Петте задачи на служебния министър

От него ще зависи съдбата на търгове за милиони и шефовете на болници и агенции

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Който и да е служебният здравен министър, няма да може да направи кардинални реформи в системата. Причината е, че по време на управлението му няма да има действащ парламент, който да гласува промени в законите. Без тях пък няма как да се извършат и големи промени в сектора. Въпреки това служебният здравен министър ще има не малко поле за действие.

1. Пръстовият отпечатък ще бъде една от задачите, с които ще се сблъска новият министър. Най-вероятно той ще трябва да каже дали автентификаторът ще остане в системата. От левицата вече нееднократно обясниха, че са за отпадането му. Логично е тогава новият министър да реализира това обещание. В това отношение много може да му помогне и ВАС, като отмени окончателно текстовете в наредбата, които го регламентираха.

2. Лимитите на болниците са другo от предизвикателствата, които ще се окажат в правомощията на новия министър. Причината е, че точният им вид и степента на гъвкавост ще бъде предмет на обсъждане от страна Надзорния съвет на касата, чийто състав ще се смени с нови представители на здравно министерство, посочени от служебния министър. От тях ще зависи и окончателният вид на бюджетите, които ще получат болниците за 2017-а.

3. Кадруването, по-известно като „политическа метла", е една от най-честите задачи, с които идва всеки нов министър. В неговите правомощия е смяната на директорите не само на държавните болници, но и на не малко от държавните структури, които са подопечни на здравното ведомство. НЗОК обаче не е сред тях, защото управителят й се избира от парламента. Не седи така въпросът обаче с подуправителя на фонда, както и с  директорите на дирекции в него.

4. Ревизията на обществените поръчки ще е сред другите важни задължения на новия министър. От него най-вероятно ще зависи съдбата на електронния търг за лекарства за 1.2 млрд. лв., който обяви здравното министерство и който вече се обжалва. Срокът за оценката на нуждата от ремонт и инвестиции в спешната помощ също приключи, най-вероятно новият министър ще трябва да пусне поръчката за около 150 млн. лв. за изпълнители на ремонтите и купуването на новите линейки.

5. Дълговете на обществените болници също може да се окаже в полезрението на новия здравен министър. Те надхвърлиха половин милиард лева, като основата част е на държавните клиники. В средите на левицата пък има заявки за покриване на задълженията им.

В рамките на трите месеца управление служебният министър би могъл да направи още много неща. Чрез ревизия на наредбите в сектора той може да смени изискванията и правилата на работа в болниците, да отмени безплатните хапчета за есенциална хипертония или да разшири обхвата на мярката, да намали доплащането за пациентите и така нататък. Какво ще се случи, ще зависи и от това кой е той.

Изборът на служебен министър този път се оказа трудна работа, защото броят на желаещите не се оказа голям. Засега най-спряганият кандидат е Илко Семерджиев, който беше здравен министър в кабинета на Иван Костов. Той е известен в средите на медиците като основоположник на настоящата здравна система и човек с твърда ръка, който би преобърнал сектора без проблеми. Подобна активност предполага и фактът, че Семерджиев бе един от най-върлите критици на предшественика си и някогашен съпартиец Петър Москов.

Изборът му от ген. Румен Радев за служебен министър обаче ще изглежда меко казано странен. Причината е, че от дълги години Семерджиев е представител на дясното политическо пространство у нас. Той бе член на ДСБ, а през последните няколко - на коалицията „Десните". В нея влизаха „Синьо единство", Единна народна партия (ЕНП) и Български демократически форум (БДФ). Всички те са ориентирани дясно и дясно-център. В същото време ген. Радев беше кандидат за президент на БСП. Колкото и еманципиран да е той от влиянието й, се предполага, че трябва да се съобразява с основните й политически виждания.