Равният достъп до лечение е проблем

Понякога на пациентите им е трудно да си платят транспорта, за да отидат на преглед, казва проф. Анелия Клисарова

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Проф. Клисарова, поредната здравна реформа даде ли резултат?

- Ние казваме, че правим здрaвни реформи, но не мисля, че идентификацията с лична карта или пръстов отпечатък, реално е реформа. Това е начин, по който удостоверяваме дали пациентът е бил в болница. Не мисля, че така се подобрява качеството на лечение и че медицинският персонал или пациентът имат полза.

- Даде ли отражение въвеждането на пръстовия отпечатък върху приходите на болниците?

- Данните са доста различни, но не мисля, че имаше голям икономически ефект. Контролът можеше да се извършва и с лична карта. Може би това затрудни в началото много от колегите, не мисля, че тази система е най-добрата за контрол.

- Данните на здравната каса показват, че няма намаление на парите към болниците за същите периоди на миналата година, има ли тогава ефект от автентификацията?

- От това, до което аз имам достъп като информация, не виждам какъв е икономическият ефкт. Но, когато говорим за здравеопазване, не можем да търсим само икономическия ефект, а и отражението на промяната върху качеството на лечение. С какво тази мярка помага за лечението на пациентите!

- В тази връзка лимитите как се отразяват на лечението на пациентите и на работата на специалистите?

- Въпросът с лимитите е доста сложен. Те се правят на базата на минали години за същите периоди от време, но никога не може да се гарантира как и докъде трябва да се простират. Мисля, че те в голяма степен ограничават качеството на лечение на пациентите. Защото един лекар не може да има две направления в рамките на един месец, например за магнитен резонанс на коляно. Когато на лекар му се налага магнитен резонанс, трябва да чака близо месец, което не отговаря на стандарта за качествено и бързо лечение.

- В „Св. Марина" увеличиха ли се листите на чакащите?

- Мога да кажа, че на ПЕТ-скенера, където аз работя, не увеличаваме листите с чакащи и не връщаме пациенти, но се е налагало да работим на две смени до късно вечерта, за да можем да обслужим всички пациенти. В 90% от случаите нашите пациенти са онкологично болни и няма как да ги караме да чакат.

- Осигури ли се прословутото комплексно лечение в онкологията през 2016 г.?

- Не мога да кажа за всички болници, но в „Св. Марина" всеки пациент минава през онкокомисия, обсъжда се състоянието му и последващото лечение. В тези комисии участват хора и от образната диагностика, и от лъчелечението, и от химиотерапията, така че пациентът да получи най-доброто. С трите линейни ускорителя, които имаме, вече гарантираме много високо качество на лечение. Мисля, че навсякъде в цялата страна има такива онкологични комисии и случаите се обсъждат в тях.

- А какво се случва с хората, след като свърши активната част на лечението?

- Ето там е големият проблем. Част от пациентите не знаят какво да правят, къде да отидат и да се проследяват. При хората, които е трудно да кажем, че са излекувани, тази дейност по наблюдение, която е напълно диспансерна, трябва да се провежда. Трябва да се обясни на пациента защо, как, какво се случва по-нататък, за да бъде той по-спокоен.

- Какъв е добрият модел за това?

- Моделът го има, но самите пациенти понякога започват да търсят помощ от различни места, а на колегите в онкологичните центрове не им достига време за разговори с пациентите, въпреки че най-доброто като лечение е направено.

- По-лошо или по-добро става качеството на лечение с годините у нас?

- Не можем да кажем, че качеството на лечение става по-лошо. С годините непрекъснато навлизат нови технологии, дават се все повече средства от касата. Това означава, че повече нови методи и технологии се финансират. Трудно е да кажем, че всеки има достъп до най-качественото лечение. Това е нашият проблем – да осигурим равен достъп до него. Понякога на пациентите им е трудно да си платят дори транспорта, за да отидат на контролен преглед и хората молят той да се отложи за следващия месец.

- За парите, които даваме, добро здравеопазване ли получаваме?

- Като лекар мисля, че всички колеги се стремят да дадат най-доброто от себе си. Но не знам дали за парите, които даваме се получава най-добрия ефект. Това е така нареченото съотношение цена-ефективност. До каква степен инвестираните средства гарантират резултата, който искаме да получим, и дали се разпилява ресурс не знам. Мисля, че трябва да поработим още в тази посока.

- Стигат ли лекарите за болниците ни?

- Колегите завършват, но за съжаление искат да отидат в чужбина. И какво правим ние тук. Миналата сряда Министерски съвет (МС) взе решение да се намали коефициента, по който се определя субсидията за издръжка на един студент. Освен това намалиха коефициента за студентите по здравни грижи и обществено здраве. Не мисля, че това е правилната политика. Според МС Медицинските университети имали достатъчно средства и затова можело да се отделят и да се пренасочат към други висши училища. Че има недостиг на финансиране и трябва да се отделят средства е така, но не и на принципа – дай да вземем от едните, за да дадем на другите. Правилният подход беше да се види как да се увеличат средствата за инжинерните и природоматематическите науки.

- Как ще се отрази това на университетите по медицина?

- Винаги говорим за високо качество. То е свързано с осигуряване на добра материална база и стимулиране на преподавателите. Като намалим средствата, какво ще направим – ще подобрим материалната база или ще стимулираме преподавателите! Ясно е, че не това е начинът.

- Ще предприемат ли мерки университети?

- Мисля, че ректорите вече написаха своите възражения, но те не бяха взети под внимание. Самото решение беше сложено предния ден на страницата на МС, мисля, че е нарушен срокът за 14-дневно обществено обсъждане и може да се атакува в Съда.

- Какво се случва със специализантите, по-добри ли са сега условията за тях?

- Много се подобри Наредба 1, но се създадоха и трудности. За да вземеш специализанти, трябва болниците да открият места и да им плащат заплата. Само че аз имам специализант от Шумен, трябва ли болницата там да му плаща заплата, а той да работи във Варна. Как да стане това. Трябва да се направи модулно обучение, да идва тук за месец-два, да го настаним в общежитието, да изкара съответния модул, след това да се върне в Шумен и така нататък.

- Какво може да направи служебното правителство за три месеца?

- В сферата на образованието очаквам няколко много сериозни неща. Първото е да направи максимално отговорно и бързо нещата, които са необходими за продължаване на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж". Тук става дума за финансиране на центровете за обучение и за иновации. Има една карта, която се работи в МОН, цялата програма е за 1.2 млрд. лв., трябва да ги усвоим на 100%. Разбира се, не бива да пропускаме в средното образование професионалното обучение.

- А в сферата на здравеопазването?

- Трябва да се търсят възможности за по-добър контрол върху финансирането на болниците от касата. Мисля, че там най-важният момент е контролът, за да няма тревоги в системата.