До 25% не приемат психичните проблеми

Между 10 и 25 от българите не са толерантни към психичните проблеми и не ги приемат по един или друг начин. Това показва проучване на Галъп по повод Световния ден за борба с тези заболявания. То е проведено между 3 и 11 септември 2020 г. сред 807 души по метода „лице в лице".
45%, или почти половината запитани, казват, че ако у нас някой признае психичен проблем, околните ще започнат да го отбягват. За 37% от хората у нас в крайна сметка, зависимостите са просто липса на достатъчно воля. Около 12-13% не се колебаят да споделят, че ходенето на психолог или психиатър е каприз или срам.
25% от запитаните заявяват, че хората,
които страдат от депресия, просто трябва да се стегнат. Останалите 75% са на обратното мнение и приемат, че хората с депресия истински се нуждаят от помощ. 18% са на мнение, че хората с психични разстройства като депресия и тревожност е по-добре да бъдат изолирани от обществото, а други 18% съвсем сериозно приемат твърдението, че всякакви психични проблеми, се решават с една ракия и малко повече сън.
Също 18% определят опита за самоубийство
като грях (докато останалите все пак го намират за знак за проблем, а не за грях). 18% на практика се равнява на близо милион пълнолетни българи. 16% от запитаните приемат, че психологичен проблем трябва да се решава самостоятелно, а останалите все пак твърдят, че предпочитат споделянето. 25% казват, че не е нормално мъжете да плачат, а останалите казват, че не мислят така.
Основен фактор за по-нетолерантни
и стигматизиращи отговори като че ли донякъде е възрастта, но най-вече се откроява образованието. Хората с по-благоприятни житейски изгледи са и в по-висока степен „отворени" според ползваните тук провокативни въпроси. Обратно, групите, застрашени от маргинализация, са и онези, които в по-голяма степен остават при патриархалния нрав. В контекста на последното, и тук „по-затворените" отговори са тези при мъжете.
41% от респондентите заявяват,
че познават хора, които страдат от психични разстройства, като депресии, хранителни разстройства и др. Разбира се, следва да се отчитат различните степени на искреност, субективността на преценката какво точно може да се определи като психично разстройство, стигматизацията и много други фактори. Отново, колкото по-висок е жизненият стандарт и образование, толкова по-вероятно е да си се срещал с леките психични разстройства. Възможно е да става дума за различна широта на кръгозора, респ. различна степен на осъзнаване и назоваване на проблема.
Възможно е също така, да става дума за по-висока степен на изложеност на проблема при хората с по-активен статус – заради динамика на живота, отчуждение и пр. Но все пак ролята на „големия град" и „съвременния начин на живот" не бива да се абсолютизира. Например, хората в селата също в немалка степен посочват, че познават хора с т.нар. чести психически разстройства – вероятно и заради по-малкия размер на общностите.
Жените са тези, които в по-голяма степен
декларират, че познават хора, страдащи от психични разстройства. Влияние може би оказват и просто демографски фактори. Но по-вероятно е да става дума за различно отношение към темата при мъже и жени – навсякъде в сондажа проличава, че мъжете са по-сдържани по изследваните теми. 55% смятат при признаване на проблем, ще има и помощ, но немалък дял от 45% са скептични.

Когато сърцето говори в цветове

Да помогнем на малката Бояна!

Да помогнем за лечението на един самотен баща

Живот под здравно наблюдение

Да помогнем на малкия Митко!

Урок по силен дух

Да помогнем на Марти да проходи

Щастието да даряваш

Отличия за героите от пожара в Рояк
