и те боледуват

Прегарянето е най-често сред сестрите

30-10-2020 14:21
Не забравяйте - Бърнауът е синдром на човека и болест на работната среда, а тя може да се промени, казват д-р Антония Григорова и мед. сестра Цветелина ЕвтимоваПрегарянето е най-често сред сестрите
Clinica.bg

press@clinica.bg
КОВИД-19 става все по-натрапчива тема в живота ни, а с напредването на есента и пандемията – дори болезнена. Как се отразява тя на медиците, които всеки ден се борят с вируса, решихме да ви разкажем в поредицата „И те боледуват". Доколко психически те издържат на напрежението в работата си или масово са „прегорели", показват резултатите от изследване, докладвано в сестринската сесия на тазгодишната XXIV-та научна конференция „Дни на Българската ортопедия и травматология" в Пловдив. То е проведено от д-р Антония Григорова – консултант по организационна психология и клинична етика и Цветелина Евтимова – Главна медицинска сестра в Пирогов. И въпреки че в него засягаме периода след първата вълна от епидемията, то е надежден индикатор за риска от развитие на Бърнаут в настоящата все по-критична ситуация.

Умерени до високи нива на емоционална изтощеност, завишени нива на социално отчуждение при относително запазена самоефективност и мотивация за работа. Това показват резултатите от проучване на риска от професионално прегаряне, проведено сред 92 професионалисти по здравни грижи от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" - медицински сестри, рентгенови лаборанти и рехабилитатори във възрастовата граница: под 30 - над 60 години, ангажирани с пациенти с травматологични и ортопедични заболявания.


Какво означава Бърнаут


И преди да интерпретираме резултатите от проучването, нека първо дефинираме какво означава все по-популярното „прегаряне". Бърнаут синдромът се характеризира с три основни елемента. Това са емоционално изтощение, социално отчуждение (деперсонализация) и ниска ефективност при изпълнение на трудовите задължения. Всичко това затруднява човешките взаимоотношения, води до демотивация и повишаване на честотата на конфликтите, което може би ще обясни и „дръпнатото поведение" на не малка част от медиците в болниците. В основата на прегарянето седи недостигът на персонал в определени клиники, претовареността с пациенти, ниските заплати, както и широката ножица между тях. Намаленият пациентопоток в определени клиники, който съпътстваше първата вълна също е предпоставка за повишени нива на стреса.

Визитка

Д-р Антония Григорова завърша медицина в МУ – София. Магистър е по психология и философия - - СУ „Св. Климент Охридски". Вписана е в Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието като сертифициран медиатор за разрешаване на спорове и работа с проблемни клиенти. В момента се занимава с обучение и развитие на медицинските специалисти на работното място.

За съжаление явлението е все по-често. Още преди пандемията, медиците и учителите се сочат като най-честите жертва на синдрома Бърнаут тъй като ежедневието им е свързано с поемане на голяма отговорност и работа трудни хора (пациенти, деца). Според различни източници, 54% от американските лекари съобщават, че са прегорели, а 88% заявяват, че изпитват умерен до силен стрес. 59% пък се чувстват неудовлетворени от професията си и не биха я препоръчали на децата си.


Резултатите у нас


През юли 2020 г. най-голяма стойност на емоционална изтощеност се наблюлюдава при медицинските сестри. Те са и с най-тясна зона на т.нар. полезен стрес - здравословни нива на стрес, които мотивират хората към добри постижения и удовлетвореност от работата. Основните причини са недостигът на персонал и претоварването като негова неизбежна последица. Обратно - при рехабилитаторите може да се говори за известна стагнация на стреса – вероятно поради намаления пациентопоток по време на първата вълна от пандемията. И двете крайности могат да се интерпретират като неблагоприятни предпоставки за ефективното изпълнение на трудовите задължения и работните взаимоотношения. Емоционалното и социалното отчуждение при сестрите рефлектира както върху взаимоотношенията с пациентити, така и върху тези с колегите, които нерядко ескалират и водят до конфликти. В този контекст при рехабилитаторите се регистрира сътрудничещ и подкрепящ стил на поведение в междуличностните отношенията. В сравнение с останалите групи, най-ниска ефективност и усещане за неудовлетвореност се наблюдава при рентгеновите лаборанти. Този резултат може да се интерпретира и като следствие на силната претовареност - макар, че Пирогов е приоритетно травматологична болница, рентгеновите лаборанти са ангажирани в диагностичния процес на пациенти от други клинични специалности.


Кои са най-засегнати


Ако говорим за предпоставките за Бърнаут, те определено са по-силно изразени при сестрите в стационарите, в сравнение със сестрите в спешното, лаборантите и рехабилитаторите. Неблагоприятната тенденция е по-изразена при жените, при които има почти три пъти по-високи индикатори на емоционална умора и отчуждение и то - на фона на почти четири пъти по-слаба ефективност в работата.

Най-застрашена от възникване на Бърнаут е групата медици между 41 и 60 годишна възраст. Тези над 60 показват по-силна социална отчужденост при относително запазени добри трудови резултати – вероятно вследствие на рутината, натрупана през годините.

Визитка

Цветелина Евтимова завършва Медицински институт „Йорданка Филаретова". От 1995 г. работи като медицинска сестра в УМБАЛСМП"Пирогов", първоначално във Втора клиника по ортопедия и травматология, а от 2017 г. e главна медицинска сестра на болницата.

Тези резултати обаче силно проблематизират качеството на взаимоотношенията на представителите на тази група с пациентите. При по-младите кадри – между 30 и 40 години, се наблюдава по-ниска самоефективност в сравнение с останалите групи. Това е индикатор за ниска мотивация за работа и неудовлетвореност от професията. Като цяло, най-тревожна тенденция са нарастващите с възрастта нива на деперсонализация - ясен индикатор за потребност от подобряване на уменията за управление на взаимоотношенията.


Възможностите за превенция


Превенцията може да се разглежда в три посоки. Първичната превенция е насочена към ограничаване на влиянието на стресорите. За съжаление претоварването с КОВИД пациенти е трудноконтролируемо от болничния мениджмънт в настоящата критична ситуация – тук опираме до степента на отговорност на цялото ни общество.

Вторичната превенция е насочена към повишаване на индивидуалната устойчивост към стресорите. Тук на помощ идват вече добре познатите техники за дишане, медитация, физическа активност, хранителен режим и т.н.

В групата вторична превенция влизат и организационните интервенции за подобряване на стресовата устойчивост на персонала чрез участие в редовни групови сесии по метода Мастермайнд. Формата се оказа доста добре приета и работеща при Старшите сестри в Пирогов. Този метод предлага възможност за изграждане на пространство за взаимна емоционална подкрепа чрез насърчаване на споделянето между участниците в сесията. Може да се разглежда и като ефикасна антистрес процедура тъй като неформалното общуване предразполага към приятно и забавно преживяване. Редовното включване в груповите сесии, водени от фасилитатор спомага и за личностното развитие на участниците, за подобряването на мотивацията, уменията за екипната работа, ефективна комуникация, управление на взаимоотношенията и справяне с конфликтите на работното място. Най-ценната дългосрочна полза е, че груповата работа създава пространство за организационно учене чрез споделяне на опит за справяне в сложни ситуации.

Третичната превенция е насочена най-вече към ранното разпознаване на симптомите на емоционална умора, социалното отчуждение и неудовлетвореността от работата - огромно предизвикателство за болничния мениджмънт на фона на вече неколкократно споменатия недостиг на персонал и заплащане на труда. Комбинацията е опасна – нерядко причинява продължителна нетрудоспособност и изисква специфично лечение. Дългосрочният риск е, че дори напълно възстановените професионалисти са застрашени от рецидив, когато се върнат в непроменена работна среда. Тук отново се актуализират предимствата на водените от фасилитатор групови сесии за емоционална подкрепа и дългосрочно подобряване на емоционалната и социалната компетентност.

Добрата новина е, че тези интервенции за организационна превенция на „прегарянето" могат да се провеждат и в онлайн среда – особено с медицински персонал, който е в принудителна изолация. И не забравяйте - Бърнауът е синдром на човека и болест на работната среда.


МЗ разреши втори бустер срещу К-19

МЗ разреши втори бустер срещу К-19

Тя ще се прилага от 27 юни и ще бъде вписвана в Националния имунизационен регистър, позволява се за хора над 18 години
Лек ръст на КОВИД

Лек ръст на КОВИД

Средната заболеваемост днес е 34.12 на 100 000 души, спрямо 31. 26 седмица по-рано, показват данните на НЦЗПБ
Бивалентна ваксина срещу грип и К-19 наесен

Бивалентна ваксина срещу грип и К-19 наесен

Тя ще е РНК, все ще не е ясно дали ще се плаща от държавата или ще е за сметка на желаещите да се имунизират
МЗ пита за втори бустер

МЗ пита за втори бустер

Ресорното министерство е поискало становище от Експертния консултативен съвет по надзор на имунопрофилактиката
10 държави искат по-малко ваксини

10 държави искат по-малко ваксини

Здравните министри на България и още 9 страни от ЕС представиха общо писмо до ЕК по темата
Второ денонощие без починали от КОВИД

Второ денонощие без починали от КОВИД

Това става ясно от данните, подадени в Националната информационна система

НЗОК: Има пари за по-високите заплати

НЗОК: Има пари за по-високите заплати

Новите бюджети на болниците са повишени между 16 и 133 процента, само едно лечебно заведение е с по-малко пари

КОВИД падна под 40 на 100 000

КОВИД падна под 40 на 100 000

Средната заболеваемост падна до 35. 31 на 100 000 души, показват данните на НЦЗПБ
Бюджетите на болниците с различен ръст

Бюджетите на болниците с различен ръст

Увеличението на средствата им варира от по-малко от 10% до повече от 20%, но няма да стигне навсякъде за заложените заплати в Анекса

КОВИД при хората с ХИВ

КОВИД при хората с ХИВ

Ваксините предпазват от тежко протичане на инфекцията и значително намаляват проявите на „дълъг" постефект, обяснява проф. Мария Николова
1 2 3 4 5 ... 438 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Юни 2022 Предишен Следващ