Рисково е да се провокира страх у болния човек, решенията за лечението се взимат екипно, казва доц. Димитър Буланов
Снимка: Dariknews
Clinica.bg
press@clinica.bg
Проф. Емил Паскалев, началник на Клиниката по трансплантации в Алесандровска болница подаде оставка в сряда, 11 ноември, след като стана ясно, че помещенията й ще бъдат ползвани за КОВИД-звено. Според него не му се предоставят нормални условия за работа. С него си тръгва и екипът му от 15 души. Ръководството на болницата му е предложило той, колегите му и пациентите да се преместят в сгадата на Клиниката по нефрология, но той е отказал. Същевременно, пациенти също се обявиха в подкрепа на проф. Паскалев. Ще им бъде ли оказано наблюдение и лечение, какви са опасностите при паника и страх, и как ще работи Александровска? Ето какво смята деканът на МФ в МУ-София доц. Димитър Буланов.
Гладкият механизъм на протичане на диагностично-терапевтичния процес с Александровска болницата е с участието на всички колеги, на всички завеждащи клиники. Имам усещането, че настоящата ситуация е провокирана от страха на наистина много тежко болни хора – на такива, на които им предстои трансплантация, както и на вече трансплантирани. Те имат нужда, веднъж от ежедневна, друг път от
ежеседмична или ежемесечна грижа
от страна на цялата медицинска общност, на цялата държава. За щастие, държавата е осигурила механизми и ресурси тези немного на брой, 2000 – 3000 нуждаещи се от трансплантация и вече трансплантирани, да бъдат диагностицирани, проследявани и лекувани. Александровска болница е обвързана с функциите на държавата и изискванията на държавата към нея са изключително високи. В случая подаването на, не бих ги нарекъл колективни, а постъпателни оставки от която и да е клиника, е изключително рисково.
Всяка една от клиниките в болницата
представлява връзка, обвързана с останалите. Това в огромна степен е отговорност към принципала и пациентите, които вярват не само на болницата, вярват и на здравеопазването. В момента цялата държва има нужда от мобилизацията на всички лекари, медицински сестри, санитари, защото са нужни всички ръце, за да избегнем високата смъртност и самата държава да не блокира. Всяко оттегляне на хора като нас, води до повишен риск за всички – както за трансплантираните, така и за засегнатите от други болести. Струкурата и функцията на лечебното заведение са така направени, че една клиника не работи сама за себе си, а работят всички заедно, в екип.
Това, което става сега, се случва за пръв път в историята на болницата въпреки
критичните ситуации, които сме преживели.
Разговорите, които провокира този масов акт на оттегяне от екипа на болницата, ще доведе само до едно – болницата ще се мобилизира още повече. Както казаха и останалите колеги, никой няма да допусне, разбира се според възможностите на болницата, пациент да не получи грижата, от която има нужда. Конкретно за тази крехка група пациенти, не само бъбречно, но и чернодробно трансплантираните, както и онкологично и хематологично болните, тяхното обслужване и наблюдение е функция не само на една, а на всички клиники, на колективни решения. Така би трябвало да бъде. Решенията за тези болни трябва да бъдат взимани от клиничен екип, а не от едно лице.
Когато в медицината се разчита на лично мнение,
вероятността за грешка е огромна. Убеден съм, че болницата ще успее да преодолее бързо, а тя вече и преодолява, инсинуациите, че няма да могат да се правят изследвания, да се взимат решения за подготовка на бъбречни трансплантации, както и за дозирането на медикаменти. Такива твърдения провокират страх у болния човек, което е много рисково.
Необходима е прозрачност и предвидимост на решенията на правителството, а от бизнеса – самоконтрол и саморегулация, защото мерките не се спазваха, казва Аркади Шарков
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквиткитеСъгласен съм