До 25% не приемат психичните проблеми

Между 10 и 25 от българите не са толерантни към психичните проблеми и не ги приемат по един или друг начин. Това показва проучване на Галъп по повод Световния ден за борба с тези заболявания. То е проведено между 3 и 11 септември 2020 г. сред 807 души по метода „лице в лице".
45%, или почти половината запитани, казват, че ако у нас някой признае психичен проблем, околните ще започнат да го отбягват. За 37% от хората у нас в крайна сметка, зависимостите са просто липса на достатъчно воля. Около 12-13% не се колебаят да споделят, че ходенето на психолог или психиатър е каприз или срам.
25% от запитаните заявяват, че хората,
които страдат от депресия, просто трябва да се стегнат. Останалите 75% са на обратното мнение и приемат, че хората с депресия истински се нуждаят от помощ. 18% са на мнение, че хората с психични разстройства като депресия и тревожност е по-добре да бъдат изолирани от обществото, а други 18% съвсем сериозно приемат твърдението, че всякакви психични проблеми, се решават с една ракия и малко повече сън.
Също 18% определят опита за самоубийство
като грях (докато останалите все пак го намират за знак за проблем, а не за грях). 18% на практика се равнява на близо милион пълнолетни българи. 16% от запитаните приемат, че психологичен проблем трябва да се решава самостоятелно, а останалите все пак твърдят, че предпочитат споделянето. 25% казват, че не е нормално мъжете да плачат, а останалите казват, че не мислят така.
Основен фактор за по-нетолерантни
и стигматизиращи отговори като че ли донякъде е възрастта, но най-вече се откроява образованието. Хората с по-благоприятни житейски изгледи са и в по-висока степен „отворени" според ползваните тук провокативни въпроси. Обратно, групите, застрашени от маргинализация, са и онези, които в по-голяма степен остават при патриархалния нрав. В контекста на последното, и тук „по-затворените" отговори са тези при мъжете.
41% от респондентите заявяват,
че познават хора, които страдат от психични разстройства, като депресии, хранителни разстройства и др. Разбира се, следва да се отчитат различните степени на искреност, субективността на преценката какво точно може да се определи като психично разстройство, стигматизацията и много други фактори. Отново, колкото по-висок е жизненият стандарт и образование, толкова по-вероятно е да си се срещал с леките психични разстройства. Възможно е да става дума за различна широта на кръгозора, респ. различна степен на осъзнаване и назоваване на проблема.
Възможно е също така, да става дума за по-висока степен на изложеност на проблема при хората с по-активен статус – заради динамика на живота, отчуждение и пр. Но все пак ролята на „големия град" и „съвременния начин на живот" не бива да се абсолютизира. Например, хората в селата също в немалка степен посочват, че познават хора с т.нар. чести психически разстройства – вероятно и заради по-малкия размер на общностите.
Жените са тези, които в по-голяма степен
декларират, че познават хора, страдащи от психични разстройства. Влияние може би оказват и просто демографски фактори. Но по-вероятно е да става дума за различно отношение към темата при мъже и жени – навсякъде в сондажа проличава, че мъжете са по-сдържани по изследваните теми. 55% смятат при признаване на проблем, ще има и помощ, но немалък дял от 45% са скептични.

Надежда за Ивчо

Защо Турция го може

Да помогнем на Иво!

Диабетик на гладна стачка заради пенсия

Телемедицината превръща прегледа в игра за децата
В нашата детска градина тя беше въведена преди няколко месеца, вече виждаме, че пести усилия и дава възможност за бърза диагностика, казва Анелия Божанова

Плашат медиите с дела-шамари
Броят им в България се увеличава, те са опасен феномен, който иска да ликвидира свободната журналистика

Пирогов е институция

Свободата на словото се влошава

Интелигенцията ни беше ликвидирана няколко пъти
