„Източването“ изкарва на повърхността борците за рейтинг

Проблемът с неудовлетвореността на пациентите изисква коренна промяма на системата, а не популизъм, казва д-р Стефан Константинов

„Основният проблем, открояван години наред, е, че хората не получават достатъчно качествено здравеопазване срещу парите, които влагат. Като причините, според тях, са най-вече източването на средства от системата и липсата на контрол върху начина на изразходването им."

Тези две изречения на Геновева Петрова от „Алфа Рисърч" ме наведоха на някои мисли. Ще започна отзад, с второто. Здравеопазването ни не се източва, то функционира неефективно. Между източване (каквото и да имат предвид, използващите израза) и неефективна работа има прилика, но има и съществена разлика. Приликата е, че и в двата случая се губят нечии пари. Разликата е, че „източването" се фокусира върху отклоняването на средства, а не върху това, дали въобще системата работи добре. Неефективността вече визира цялата система – тя не работи правилно, като тази лоша работа може да е предпоставка и за източване. Казано просто – насочвайки усилията си в борба с „източването" ние приемаме, че здравната ни система е конструирана добре, трябва само да накажем лошите, дето крадат от нея. Ако говорим обаче за неефективност – тук е необходимо да анализираме самата система и да я променим. Което е трудно, там е
истинското предизвикателство. За това

популистите се насочват в борба с „източването".

Да, наистина това гали ухото на българина, живеещ в държава, където върховенството на закона е поставено под съмнение, където ежедневно срещаме неправдата и виждаме как могат да се крадат милиарди безнаказано. Между другото, въпросното усещане за „източване" се индуцира доста успешно в продължение на години от политици с помощта на медиите. Изключително успешна тактика, отклоняваща вниманието от истинските предизвикателства. Неин израз е например фокусирането върху личността на министъра на здравеопазването –

да намерим „месия", който да пребори всички лоши и крадливи.

Естествено, въпросът – какво да променим в системата, се забравя. И на повърхността изплуват борците (за рейтинг). Те отговарят на очакванията, които сами са индуцирали. Финалните им резултати, предизвестено са мизерни, но и за това се намира обяснение – засегнали са могъщи интереси, системата се е противопоставила на реформите им, някой ги блокирал. Да, статуквото се противопоставя на реформите, бламира промените. Но

популистите си тръгват, защото залагат на фалшиви тези,

с които няма как да постигнат добри резултати. Тях системата ги толерира, дори спомага за рейтинга ми. Поне до време (или предсрочни избори).
Сега за първата част – тя е по-интересна. Абсолютно съм сигурен в усещането, че „хората не получават достатъчно качествено здравеопазване срещу парите". За да оценим качеството на здравеопазването ние сравняваме определени параметри – най-вече с други страни. И обикновено се нареждаме на опашката. Да оставим статистиката – днес хората пътуват и сами виждат различията. Спор няма – много може да се направи у нас. Проблемът идва, когато качеството се обвърже с парите. Защото и по средства, отделяни за здравеопазване сме на последно място. При това в пъти спрямо отличниците.

Бидейки безкрайно критичен и виждайки хиляди неща, които могат да бъдат подобрени без или с минимално увеличение на средствата, ще изкажа еретичната и убийствена в политически план мисъл, че

за парите, които даваме, получаваме едно прилично здравеопазване.

Да, така е. Да не забравяме, че една голяма част от населението или не дава нищо, или сумите са минимални, а в същото време получава грижи наравно с всички останали (че дори и повече). В това няма лошо, нарича се солидарност.

Защо тогава хората имат усещането, че срещу парите си не получават адекватно качество? Не, не е заради източването. Всичкото е заради липсата на безпристрастен оценител, на посредник. Да се абстрахираме от здравеопазването – как разбираме, че, когато сме купили даден стока сме похарчили правилно парите си? Чрез пазара. Гледаме, сравняваме, избираме.

Пазарът ни дава информация покупката струвала ли си е парите.

Е, в здравеопазването този пазар го няма. По ред причини не може да го има в чист вид. Ние правим осигуровките си в една здравна каса, която ни обещава (по-точно принуждавана е от кой ли не да ни обещава) всичко. И когато не го получим в пълен обем и най-високо качество сме недоволни. Задаваме резонния въпрос – за какво плащаме? Това е генезисът на проблема с неудовлетвореността и той изисква промени в самата система, а не популисткото повтаряне на борбата с „източването". Здравната ни система беше грешно конструирана преди двайсетина години. Смесицата от монополна здравна каса и пълна либерализация при доставчиците на услуги е вредна. Това е големия източник на неудовлетвореност, това разкъса естествените връзки в здравеопазването и руши медицината, това е източника на корупция и източване, ако щете. Днес е трудно, дори бих казал невъзможно тази система да се поправи. Казвам го от личен опит. Изпуснати са всички срокове. Трябва коренна промяна, а не палиативи мерки, които често се оказват грешни. Парадоксално, но,

за да се повиши удовлетвореността, ще ни е нужно намаляване на солидарността.

Давене възможност на избор къде да се осигуряваме и конкуренция между осигурители за осигурени. Идат избори и с интерес ще наблюдавам нови и стари партии дали ще имат силите да надскочат добре познатите програмни клишета. И да ви кажа – хич не ме вълнува кой ще е следващият министър. Вълнува ме това, което ще подкрепя партията/партиите, които го издига/т/.