„Тапа” в сърцето пази от инсулт

В „Св. Анна” затварят ухо на ляво предсърдие без скалпел

Лора
Симеонова
lora@mail.bg

Иновативната процедура дава шанс на пациенти с предсърдно мъждене, които имат кървене и не могат да пият дълго антикоагуланти, уточнява доц. Васил Велчев. Кардиологът обяснява, че ухото на лявото предсърдие прилича на апендиксът на червата. Когато синусовият ритъм изчезне, то започва да се съкращава много бавно, хаотично и създава условия за образуване на тромби. „Когато човек има предсърдно мъждене, в 90% от случаите източникът на емболи – включително към мозъка, е в ухото на ляво предсърдие. Когато то се изолира от общата кухина, на практика силно намалява рискът от емболия”, обяснява доц. Велчев. Така пада и рискът от инсулт. 
За хирурзите от дълги години това е рутинна операция, включително и в България. „Когато сърцето се отвори, да се обшие ухото на лявото предсърдие е сравнително лесно. Но, по някакви парадоксални причини, не е много ефективно”, уточнява доц. Велчев. Какво прави екипът от „Св. Анна”?. „В нашия случай се използва нещо като нитинолова запушалка. Нитинолът е специфичен материал, който има термална памет – извън организма може да бъде сгънат до минимални размери, за да влезе в катетър. А в самото сърце заема нормалните си размери – т.е., раздува се, грубо казано. И буквално прилича на тапа”, разкрива подробностите за процедурата доц. Велчев. За да свърши работата си обаче, тази „запушалка” трябва да се постави много прецизно – точно на входа на ухото на ляво предсърдие.  „Цялата сложност на процедурата идва от това, че при всеки човек ухото е различно – то е почти като пръстовия отпечатък”, не крие кардиологът. Нужни са редица измервания, за да се избере идеалната „тапа” и да се постави на точното място.

Процедурата трае около час

И въпреки че не се отваря сърцето, е необходима пълна анестезия – заради сондата за трансезофагеална ехография, която е неприятна за пациента. За сметка на това, възстановяването е бързо. Но е нужно около 40 дни след интервенцията да пият се лекарства. „Запушалката” трябва да покрие с „биологичен паваж” и буквално да се изолира от кухината. Оттам-нататък болният може да не приема антикоагуланти – това е основният смисъл на процедурата”, обяснява доц. Велчев. Това е и големият шанс за пациентите, които заради кървене – най-често от стомаха и червата и по-рядко след хеморагични инсулти – не могат да пият лекарства за разреждане на кръвта. За щастие, те са доста малък сегмент от хората с предсърдно мъждене, уточнява кардиологът.

Първите двама пациенти, които са се възползвали безплатно от процедурата в „Св. Анна”, се чувстват добре. На 45-тия ден трябва да постъпят отново в отделението – за контролна ехография, която да потвърди, че ухото на лявото предсърдие наистина е изолирано и няма тромби. „Тогава вече, при изписване, можем да препоръчаме спиране на хапчетата”, обяснява доц. Велчев. И разкрива, че в края на месеца и трети пациент ще се възползва от иновативната процедура. За съжаление, средствата, които са намерили от „Св. Анна”, могат да покрият само три имплантации. Стандартът на фирмата, производител на устройството, обаче изисква при първите 5 процедури екипът да се наблюдава от проктор. Затова проф. Марек Григер от Познан отново ще идва до София. „На третия път той прави специална сертификация – сега сме минали 2 изпита, предстои ни трети. Ако издържим и него, фирмата ще ни гласува доверие и ще можем да имплантираме тапите и без проктор”, обяснява доц. Велчев. По негово мнение обаче, за да се овладее техниката добре, кардиологът трябва да прави поне по 1 процедура месечно. Този метод е сравнително нов, но вече се прилага в цяла Европа и САЩ. Излиза от експериментална фаза преди около 3 г. Първо е внедрен на Стария континент, а преди около година устройството, което се имплантира, е одобрено и от американската лекарствена агенция (FDA), обяснява доц. Велчев.

Надеждата на кардиолога е, че НЗОК ще започне да реимбурсира иновативната интервенция – поне частично. Цената й в момента възлиза на около 7000 лв. „Трябва да ангажираме националните консултанти и първо да кандидатстваме пред Касата самото устройство да получи цена – такъв е редът. След това да убедим НЗОК, че това е процедура, която си струва и трябва да бъде реимбурсирана, макар и частично”.  В редица страни фондовете я поемат изцяло. Причината е, че тя пести пари, обяснява доц. Велчев. Новите антикоагуланти са доста скъпи, а – ако се калкулират и хоспитализациите на пациентите заради кървене, процедурата може да се „изплати” за няколко години. Затова „оптимистичният БГ сценарий” според кардиолозите е, НЗОК я да финансира на около 50% - така болните

ще трябва да доплащат от порядъка на 3000 лв.

В Клиниката по кардиология на „Св. Анна” на дневен ред са и други иновации. На 12 януари екипът на доц. Велчев поставя на 67-годишен мъж, които е прекарал инсулт преди две седмици, каротиден стент от ново поколение – т.нар. double-mesh stent. „Той има нормална оплетка на стент, но и много малка мрежа, направена от специална синтетика, с миниатюрни пори, около 150 микрона. Когато се имплантира в артерията, тя блокира плаката и не може да протрузира през стента. Така много сериозно намалява шанса за емболизация”, обяснява доц. Велчев. Този стент засега се реимбурсира частично от Касата. „Пазарната му цена е към 2000 лв., НЗОК поема около 1200 лв., а доплащането е много по-поносимо”, изчислява доц. Велчев. От 2 г. в клиниката правят и друга уникална процедура, за която clinica.bg вече е разказвала – поставяне на портосистемни шънтове на пациенти с т.нар. портална хипертония, които имат чернодробни проблеми. Често това са болни с цироза, които кървят от варици, уточнява доц. Велчев. През последната година с колегите му работят активно и в друга ниша – екстракция на стари и инфектирани електроди на пейсмейкъри без операция. „През 2017 г. пък ще се опитаме да разработим специална програма – ангиографска емболизация при остро кървене, за да помагаме на гастроентеролозите в редките случаи, когато не могат да лигират съда”, обяснява доц. Велчев. „Ние сме болница, която като профил много прилича на „Пирогов” – тук постъпват около 700 остри кървенета годишно. 92-3% от тях се овладяват с ендоскопски методи. Някои пациенти отиват на операция. Има ситуации обаче, когато има второ или трето кървене. Тогава може специфично да се влезе и да се запуши кръвоносния съд. Това не е толкова въпрос на техника, колкото на логистика, сложно взаимодействие между няколко отделения. И мисля, че през 2017 г. ще бъдем първата болница, която ще въведе това в терапевтичния си алгоритъм – това ще бъде стандарт”, казва доц. Васил Велчев.