Реформаторът на "Московкеър"

Тежката ръка на Илко Семерджиев едва ли ще прекрои здравната система за втори път, но ще помете следите от нея през последните две години

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Ако предшественикът му и доскорошен съпъртиец Петър Москов, се опитваше да си наложи имидж на реформатор, то д-р Илко Семерджиев със сигурност беше такъв. Той е човекът, който с лека ръка зачеркна социалистическата здравна система в България и положи основите на пазарната реалност, в която се намираме днес. И оценките за него са точно толкова спорни, колкото тези за здравеопазването ни. Именно твърдата му ръка обаче е в основата на неговия избор за поста, защото следите на неговия предшественик ще трябва да се изметат бързо, твърдят в бранша. Така че вероятността той да стане известен като реформаторът на "Московкеър" е напълно реална.

Професионалният път на Семерджиев започва от най-ниските стъпала в сиистемата, за да стигне със зашеметяваща скорост до най-високите. Роден е на 25 август 1959 г. в Гоце Делчев. Завършва "Стоматология" в Медицинския университет в София. Много скоро обаче се насочва към здравния мениджмънт. Специализира управление на социалното и здравното осигуряване в Университета "Джордж Вашингтон" в САЩ, трупа опит и във Великобритания, Ирландия и Испания. Завършва Висшата школа за болнични мениджъри в Рен във Франция, преминава и през учебния център на най-голямата здравноосигурителна каса АОК в Германия. Магистър е и по здравен мениджмънт на университета "Проф. д-р Асен Златаров" в Бургас.

От участъков стоматолог се издига до директор

на VІ-та Градска обединена болница в столицата, а през 1993 г. става зам.-министър на здравеопазването в правителството на Любен Беров. Много бързо обаче си тръгва поради несъгласие със здравната политика и започва да ръководи проект по ФАР за развитие на частната практика в здравеопазването. През 1997 г. обаче отново се захваща с управлението на системата като зам.-министър в кабинета на Стефан Софиянски. Истниският си размах обаче д-р Илко Семерджиев показва едва в правителството на Иван Костов, където е зам.-министър, министър и директор на Националната здравноосигурителна каса.

Само за четири години - от 1997 до 2001 г., той успява да префасонира напълно правилата, по които функционира здравеопазването. Реформата си сам казва, че се провежда в 100 стъпки, от които в края на мандата си заявява, че е изпълнил 79. Останалите 21 са заложени в рамковия договор, законите и здравната стратегия, а за реализирането им са осигурени 150 млн. долара, пише той в краткия отчет за управлението си.

На практика няма част от системата, която д-р Семерджиев да не обръща наопаки. Като начало заменя здравеопазването тип „Семашко" (по ирония на съдбата малка част от него през последните две години се възроди), в което всеки лекар и болница работят в рамките на твърдо определени лимити и заплати, с така наречения „публично-частен микс". В страната ни се въвежда здравноосигурителния модел на финансиране, като в касата са осигурени 93% от хората. Обособява основен пакет, който да се плаща от НЗОК и допълнителен, който да стане предмет на частните здравни фондове. Въпреки че времето доказа, че тази идея не работи у нас, от нея не се отказа и предшественикът му Петър Москов, който тръгна да дели пакета на НЗОК.

Успоредно с промените в осигуряването, д-р Семерджиев

дава правото на медицинските специалисти да станат търговци

и сами да управляват приходите и разходите си. За тази цел се закриват 158 поликлиники, създават се 5610 практики на джипита и 5444 на специалисти в извънболничната помощ. Междувременно 200 болници се превръщат от публични в търговски дружества. Прави се акредитация на новите клиники и се съкращават 30% от леглата в тях, както и 14% от длъжностите в администрацията.

По времето на д-р Семерджиев се създават и основните здравни закони, които се ремонтират и до ден-днешен - ЗЗО, ЗЛЗ, Закона за съсовната организация на лекарите, ЗЛПХМ, ЗЗ. Изготвя се здравна стратегия, чието влияние се простира до 2010 г. Прави опит и да въведе информационна система на касата, като сключва договор с „Аремис софт". Това обаче му докарва шумно дело, което се точи години и накрая завършва с пълно оправдание.

След като приключва с управлението на здравната система, д-р Илко Семерджиев става учредител и член на управителните съвети на Асоциацията на частните здравни заведения, Асоциацията по медицинско право, Асоциацията на здравните мениджъри в България. Създава и Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване, както и фондът ДОМ „Здраве". През 2009 г. обаче той се оттегли от двете структури.

През цялото си кариера, д-р Илко Семерджиев е бил и активен партиен член. Допреди две години той бе част от ДСБ и страстен привърженик лично на Иван Костов. През 2014 г. обаче, след създаването на Реформаторския блок и поемането на тъмносините от младото попълнение в лицето на Петър Москов и Радан Кънев, той се оттегли от партията. За сметка на това стана част от Коалиция „Десните", в която е с Мария Капон и

бе върл критик на реформата „Москов"

Затова очакванията на всички сега са, че с твърда ръка той ще я отмени.

По ирония на съдбата обаче, д-р Илко Семерджиев ще трябва да отмени и част от вижданията на хора, които са били дълги години негови съратници, като д-р Бойко Пенков. Въпреки че са работили заедно и са правили заедно промените в здравеопазването, сега пътищата им отново ще се разделят. Д-р Пенков едва ли ще остане в служебния кабинет като негов заместник. Вероятно обаче е други от близкото обкръжение на д-р Семерджиев да го съпроводят в здравното министерство. Част от неговия екип през годините са били д-р Стефан Сираков, Красимир Николов, д-р Атанас Кундурджиев, проф. Христо Хинков, който е шеф на Националния център по обществено здраве и анализи, както и доскорошният зам. министър в МТСП – Деница Сачева.