Психиатриите трябва да излязат от Средните векове
(0)(0).jpg)
Нова стратегия за психично здраве подготви Министерство на здравеопазването. Проектът предвижда по-добро финансиране на специалистите в тази област, пребазиране на психиатричните болници и изграждане на центрове за комплексна грижа и рехабилитация. Ще реши ли всичко това проблемите за пациентите с психични заболявания, ще получат ли най-накрая и те грижи и живот, достоен за 21 век, попитахме доц. Христо Хинков. Той е психиатър, директор на НЦОЗА и един от съавторите на проекта.
- Доц. Хинков, имаме нов проект на стратегия за психично здраве, кои проблеми ще се опита да реши той?
- Този проект има много дълга история, в други години подобен текст също е бил качван за обсъждане, след това е бил забравян от правителството и от МЗ. Сега имаме почти финализиран вариант, така че ако бъде одобрен от МС и парламента, може да започне да се работи по тези дейности. Най-важното от всичко е, че нашата психиатрична система не е реформирана може би повече от 50 години. Тя работи, запазвайки старите структури, между които връзките се разпадат, защото след 2001 г. свързаността между диспансерите и болниците беше прекъсната. Липсата на информационна система, която да следва пациента, също не допринесе за проследяване на болните, така че имаме една фрагментация на лечението, която се опитваме да променим чрез стратегията. Има прехвърляне на пациента от една структура в друга без съответната документация и приемственост на грижите, а нашите пациенти имат нужда от постоянна грижа и връзка със социалните служби.
- Има ли достатъчно лекари и медицински сестри в системата?
- Трудно е да се каже. Категорично не са достатъчно, но проблемите са свързани с липсата най-вече на помощен персонал. Голяма част от болните имат нужда от грижи, които не са строго медицински – тяхното обгрижване е чрез АСП, социалните работници, психолозите, психиатричните сестри – това са хората, които поддържат социалното функциониране на тези пациенти. Лекарите имат отношение към мониторинга на лекарствената терапия, към психотерапията, където е необходима, но голяма роля за състоянието на пациентите имат поддържащите професии.
- В тази връзка предвиждат ли се мерки за решаване на кадровия недостиг, защото знаем, че социалните работници по принцип са дефицитни?
- Така е, в стратегията този проблем не се решава, защото проблемът с човешките ресурси е общ за цялата страна и касае цялата здравна система, не само психиатрията и социалната област. Проблемът е много голям, но за да бъде стратегията реалистична, трябва да си поставя изпълними цели. В този смисъл се започва с конкретни неща – пребазиране на психиатричните болници. На първо място трябва да подобрим начина на живеене на хората с психиатрични разстройства, който е абсолютно недопустим сега, в условията, при които те се обслужват. Има психиатрични болници, които спокойно могат да бъдат пребазирани, например тази в Нови Искър може да се премести в София и заложено това е да се направи още догодина. Това ще облекчи и работещите в нея, дори може да помогне за привличането на млади специалисти – работата в болница на края на града не е приемлива и атрактивна за тях. Но по-важното е самите болни да бъдат обслужвани близко до мястото, където живеят, това е един от основните принципи на реформата.
- Смятате ли, че българското общество е готово да приеме идеята за пребазиране на психиатричната грижа в населени места?
- Това е въпрос, свързан до голяма степен с начина, по който информацията се поднася от медиите и други организации, защото българското общество е толерантно. Но когато нещата се представят по един изкривен начин, понякога реакцията е стигматизираща. Наблюдавахме подобно нещо с преместването на метадоновата програма в Окръжна болница. Тогава се оказа, че едва ли не обществото ни е абсолютно нетолерантно към тези хора, което не е така, защото има поне 10 програми, които работят в общността и съседите не реагират. Това означава, че няма проблем, но когато има изкривено представяне, манипулация, може да се предизвика подобен отзвук. Според мен стигматизирането на хората с психични проблеми през годините намалява и отношението към тях не е толкова дискриминационно.
- В стратегията пише, че разполагаме с 4000 легла, какви са очакванията – повече или по-малко ще бъдат занапред?
- В момента част от тези легла не са за активно лечение, а изпълняват социални функции. Така че колко ще бъдат реално активните легла, ще зависи от това и как ще се поеме грижата в извънболничната помощ и как ще се осъществи психосоциалната рехабилитация, която е изключително важна за хората с тежки психични разстройства, така че в известна степен да се възвърне тяхната социална функция. Пациентът с психично заболяване е като човек, прекарал инсулт, той трябва да се възстановява, за да възвърне уменията си. И това е работата на психосоциалната рехабилитация.
- Така е, но сам казахте, че няма специалисти, които да работят в тези места, как очаквате да ги привлечете? Този бюджет от 500 млн. за заплати за 10 години няма ли да се окаже малък?
- Имахме разговор с МЗ, дори за тази точка в плана на действие беше дискутирано, че нейното място не е там, а е въпрос на повишаване на фонд работна заплата с други нормативни актове. Тоест, в една програма не може да се предвижда увеличаване на заплатите с определен процент. Стратегическата цел остава и тя е, че с повишаване на възнаграждението на тези специалисти трябва да бъде осигурена някаква атрактивност на професията. Но това е много трудно, защото и на други специалисти в системата трябва да се увеличат заплатите, тъй като и те са много малко – колко са педиатрите, колко са вирусолозите. Тоест, в здравеопазването има много голям проблем с кадрите.
- Каква е средната заплата на лекарския персонал, на сестрите и социалните работници в психиатрията?
- Те са доста разнообразни, има много лекари, които имат частна практика или договор със здравната каса. Най-добре платени са работещите в отделенията в многопрофилните болници, тъй като получават пари по клинични пътеки, но това води до едно не много добро отношение от страна на ръководителите към психиатричните отделения, защото те не внасят тези пари, както другите отделения, а получават пари по утвърдената методика. Проблемът е, че няма клинични пътеки за психиатрия и предстои битка за това, защото промяната в заплатите би трябвало да стане с разширяване на възможностите за финансиране на стационарите – защо психиатричните грижи да не получават средства по линия на здравното осигуряване!
- Доколко ще е удачно, след като ще се направят опити пациентите да се изписват по-бързо заради печалбата?
- Пациентите не трябва да седят в болниците, това е въпрос на стандарт. Средният срок за овладяване на един човек с тежка психоза е от 3 до 4 месеца, след което той може да бъде изписан, дори и по-рано. Колегите знаят много добре какъв е този срок и това е въпрос на стандарт, на клинична пътека, на алгоритъм, който трябва да бъде много гъвкав. Тогава вече се гарантира качеството на медицинската услуга и на психиатричните услуги, тогава могат да се разкрият и повече психиатрични отделения в многопрофилните болници, защото това е пътят.
- Според вас кои състояния трябва да се финансират от НЗОК и кои от МЗ и каква трябва да е средната стойност?
- Тежките психични разстройства, като шизофрения, тежка депресия и някои други състояния, които променят социалното функциониране на болните, могат да бъдат обект на здравното осигуряване. Това ще интегрира по-добре психиатричната помощ в общата медицинска система и ще унифицира и опрости начините на финансиране. Клиничната пътека дава гаранции за качеството на лечението и е стандарт за това лечение, като се избягва субективизмът – например да лекувам една психоза според моите собствени разбирания или според това какви са отношенията ми с дадена фармацевтична компания. Необходимо е по-добро регламентиране на финансирането и това е една от препоръките на Европейската психиатрична асоциация, която направи одит преди две години, чийто резултат e и тази стратегия.
- Какъв все пак е минимумът, който е нужен като финансиране, за да се чувстват пациентите и специалистите комфортно?
- Въпрос на изчисления. Една психиатрична болница може да сключи договор със здравната каса, тя ще се финансира по клинични пътеки, чиято цена ще бъде договорена между изпълнители и осигурители. Стратегията е насочена към постигане на целите, а МЗ и МТСП трябва да намерят механизми за обезпечаване на финансирането. Най-важно е да се промени парадигмата на обслужване на тези хора, да се разбере, че психичното състояние е обратимо. Когато човек за първи път получи шизофренен пристъп, той влиза в един цикъл, който сега е необратим. Ако тези хора нямат щастието някой да се грижи за тях, да ги поддържа, те отпадат от обществото. Тази система трябва да бъде преобърната така, че тези хора да останат в обществото, да се върнат в него и да дадат своя принос, макар и частичен.
- В тази връзка кое е най-важно?
- Конкретните стъпки, разписани в стратегията, е да се разкрият центрове за психично здраве във всеки областен град, защото центровете или бившите психодиспансери са най-близо до идеята за комплексно цялостно обслужване на тези пациенти. От психиатрични болници също има нужда, защото има малък процент от пациенти, които за цял живот остават в тях. Но тези болници в момента са изградени според една стара философия за маргинализация на тези пациенти, по модела от Средните векове, а би трябвало да бъдат включени в света. Това постепенно ще се случи, защото живеем в 21 век и смятаме, че психиатрията е част от медицинската наука.
- Колко души ще са нужни, за да се обезпечат кадрово 28 центъра?
- Може би 200 психиатри ще са достатъчни. Ние имаме 500-600 психиатри, една трета от тях ще са достатъчни, за сестрите и помощния персонал не мога да кажа. Един център за психично здраве според европейските стандарти трябва да обслужва около 70 000 души, но това се променя в зависимост от населението, от местоположението, от конкретните обстоятелства. Ще ви дам пример с центъра в Бургас, който е комбинация между диспансер и болница. Той изпълнява всички функции, които трябва да има една психиатрична служба. Намира се в центъра на града на прекрасно място и е достъпен за всички жители на Бургас и околностите. Като си дадем сметка, че психичните разстройства се появяват по-често в града, там трябва да се разкриват центровете.
- Какво ще бъде финансирането на тези центрове – пак смесено от община, МЗ и НЗОК ли?
- Тук имаме критики от СЗО и от ЕПА, че финансирането на центровете е много усложнено. Аз обаче бих казал друго. Едно независимо юридическо лице, каквото е центърът за психично здраве, би трябвало да има възможност да се финансира от няколко източника, а не само от един. Ако се приеме идеята за клинични пътеки в психиатрията, центровете ще могат да сключват договори с НЗОК и да получават пари и за стационарна помощ, и за амбулаторна грижа. В момента те изобщо не могат да сключват договори, а финансирането по Методиката е работа на министерските чиновници, които не съм сигурен, че могат докрай да разберат работата на центровете по психично здраве и да създадат адекватни правила. Преди години с един колега правихме анализ на Методиката и установихме, че тя по-скоро стимулира задържането на пациентите, отколкото прехвърлянето им в места за рехабилитация. Това са неща, които трябва да бъдат внимателно променени, като решението е да се използват моделите, които вече съществуват при другите заболявания. Същевременно трябва да се усъвършенства интеграцията между различните услуги и специалисти – психиатър, социален работник. Това не е нищо ново, някога във функционалната характеристика на диспансерите този мултидисциплинарен подход беше добре описан.
- Срещате ли разбиране от страна на институциите?
- Мисля, че фактът, че стратегията е качена за обсъждане на сайта на МЗ, е показателен. Ако парламентът я отхвърли, ще е контрапродуктивно. Но аз мисля, че има реален шанс тя да стане факт, в нея става въпрос не само за 10-годишен период, а и за едногодишен. Защото никой не може да гарантира какво ще иска някое друго правителство, но когато говорим за краткосрочен план за следващата година, виждаме, че той ще бъде осъществен с приемането на бюджета, така че аз съм умерен оптимист.

КЗК глоби медицински център с 9236 лв.

Намаленото обучение ще влоши качеството

Бюджетът на НЗОК е в режим на свободно падане
Парламентът обяви нова процедура за избор на управител на НЗОК. Защо ПП-ДБ не бяха съгласни с това, какви са очакванията им за новия бюджет на касата и развитие на здравната система, попитахме доц. Васил Пандов.

Явор Пенчев оглави Надзора на НЗОК

Старт на избора на нов шеф на НЗОК
Със 115 гласа „за" депутатите приеха правилата, по които ще се проведе конкурса

Забраниха вейповете на първо четене

Обучението на сестрите да е 4 години

Нов център за хора с деменция

Гледат правилата за избор на шеф на НЗОК
