Партиите са проблемът на здравната система

Политическите играчи са същите, нямам надежди за по-добро бъдеще, казва д-р Мими Виткова

Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com

- Д-р Виткова, коя е най-болната тема за българското здравеопазване?

- Най-болната тема е невъзможността българските граждани да получат онези здравни грижи, които Конституцията им гарантира. По много причини, но най-вече поради разгрома на българското здравеопазване. По географски признак голяма част от хората са лишени от елементарни медицински грижи. Селата отдавна сме ги забравили, общинските болници и общинските градове ги следват с усилени темпове, в момента проблемите се изнасят и към областните центрове. Концентрацията на лекарите е в големите градове. Там се разкриват непрекъснато лечебни заведения, които ползват обществен ресурс без никаква нужда, което оголва страната от медицински кадри. Другата част от лекарите и сестрите завършват и напускат България. Това е най-големият проблем – как да се гарантира медицинската помощ на българските граждани. Тя е недостъпна не само по географски признак. За голяма част от хората, особено за тези с тежки заболявания, тя е недостъпна по финансови причини, независимо, че Конституцията им гарантира правото на безплатна медицинска помощ, след като си покриват здравните вноски. Здравноосигурени лица у нас заплащат колосални суми, най-вече за болнична помощ, а и за други медицински услуги. Държавата я няма! Тя въобще не контролира, за какво се вземат пари от българските граждани. Редица медицински изделия, които са много скъпи, не се покриват от здравната каса. Това са големите проблеми.

- Според вас най-болната тема е неравният достъп до медицинска помощ?

- Има сериозна неравнопоставеност между хората на геогравски принцип и на финансов принцип. Липсва гаранцията на държавата за изпълнение на конституционните права на българските граждани.

- Имате ли очаквания, че следващият здравен министър може да промени ситуацията?

-Докато господства този неолиберален модел в здравеопазването, че всичко е пазар, моите надежди са много скромни. Не виждам нито една политическа сила, включително и Българската социалистическа партия, която да е предложила излизане от тази пазарна стихия в здравеопазването и гарантиране на достъпна във всяко едно отношение медицинска помощ на гражданите.

- Какъв е профилът на идеалния кандидат за министър?

- Идеални кандидати не може да има и проблемът не е само в министъра. Един човек не би могъл да свърши нищо. Проблемът е в политическите партии, които нямат ясна визия нито какви са затрудненията на българското здравеопазване, нито как да бъдат решавани. Няма политическа партия, която да е представила на обществото такава визия.

- Можете ли да изброите поне пет стъпки, които трябва да направи следващият министър, за да се промени здравеопазването?

- Не бих искала да адресирам каквото и да било към следващия министър. Проблемите, според мен, са на политическите партии. Държавата се управлява от съответните парламентарни мнозинства, така че министърът едва ли би могъл да реализира нещо извън политическата сила, която го е излъчила. Затова не бих искала да адресирам такива послания и виждания към него. По-скоро бих го направила към политическите партии, които трябва да знаят, че търговският статут на лечебните заведения, които ползват обществен ресурс, е пълен абсурд. Те вече не са здравни заведения. Докато не се промени философията към излизане от напълно пазарната логика, нещата няма как да се променят. В същото време голям проблем е диспропорцията в развитието на здравната система с концентрацията на здравната помощ в големите градове и лишаването на хората в по-малките населени места. Голям проблем е диспропорцията между цените на лекарствата и социалния статус на българските граждани, които не могат да се лекуват, защото не могат да си купуват медикаменти. Кажете как един човек с пенсия от 200-300 лв. да даде 150 лв. за лекарства? С какво ще се храни, с какво ще се отоплява? Това са много сериозни проблеми в системата. И разбира се кадрите – тяхната наличност в страната, тяхното изтичане, тяхната квалификация. Не е тайна, че имаме страхотен упадък на квалификацията. Говоря за базовото ниво, защото всяко отлъчване на лекаря от работното място, за да се квалифицира, носи финансови загуби, поради което този стремеж за усъвършенстване го няма. Има нерекъснат стремеж за обороти, които носят пари.

- Трябва ли следващите управляващи да променят модела на здравната система?

- Моделът трябва да се смени в духа, разписан в Конституцията. В духа на моделите, които все още ги има, само че ние гледаме в обратната посока. Ние гледаме изцяло в комерсиалните модели, в америкаския модел, който лишава голяма част от гражданите от осигуровки, но не поглеждаме скандинавските модели – Норвегия, Швеция и другите страни, където здравеопазването е социално ориентирано и нито една политическа партия, когато е на власт, не си позволява да го комерсиализира така тежко. Най-големият дефект на българското здравеопазване е неговата дълбока комерсиализация.

- Споменахте, че доплащането от страна на пациентите е голям проблем. Как да се реши?

- По много начини. Първо, като стане ясно какво не покрива здравната каса и като направим сметките защо не го покрива. Защо медицинските изделия като импланти и стави се заплащат частично? Още по-големият проблем е защо е неизвестна тяхната цена в България? Защо болниците дори не правят обществени поръчки – въпреки това, което е записано в закона, а пациентът трябва да плати съответното изделие на касата на лечебното заведение и то на базата на решението на лекаря от коя фирма да бъде доставено? Още по-големият въпрос е защо за болниците, които ползват обществен ресурс, не се организира централизирано снабдяване с медицински изделия, където цените ще паднат в пъти? Защото сега в една болница даден имплант е 3 лв., а в друга – 30 лв.

- Работите и с лекари, и с пациенти. Какви са очакванията им за 2017 г.?

- Различни са. Пациентите искат да получат една добре организирана и качествена медицинска помощ. Искат да получат едно добро, вежливо отношение. За съжаление голяма част от медицинските специалисти очакват само финансови резултати. Има много лекари, които не са удовлетворени от тази тежка бюрократизация и дезорганизация на здравната система. От останалия персонал, който е с унизително ниски заплати, естествено не можем да очакваме качествена услуга. Така че конфликтите в самата здравна система са огромни, включително и при възнагражденията на лекарите. Не може един лекар да получава 50 000 лв. месечно, другият да получи 1000 лв. Държавата спокойно може да въведе една методика за формиране на работните заплати поне в държавните болници. Частните, които работят със същия ресурс на касата, когато държавата въведе някакви правила за своите болници, би трябвало да важат и за останалите. Когато си чисто търговско дружество и не ползваш обществени средства, можеш да правиш където си искаш болница, каквито искаш цени да слагаш, но когато работиш с обществен ресурс, трябва да работиш по правила, които ти е разписало обществото или в случая държавата.

- Рейтингът на здравните министри обикновено е най-ниският, а и столът им се оказва най-ветровитият. Защо толкова често се сменят ресорните министри?

- Защото пак казвам, политическите сили, които излъчват тези министри, нямат яснота какво да правят със здравеопазването.

- Доста песимистично звучите?

- Мисля, че звуча реалистично. Всичко това не е само мое мнение, а е мнение на българските граждани. Никога до сега отношението лекар-пациент не е било на такова ниско ниво. Пациентът винаги е уважавал своя лекар. Това е много тежка зависимост, защото болният се доверява напълно на доктора си, но когато в тази зависимост се виждат само финикийски знаци, за какво доверие говорим.

- Едно бъдещо управление все пак не дава ли някакви надежди?

- Политическите играчи са същите. Какви надежди?