, тъй като тя е изконсумирана, му сложихме изкуствена, от външната страна на коляното”, разказва д-р Мазнейков. За съжаление, на пациентите им се налага да плащат от джоба си модерните импланти, защото не се поемат от Здравната каса. Така, минутата невнимание на леда наистина може да ни излезе скъпо.

Наложителен е скрининг за белодробния рак

Най-добрата диета е да не се стига до нея

Над 180 на конференция за очните тумори

ХОББ прилича на сезонните инфекции

Поставиха четири байпаса през ребрата

Здравната каса ще плаща новите пейсмейкъри
Устройството е 20 хил. лв., за начало ще се реимбурсират 10 на година, но реално необходимостта е за около 50-60 човека, казва доц. Васил Велчев

Затлъстяването е основен рисков фактор за диабет
България трябва да създаде национална платформа за профилактика на това заболяване, казва д-р Пенка Митева

Нужна е скринингова програма за диабет

Имплантираха пейсмейкър през бедрото
