Пациентите с ХОББ карат по-леко К-19
- ХОББ най-често се предизвиква от дълготрайно излагане на някакви замърсители, най-често тютюнев дим, замърсени въздух и професионална среда. Тя, за разлика от КОВИД-19, не е нещо, което настъпва остро, а се заражда и развива в продължение на години. Коронавирусната инфекция предизвиква покачване на температурата, затруднено дишане, възможна е болка в гърдите и остра кашлица, която рядко превишава един месец. Тя е обикновено до 3-5 дни. Двете заболявания трудно биха могли да бъдат сгрешени. Ако обаче пациентът отива при лекаря за пръв път, не бъде попитан в каква среда работи, дали е пушач и има ли контакт с други болни, може и да има известно объркване. Веднага, щом се направи изследване на белия дроб по метода на спирометрията, става ясно за какво иде реч. Така, всъщност, се осъществява и диагностиката на ХОББ.
- Какво представлява спирометрията?
- Това е функционално изследване на дишането, позволяващо да се определи как работи белият дроб.- Какво точно представлява хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ)?
- Това е обструция, която се случва с дихателните пътища, когато те започнат да се стесняват вследствие на някакъв процес. Той на-често е свързан с инхалирането на нещо дразнещо или токсично за бронхитите. Когато през тях мине въздух със замърсявания, се предизвиква възпаление, а оттам стесняване на самите дихателни пътища. Резултатът е затруднение в дишането. ХОББ е точно такова състояни, в което те не могат да бъдат разширени обратно до нормално състояние. За разлика от астмата, при нея това е възможно. Затова се и нарича хронична обструктивна белодробна болест, т.е. не може да бъде излекувана напълно.
- ХОББ не е ли сбор от две заболявания?
- Действително, тя се състои от две заболявания – от т. нар. хроничен бронхит. Той представлява кашлица, продължаваща повече от 3 месеца. При диагностицирането се взима под внимание този период. Ако няма друга причина за нея, се смята, че това е именно хроничен бронхит. Белодробният енфизем е другата проява. При него алвеолите се разрушават и образуват кухини в белия дроб. Отпускането на тъканта му се отразява върху скоростта на издишване и води до стесняване на дихателните пътища. Бронхитът и енфиземът често пъти се съчетават. Двете заедно се наричат ХОББ.
- Когато се проявяват отделно, не е ХОББ, така ли?
- Те много рядко се проявяват поотделно.
- При какви симптоми човек трябва да потърси специализирана помощ при пулмолог?
- Това се налага при по-продължителни оплаквания по отношение на дихателната система. Сигнал е продъжителна кашлица, която не се овладява, затруднено дишане, недостиг на въздух, задух. Последните са характерни още за някои кардиологични заболявания. Ако човек страда от някое от тях, трябва да сподели с пулмолога, за да го улесни в поставянето на вярната диагноза.
- Как се действа, когато скоростта на дишането е намалена?
- Най-напред се проучва да се установи каква е причината. Ако тя е отстранима, я отстраняваме. За целта изписваме медикаменти за разширяване на бронхите, за да се отпусне мускулатурата и се намали отокът на дихателните пътища. Те се делят на два класа. Единият са бетаагонисти – средства, приличащи на адреналина, предизвикват разхлабване на мускулатурата около бронхите и малко ги разширяват. Другите са антихолинергици. Те също разширяват бронхите, но по различен механизъм. Много често двата класа се съчетават при лечението на ХОББ. За нея са характерни т. нар. ексбатербации – обостряния. Те се характеризират с известно покачване на температурата, повече храчки и то гнойни, дишането се затруднява. Всичко това е свързано с някаква бактериална инфекция, която се получава от време навреме при хората с хроничен бронхит. Респективно те имат и енфизем. Случват ли се тези състояния повече от три пъти годишно, се налагат и медикаменти за туширане на обострянията. Това са инфалаторни противовъзпалителни средства – кортикостероиди или антибиотици за облекчаване на дишането.
- При стриктно съблюдаване на лечението може ли човек да води добро качество на живот?
- Може и точно това е целта на лечението. Ако пациентът се вслушва в съветите на лекаря и следва предписаната му терапия, може да работи така, както и преди болестта, да е активен, да спортува. Когато симптоматиката на ХОББ започне да намалява, той може да започне постепенно да разширява своите дейности. Важно е да се знае, че тази болест засяга най-вече хората в по-напреднала средна възраст. Изключение са случаите под 45 години, тъй като за проявата й е необходимо човек да е бил изложен на вредности по-продължително време, за да се получат хроничните изменения в бронхите. Интересното е, че около 25% от засегнатите са непушачи. По тази причина не само цигарите водят до нея, но и замърсяването на въздуха. Впрочем, той води до същите отклонения в здравето, до каквито води и тютюнопушенето.
- Възможно ли е човек, който се старае да води здравословен начин на живот и следва терапията си да пребори КОВИД-19?
- Да, напълно възможно е. Има доста публикации, че хората с ХОББ боледуват по-малко и по-леко от КОВИД-19. Причината за това е в тяхното поведение спрямо останалите. Те знаят колко важен е белият дроб, когато той е поизгубил функциите си. Затова те са много чувствителни към околните, които кашлят и кихат, спазват стриктно дистанцията и ходят с маски. Така те се пазят от коронавирусната инфекция. Освен това, ако се заразят, то е с по-ниска доза на вируса, откъдето карат заболяването по-леко. Тези пациенти понякога имат и съдови заболявания, а те увеличават рика от коронавирусната инфекция. Макар и те са относително по-малко застрашени от коронавируса, те не бива да неглижират евентуалната поява на симптоми и да потърят навреме лекарска помощ.
- Как да се грижат хората с белодробни заболявания въобще сега, по време на пандемията?
- Грижите им по нищо не се отличават от тези на останалите. Това означава да спазват дистанция, да носят маски, да мият често ръцете си, а когато е невъзможно да ползват дезинфектанти. Единственото по-различно е да си взимат редовно поддържащите медикаменти. Най-добрата профилактика на белодробното здраве е най-напред да не допуснем разболяване, а сетне имаме ли го, да го лекуваме според предписанията на лекаря, за да не се стигне до влошаване.
Дългият КОВИД е многолико страдание
Той изисква холистичен лечебен подход, но все още не е направено необходимото за тази огромна група от пациенти с физически и когнитивен дефицит, казва проф. Коста Костов