Щедростта лекува душата

Прекалените амбиции отключват тъгата, казва проф. Вихра Миланова

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Визитка Проф. Вихра Миланова завършва медицина през 1979 г. и започва работа като ординатор в Психиатричния диспансер в Плевен. През 1982 г. става асистент в Катедра по психиатрия, ВМИ, София. Защитава докторска дисертация на тема "Клинично характеристика на болни участвали в генетични изследвания" и от 2007 г. е професор по психиатрия. От 2004 год. Проф. Миланова е Ръководител на Катедрата по психиатрия и на Клиниката по психиатрия в «Алекандровска». Специализирала е във Великобритания, Гърция, Ирландия. Автор и съавтор е в над 150 статии и учебни ръководства.

Причините за появата на депресията все още не са напълно ясни. Има някои нови открития в науката, които показват, че и тук има генетична причина, защото в някои семейства болестта се среща по-често, казва проф. Миланова. Въпреки че причината за появата й не е ясна, специалистите знаят механизма на нейното протичане. При депресията се получава дисбаланс на невротрансмитерите в мозъка – серотонин, норадреналин, допамин, глутамат, който отключва цяла каскада от реакции, затова човек губи настроение и тонус, обяснява проф. Миланова. Корекция на тези вещества лекарите правят с медикаментите, които предписват на хората.

Не е ясно обаче защо болестта се отключва в определен момент. Това може да стане по всяко време от живота на човек, като по-потърпевши са младите, казва проф. Миланова. Точен профил на човека с болна душа не може да се направи, защото депресията засяга индивиди от всякакви групи. Това, което ги обединява е, че са по-чувствителни хора, които съпреживяват нещата, които са се сблъсквали с разочарования, споделя проф. Миланова. Освен това по-често страдат жените. От 1400 пациенти, които са преминали за година през клиниката по психиатрия, две трети са били жени. Най-многобройни са били болните с депресия – 450, от които дамите са били 320, показват сухите цифри.

Въпреки че няма увеличение на болните, те са много, виждаш много отчаяни и тъжни хора, казва проф. Миланова. Различни са и начините, по които може да се изяви болестта.

Депресията може да има и вид на агресия, да станеш недоволен, недоверчив и да наказваш тези, които смяташ, че живеят по-добре от теб, обяснява тя. От другата страна засегнатите могат да станат и апатични, бездушни, да стигнат до там, че да седят и да гледат как някой пребива друг пред тях. Тоест единият израз на депресията е агресията, а другият апатията и загубата на мотивация, обобщава проф. Миланова. Според нея не може да се каже кое е по-страшно, защото и двете състояния са плод на едно огромно душевно опустошение. В него пък всеки се спасява поединично. Въпреки това има някои универсални истини.

Щедростта помага не само на хората, които получават, но и на тези, които дават. Затова трябва да се поощрява доброволчеството, човек трябва да се опитва да даде, това е много възнаграждаващо, особено когато другите го приемат и оценят, казва проф. Миланова. Може да помагаш чрез дарения, чрез труд, всички форми са добре дошли. Но това не винаги ти измива съвестта, когато построиш параклис, не означава, че цялото ти минало е заличено, предупреждава тя. Получаването определено не е пътят към щастието, Защото, когато нещо получиш, не знаеш какво губиш, нищо не получаваш даром в живота и това трябва да се знае, категорична е тя. Например, ако имаш много пари, губиш сигурността си, свободата си.

Освен това хората трябва да са по-големи реалисти и да знаят какви са възможностите им. Не може само да се иска, трябва да си поставяш възможни цели за изпълнение, категорична е проф. Миланова. Защото, когато не постигнат свръхочакванията си, те започват да се чувстват нещастни. Не може да искаш на 60 години да си манекен и да изглеждаш перфектно, това изисква непосилни усилия, дава пример тя.

Във всичко трябва да се търси и удолетворението. Освен това не трябва да правиш прекалено много компромиси, защото се озлобяваш. Ако човек е нещастен, трябва нещо да промени, да опознае себе си и да не си поставя непосилни цели, съветва специалистът.

Обществото ни също е болно, което пречи и на конкретния индивид да е по-щастлив. Отчуждението и несигурността в него са прекалено големи. Когато започна прехода, дойдоха социалната несигурност, хората си загубиха контактите, работата, доверието в институциите, казва тя. Това направи хората отчаяни и безнадеждни. Сега трябва да се тръгне по обратния ред и да се върне доверието в институциите първо, категорична е проф. Миланова. И за тази цел може да се преборим само всички заедно.