Доказано: Стресът е смърт за сърцето
Как точно стресът атакува съдовете и сърцето? Оказва се, пътят е дълъг. Тръгва от амигдалата – областта в мозъка, на популярен език позната като „люлката на страха, гнева и тъгата”. После минава през костния мозък, за да се „загнезди” накрая в артериите и да ги възпали. Учените от Харвард стъпват на няколко по-стари проучвания, за да проследят пътя на стреса. Първо, за амигдалата – при тестове с пациенти, страдащи от посттравматично стресово разстройство (ПТСР), тревожност и депресия, по-рано е доказано, че има повишена активност на този дял на мозъка. След изпитвания над животни пък е установена „опасната връзка” амигдала-костен мозък-съдове. До пробива на д-р Тавакол обаче доказателства, че подобен алгоритъм действа и при хората, няма.
Какво правят учените от Харвард? В продължение на средно 3,7 г. изследват 293-ма души. Мозъкът, костният мозък, далакът и артериите на пациентите се следят регулярно с ПЕТ-скенер. По време на близо 4-годишните тестове 22-ма от участниците в проучването се сблъскват със сърдечно-съдов инцидент –
инфаркт, инсулт, сърдечна недостатъчност, ангина пекторис
или периферна артериална болест. Така екипът на д-р Тавакол доказва подрозренията си. Колкото по-активна е амигдалата на пациентите, толкова по-голям е шансът за инсулт или инфаркт. И то – на много на много по-ранен етап, отколкото при хората, подложени на по-малък стрес.
Защо се случва това? Авторите на проучването построяват алгоритъм, с уговорката, че откритието има нужда да се доразвие и да се тества сред по-голяма група пациенти. „Веригата на смъртта” е следната – активирана, амигдалата дава сигнали на костния мозък да произведе повече бели кръвни телца. Свръхпродукцията им, от своя страна, е коварна за артериите, защото води до възпаление на стените им. Съдовете се пълнят с плака, има риск от образуване на тромби, а оттам - от инфаркт и инсулт, смятат учените от Харвард.
В рамките на проучването си те отделят и специална подгрупа, само от пациенти с посттравматично разстройство. 13-те човека са проследявани освен с ПЕТ-скенер, и чрез консултации с психолог. Правят се и редовни изследвания на стойностите на С-реактивния им протеин (CRP). Резултатите са недвусмислени – нивата на активност в амигдалата на по-тревожните са по-високи
а кръвните тестове доказват възпаление
„Нашите открития дават уникален поглед върху това как стресът може да доведе до сърдечно-съдово заболяване. То доказва, че ползите от намаляването на тревожността се простират далеч отвъд постигането на душевно равновесие”, доволен е д-р Ахмед Тавакол. Откритието му бързо получава отзвук в света на учените. Д-р Илзе Бот от Центъра за разработка на лекарства към университета Лайден, Нидерландия, смята, че алгоритъмът може да се внедри в ежедневната медицинската практика. „Макар да имат нужда от дообогатяване, тези данни посочват връзката на стреса и сърдечно-съдовите заболявания и трябва да се използват за оценка на риска от инфаркт и инсулт”, коментира д-р Бот пред „Science Daily”.
.