Да си българин не е участ, а чест

За здравеопазването се отделят все повече пари, но обикновеният пациент се сблъсква с доплащане и некачествени услуги, каза ген. Румен Радев

Уважаеми г-н президент,

Уважаеми г-жо вицепрезидент,

Уважаема г-жо председател на НС,

Уважаеми г-н премиер в оставка,

Ваше Светейшество,

Скъпи съотечественици,

Позволете първо да благодаря за това, че ставам президент на народ с 13 века история, в който съжителстват мирно различни етноси, но отказват да се смирят политическите страсти,

Мнозина казват, че времената са трудни, но политиката се случва винаги в сегашно тревожно време, тя зависи от способността на милионите граждани да осъзнаят общите си интереси, от любовта на политиците към народа, от морала им и способността да надмогнат личните си интереси в името на общия интерес и добруването на България. Такава е логиката на демокрацията. Държавност се гради с натрупване. Затова искам да изкажа признателност към моите предшественици Жельо Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев. Приета е нова конституция, тя установи ценностите на плурализма и разделението на властите. Икономическите реформи, макар и болезнени, доведоха до превръщането на плановата икономика в пазарна. Постигнахме важни стратегически цели като членството в ЕС и НАТО. Страната е изпълнила програмата на историческия преход. Но панорамният поглед е привилегия на политиците и инструмент на анализаторите. Погледът на обикновения гражданин вижда друго, мнозина не виждат смисъл да гласуват, примирихме се с изборните злоупотреби

партиите са повече от идеите за България

примирихме се с бизнес партии, лабораторни проекти, чуждопоклонически формации. Партийната генетика в зората на прехода изглеждаше по-автентична, отчуждението на гражданите от политическата класа е благодатен за популизма, ерозията на демокрацията е екслиращ проблем. Проведеният през ноември 2016 г. референдум, макар да остана под законовия праг за валидност, показа, че хората искат мажиритарност и ограничаване на партийната субсидия. Реформата в Изборния кодекс трявба да е такава, че не да създаде повече проблеми, отколкото се опитваме да решим. Тя трябва да предложи избор между личности, но да не остави никой без представителсто. Парите за партиите следва да се ограничат чувствително с ясното съзнание, че без финансиране те ще станат още по-зависими от лобистки и чужди интереси.
Липсата на справедливост е друг проблем, тя е навред - в контраста между градовете и селата, бедните и богатите, в Северозапада, безнаказаната корупция и злоупотребата с власт, несправедливостта е основната причина за емиграцията. Обществените очаквания са фокусирани в съдебната система, която е призована да бъде стожер на справедливостта, но всички виждат едно и също – правосъдието е бавно, авторитетът на съдебната власт е нисък. Считам, че съдебната реформа трябва да е приоритет на следващото Народно събрание – бързо, справедливо и независимо правосъдие. Съдебната рефома не трябва да се възприема като панацея за справянене с недъзите в обществото. Без обединените усилия на партиите, институциите и без непримиримостта на обществото няма как да се справим с корупцията и престъпността.

Сянката на несправедливосттта лежи върху две от социалните системи – здравеопазването и образованието. Проведените реформи не създадоха работещи механизми. Шансовете на дете от големия град са несравними с тези на дете от село. За здравеопазването се отделят все повече пари, но обикновеният пациент често се сблъсква с доплащане, чакане и некачествени услуги.

Българските лекари масово емигрират

Системата се нуждае от строг контрол, по-малко бюрокрация, която да върне доверието на пациентите и мотивация, която да отвори перспектива на лекарите и медицинските сестри тук, в България.

Образованието би трябвало да съдейства за равния старт на българските деца, независимо от материалното състояние на семействата. Уви, и тук обикновеният българин се сблъсква с формален учебен процес и доплащане. Резултатите са ранно отпадане и функционална неграмотност. Във висшето образование се налага оптимизация на броя на университетите, местата в тях са повече от броя на кандидатите. На трудовия пазар дипломите и научните звания без покритие имат вреден ефект. Нужни са обединените усилия на държавата, академичната общност и бизнеса за развитието на младите хора, за създаване на самостоятелно творческо мислене и адаптивност.

Българската наука е сред недолюбваните деца на прехода. Внушението, че единствено пазарът трябва да определя нейното развитие е плод на невежество. Без нея поставяме страната в зависимост. Ред научни занимания нямат директна пазарна реализация, но са жизнено важни за обществото. Длъжни сме да съхраним научния потенциал на страната, чрез адекватно финансиране на научните програми. Културата, редом с образованието, е другият стожер на националното развитие. Държавната подкрепа е наложителна за оцеляването и развитието на нашата култура в епохата на глобализацията.

Българската икономика пазарна ли е към днешна дата? Капитализацията е осезаема в много сфери, а потребителската защита е недостатъчна. Администрaтивните тежести спъват бизнеса. Българската икономика изглежда устoйчива – данъците са ниски, растежът е стабилен, макар и далеч от нужното, за да наваксаме пропуските. Но и тук погледът на обикновения гражданин вижда друго. Десетки хиляди българи са на гурбет, за да се изхранват. Липсата на действаща регионална политика доведе до

икономическа и социална некроза на много региони

В много села се завърна вересията, корупцията и несигурната среда възпират чуждите инвестиции. Бедността на хиляди българи е упрек към всички нас. От нея избуява и престъпността, бизнесът има нужда от сигурност, а българите - от достойно заплащне.

Преходът е тежко изпитание за българите, но в пустинята му не бива да изоставяме грижата за най-слабите – пенсионерите и хората с увреждания. Логиката, според която тези групи са тежест на обществото, трябва да отстъпи пред тази, че те поддържат човечността му. Който загърбва солидарността, се обрича на духовен фалит. Всички това доведе до демографска криза, тя може да бъде преодоляна с мерки и политики в образовнието, здравеопазването, масовия спорт, културата, хармоничното развитие на регионите и социални политики, ограничаващи бедността и социалното изключване. Важно е да създадем условия, при които младите да остават в България и да раждат децата си тук. Ще работя с всички сили и сънародниците ни зад граница да усещат подкрепата и грижата на държавата, независимо в кой край на света се намират.

Дами и господа, като президент нямам намерение да превишавам своите правомощия, но и няма да допусна тяхното обезсилване и орязване. Осъзнавам, че държавният глава е лишен от законодателна и изпълнителна власт, но и нито една институция не е способна сама да постигне резултати. Ще използвам всички възможности за насърчаване на диалога и взаимодействието между институциите, политическите и обществени сили, защото

не партийният монопол, а диалогът и балансът

между силите са гарант за доброто развитието. Ще търся максимално съгласие при вземане на решения, ще следя институциите да работят за дългосрочните интереси на страната, а не да подменят приоритетите на страната. Ще бъда президент на всички българи, независимо от партийните интереси, етност или религия!
Националната сигурност е всеобхватна система, тя започва от външната политика, продължва със сигурността на външните граници, с осигуряването на реда и достойнството на отделните граждани вътре в страната. България днес е член на ЕС и НАТО, това е стратегически избор, който не трябва да бъде поставян под въпрос. Той почива на споделени ценности с останалите партньори, но ефективното членство предполага ясно осъзнаване и отстояване на националния интерес в рамките на двете семейства. Българската външна политка трявба да се формулира у нас и да се отстоява навън, а не обратното. Тя трябва да печели приятели и партньори, а не вргаове. Бълагария има шанс да засили активната си роля в Югоизточна Европа в сигурността, сътрудничеството и икономическото развитие на региона. Изминалата година бе белязана от британския вот за напускане на ЕС и от мигрантската криза, нарастват антиевропейските настроения. Убеден съм, че обединена Европа трябва да бъде съхранена на всяка цена, противното би значело загуба на историческо време. Отговорът на всички кризи е в солидарното им преодоляване. Предстоящото председателство на ЕС е изпитание, но и огромна възможост. Мигрантската криза изисква обща европейска политка, засега имаме само отделни действия, в предвид на това смятам, че е нужно укрепване на границата и ограничаване на нелегалните мигранти на наша територия.

Очевидна е кризата от ЕС и НАТО от една страна и Русия от друга. Засилването на конфронтацията не е решение. Студената война е печален опит от миналото.

Ролята на държавния глава не е да посочва враг

а да способства за разрешаването на кризата с механизмите на съюзите, в които членуваме. Вярвам, че и резулатите от вота в САЩ показват това.

След конфликта в Украйна в съседна Турция бе направен опит за преврат. Гарантирането на сигурността на България се превръща в приоритетна задача. Необходими са усилия за гарантиране на професионалната подготовка и мотивация на служителите в МВР и службите за сигурност. Така, че те да работят в защита на националните интереси и особено в борбата с престъпността и корупцията. Израстването в йерархията трябва да става на база опит и професионализъм, а не на политическа лоялност. Ще работя за изграждане на въоражени сили, способни не само да участват в колективната отбрана на НАТО, но и да гарантират суверенитета и националната сигурност. Ще следя отблизо действията на отговорните институции за избора за отбранителна техника. Финансовото осигуряване на въоръжените сили обаче не трябва да снема вниманието от проблемите в отбраната. Придобиването на съвременно въоръжение е нужно, но не е достатъчно условие за модернизация на армията. Натрупаните проблеми изискват системен и всеобхватен подход. Военната експертиза трябва да заеме подобаващо място в планирането на отбраната.

Уважаемо г-жо председател, дами и господа,

От прекалена употреба думите се обезценяват – по-добре малко думи и повече действия. Имате още една седмица (обърна се Радев към депутатите бел. р.). У нас все още има политици, които водят битки с миналото.

Скъпи съотечественици,

Вие ми поверихте най-отговорната мисия, вярвам, че да си българин не е участ, а чест. С г-жа Йотова ще положим всички усилия. Убеден съм, че с таланта на нацията, с ясни реформи ще изградим по-справедливо общество и държава, в която свободни граждани ще сбъдват мечтите си.