Прегарянето е най-често сред сестрите

Не забравяйте - Бърнауът е синдром на човека и болест на работната среда, а тя може да се промени, казват д-р Антония Григорова и мед. сестра Цветелина Евтимова

Умерени до високи нива на емоционална изтощеност, завишени нива на социално отчуждение при относително запазена самоефективност и мотивация за работа. Това показват резултатите от проучване на риска от професионално прегаряне, проведено сред 92 професионалисти по здравни грижи от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" - медицински сестри, рентгенови лаборанти и рехабилитатори във възрастовата граница: под 30 - над 60 години, ангажирани с пациенти с травматологични и ортопедични заболявания.

Какво означава Бърнаут

И преди да интерпретираме резултатите от проучването, нека първо дефинираме какво означава все по-популярното „прегаряне". Бърнаут синдромът се характеризира с три основни елемента. Това са емоционално изтощение, социално отчуждение (деперсонализация) и ниска ефективност при изпълнение на трудовите задължения. Всичко това затруднява човешките взаимоотношения, води до демотивация и повишаване на честотата на конфликтите, което може би ще обясни и „дръпнатото поведение" на не малка част от медиците в болниците. В основата на прегарянето седи недостигът на персонал в определени клиники, претовареността с пациенти, ниските заплати, както и широката ножица между тях. Намаленият пациентопоток в определени клиники, който съпътстваше първата вълна също е предпоставка за повишени нива на стреса.

Визитка Д-р Антония Григорова завърша медицина в МУ – София. Магистър е по психология и философия - - СУ „Св. Климент Охридски". Вписана е в Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието като сертифициран медиатор за разрешаване на спорове и работа с проблемни клиенти. В момента се занимава с обучение и развитие на медицинските специалисти на работното място.

За съжаление явлението е все по-често. Още преди пандемията, медиците и учителите се сочат като най-честите жертва на синдрома Бърнаут тъй като ежедневието им е свързано с поемане на голяма отговорност и работа трудни хора (пациенти, деца). Според различни източници, 54% от американските лекари съобщават, че са прегорели, а 88% заявяват, че изпитват умерен до силен стрес. 59% пък се чувстват неудовлетворени от професията си и не биха я препоръчали на децата си.

Резултатите у нас

През юли 2020 г. най-голяма стойност на емоционална изтощеност се наблюлюдава при медицинските сестри. Те са и с най-тясна зона на т.нар. полезен стрес - здравословни нива на стрес, които мотивират хората към добри постижения и удовлетвореност от работата. Основните причини са недостигът на персонал и претоварването като негова неизбежна последица. Обратно - при рехабилитаторите може да се говори за известна стагнация на стреса – вероятно поради намаления пациентопоток по време на първата вълна от пандемията. И двете крайности могат да се интерпретират като неблагоприятни предпоставки за ефективното изпълнение на трудовите задължения и работните взаимоотношения. Емоционалното и социалното отчуждение при сестрите рефлектира както върху взаимоотношенията с пациентити, така и върху тези с колегите, които нерядко ескалират и водят до конфликти. В този контекст при рехабилитаторите се регистрира сътрудничещ и подкрепящ стил на поведение в междуличностните отношенията. В сравнение с останалите групи, най-ниска ефективност и усещане за неудовлетвореност се наблюдава при рентгеновите лаборанти. Този резултат може да се интерпретира и като следствие на силната претовареност - макар, че Пирогов е приоритетно травматологична болница, рентгеновите лаборанти са ангажирани в диагностичния процес на пациенти от други клинични специалности.

Кои са най-засегнати

Ако говорим за предпоставките за Бърнаут, те определено са по-силно изразени при сестрите в стационарите, в сравнение със сестрите в спешното, лаборантите и рехабилитаторите. Неблагоприятната тенденция е по-изразена при жените, при които има почти три пъти по-високи индикатори на емоционална умора и отчуждение и то - на фона на почти четири пъти по-слаба ефективност в работата.

Най-застрашена от възникване на Бърнаут е групата медици между 41 и 60 годишна възраст. Тези над 60 показват по-силна социална отчужденост при относително запазени добри трудови резултати – вероятно вследствие на рутината, натрупана през годините.

Визитка Цветелина Евтимова завършва Медицински институт „Йорданка Филаретова". От 1995 г. работи като медицинска сестра в УМБАЛСМП"Пирогов", първоначално във Втора клиника по ортопедия и травматология, а от 2017 г. e главна медицинска сестра на болницата.

Тези резултати обаче силно проблематизират качеството на взаимоотношенията на представителите на тази група с пациентите. При по-младите кадри – между 30 и 40 години, се наблюдава по-ниска самоефективност в сравнение с останалите групи. Това е индикатор за ниска мотивация за работа и неудовлетвореност от професията. Като цяло, най-тревожна тенденция са нарастващите с възрастта нива на деперсонализация - ясен индикатор за потребност от подобряване на уменията за управление на взаимоотношенията.

Възможностите за превенция

Превенцията може да се разглежда в три посоки. Първичната превенция е насочена към ограничаване на влиянието на стресорите. За съжаление претоварването с КОВИД пациенти е трудноконтролируемо от болничния мениджмънт в настоящата критична ситуация – тук опираме до степента на отговорност на цялото ни общество.

Вторичната превенция е насочена към повишаване на индивидуалната устойчивост към стресорите. Тук на помощ идват вече добре познатите техники за дишане, медитация, физическа активност, хранителен режим и т.н.

В групата вторична превенция влизат и организационните интервенции за подобряване на стресовата устойчивост на персонала чрез участие в редовни групови сесии по метода Мастермайнд. Формата се оказа доста добре приета и работеща при Старшите сестри в Пирогов. Този метод предлага възможност за изграждане на пространство за взаимна емоционална подкрепа чрез насърчаване на споделянето между участниците в сесията. Може да се разглежда и като ефикасна антистрес процедура тъй като неформалното общуване предразполага към приятно и забавно преживяване. Редовното включване в груповите сесии, водени от фасилитатор спомага и за личностното развитие на участниците, за подобряването на мотивацията, уменията за екипната работа, ефективна комуникация, управление на взаимоотношенията и справяне с конфликтите на работното място. Най-ценната дългосрочна полза е, че груповата работа създава пространство за организационно учене чрез споделяне на опит за справяне в сложни ситуации.

Третичната превенция е насочена най-вече към ранното разпознаване на симптомите на емоционална умора, социалното отчуждение и неудовлетвореността от работата - огромно предизвикателство за болничния мениджмънт на фона на вече неколкократно споменатия недостиг на персонал и заплащане на труда. Комбинацията е опасна – нерядко причинява продължителна нетрудоспособност и изисква специфично лечение. Дългосрочният риск е, че дори напълно възстановените професионалисти са застрашени от рецидив, когато се върнат в непроменена работна среда. Тук отново се актуализират предимствата на водените от фасилитатор групови сесии за емоционална подкрепа и дългосрочно подобряване на емоционалната и социалната компетентност.

Добрата новина е, че тези интервенции за организационна превенция на „прегарянето" могат да се провеждат и в онлайн среда – особено с медицински персонал, който е в принудителна изолация. И не забравяйте - Бърнауът е синдром на човека и болест на работната среда.