Адвокатът, който избра да е санитар

изнемогват в КОВИД ситуацията.
Семейството му не се възпротивило.
Дали му „костюм на космонавт",
както сам обяснява той. Направли му кратък инструктаж, като например, къде е кофата за боклук и метлата, какви дезинфектанти и в какви пропорции се ползват, в колко часа се хранят болните и го пуснали да се оправя. Просто, работещите в КОВИД-сектора на Поморийската болниц, макар и да нямат реанимационни постове за тежко болни, нямат много време да обучават новодошъл доброволец.
„Като влязох вътре, най-напред се стреснах. Хората в пет стаи, в състояние, което не може да се опише. Подобри се някой за ден, че и за два, дойде му желание за живот, защото температурата вече я няма и хоп, пак е вдигнал градусите. Ни вкус, ни обонявание.
Няма сили да се повдигне от леглото,
за да го почистя. Пак ден-два подобрение и отново тотална отпадналост. В това е и коварството на коронавируса", убеден е адвокат Веселин Анестиев. Казва, че не е от хората, които се плашат. Преди да стане адвокат е работил повече от десет години като следовател в сектор тежки престъпления. Твърди, че е видял какво ли не, включително с колеги да не могат да определят колко точно са размазаните тела в резултат на тежка автокатастрофа. Като броили краката, установили, че са седем. Така и уточнили бройката.
„В болницата е по-страшно.
Там ги виждаш вече трупове, тук ги виждаш как се борят за живота си и понякога, въпреки грижите на медиците, не успяват. Човек може да сънува кошмари нощи наред", обяснява доброволецът Веско. Той обаче все още не ги е сънувал, но не защото е безчувствен, а защото няма много време за сън. Работният му ден на санитар започва в 7.00 часа, облечен в пълно защитно облекло. Първо почиства и дезинфекцира стаите на лекаря и медицинската сестра в КОВИД отделението, както и на общите помещения. После влиза да чисти и при болните. Би трябвало да приключи работа към 14.00 часа, но това на практика не се случва. Остава и след това време,
остава и до късно през нощта,
защото по думите му, една лекарка и медицинска сестра на дежурство не могат да се справят с три стаи болни, които нямат дори сили да се повдигнат от леглото и отидат до тоалетната. А и медичките, нямат сили сле часове борба за чуждия живот. По думите му, те не хапват нищо по време на дежурство и само понякога успяват да подвият крак на някой стол. „И стари, и млади в града ме познават като адвокат. Това ми помага при по-непослушните от възрастните пациенти. Казвам им, когато измия пода да не тръгват сами към тоалетната, а да ме викат, за да не се подхлъзнат. Въпреки това, все ще се намери някой, подобрил се за кратко, да се направи на герой. Още нямаме потрошени, но то е защото се научих как да ги плаша. Казвам им, че като адвокат
имам правомощия да отнемам пенсиите
на тези, които не се държат прилично в болницата", разказва през смях доброволецът Веселин Анестиев. Независими, че ги плаши, за да кротуват и да съдействат на лечението, хората го обичат заради шегите, които пуска от време навреме, заради добрата дума към всеки един от нас. Припомнил си е и някои хитрини от миналото, когато дъщеря му, сега вече студентка, е била малко дете и се е налагало да я прилъгва, за да се храни. Сега ги прилага на някои от пациентите. „Болестта ги изпива. Нямат вкус и обоняние, вливат им антибиотици и нямат апетит, но трябва да се хранят. Преди време 78-годишната баба Иванка не хапвала нищо дни наред. Донесли за обяд печена скумрия. „Не искаше и от нея да хапне. Казах й, че е паламуд, дефицит е, но заради болните от болницата са намерили и изпекли. Изяде си скумрията. Когато я изписваха, дъщеря й пита как сме били приготвили паламуда, че много се харесал на майка й.
Ето това е силата на внушението,
та дори, когато нямаш вкус и мирис. Налага ми се да съм и бавачка, нещо като Мери Попинс в космонавтско облекло", шегува се Веско. Колкото до защитния костюм и шлем, казва, че да се носи такова нещо е истинско изпитание. Потиш се непрекъснато, не можеш да пиеш вода, а и избягваш, за да не ползваш тоалетна, което си е истинско изпитание. Въпреки хладнокръвието и умението да запази дух при всякакви обстоятелства, адвокат Веселин Анестиев не крие, че се страхува да не се зарази с коронавируса. За да спести тази опасност на семейството си, се изнесъл в жилище, което семейството не обитава. Нощувал там обаче само една нощ. Съпругата му се обадила и заявила: „Ако един ще страда, всички ще страдаме. Семейство сме. Прибирай се". Така той се върнал у дома, но след работа се старае да ограничава, доколкото е възможно контактите с близките си. Дъщеря му, 24-годишна се е запалила от татко си и също иска да влезе
в КОВИД отделението като доброволка.
Анестиев, както и съпругата му, се безпокоят за нея. Не крие, че искат да я разубедят, от една страна, но от друга са наясно, че всеки пълнолетен трябва да има възможност да изпълни дълга си към обществото така, както го чувства. До дни Веселин Анестиев ще се върне в адвокатската си кантора и ще поеме делата на своите клиенти. Той обаче няма да забрави това, което е видял за месец в болницата. Няма обаче и да търпи обиди към лекарите, медицинските сестри и санитарите в болниците, нито твърденията на някои, че това било нещо като грип. „Такива твърдения са безотговорни. Хората трябва да проумеят, че имаме наистина невидим враг, както казваше генерал Мутафчийски. И
борбата с него не прилича на никоя друга,
заявява адвокатът-доброволец. – Не съм привърженик на конспиратвните теории, но смятам, че коронавирусът е създаден от човешка ръка. Природата не може да е толкова жестока, нито да направи нещо толкова коварно изменчиво. Затова, хора, носете си маските и спазвайте дистанция. Ако я караме безотговорно, скоро ще останем съвсем без лекари. Какво ще правим тогава?!", пита вместо закючение Веселин Анестиев.

Грипната епидемия подмина София

Няма класическа епидемия от грип

Лекарят с поетична душа

Рицарят на стоманените дами

Грипът е с остро начало

Крадена невеста

Дамата никога не вдига белия флаг

Шест области са пред грипна епидемия

Неуморимият борец

Букет от вируси в София и Пловдив
В момента няма епидемия от грип и КОВИД, но за сметка на това има много други респираторни патогени, показва анализът на отпадните води