До 25% не приемат психичните проблеми

Всеки четвърти смята, че мъжете не трябва да плачат, а според 18% депресията не е болест, показва проучване на Галъп

45%, или почти половината запитани, казват, че ако у нас някой признае психичен проблем, околните ще започнат да го отбягват. За 37% от хората у нас в крайна сметка, зависимостите са просто липса на достатъчно воля. Около 12-13% не се колебаят да споделят, че ходенето на психолог или психиатър е каприз или срам.

25% от запитаните заявяват, че хората,

които страдат от депресия, просто трябва да се стегнат. Останалите 75% са на обратното мнение и приемат, че хората с депресия истински се нуждаят от помощ. 18% са на мнение, че хората с психични разстройства като депресия и тревожност е по-добре да бъдат изолирани от обществото, а други 18% съвсем сериозно приемат твърдението, че всякакви психични проблеми, се решават с една ракия и малко повече сън.

Също 18% определят опита за самоубийство

като грях (докато останалите все пак го намират за знак за проблем, а не за грях). 18% на практика се равнява на близо милион пълнолетни българи. 16% от запитаните приемат, че психологичен проблем трябва да се решава самостоятелно, а останалите все пак твърдят, че предпочитат споделянето. 25% казват, че не е нормално мъжете да плачат, а останалите казват, че не мислят така.

Основен фактор за по-нетолерантни

и стигматизиращи отговори като че ли донякъде е възрастта, но най-вече се откроява образованието. Хората с по-благоприятни житейски изгледи са и в по-висока степен „отворени" според ползваните тук провокативни въпроси. Обратно, групите, застрашени от маргинализация, са и онези, които в по-голяма степен остават при патриархалния нрав. В контекста на последното, и тук „по-затворените" отговори са тези при мъжете.

41% от респондентите заявяват,

че познават хора, които страдат от психични разстройства, като депресии, хранителни разстройства и др. Разбира се, следва да се отчитат различните степени на искреност, субективността на преценката какво точно може да се определи като психично разстройство, стигматизацията и много други фактори. Отново, колкото по-висок е жизненият стандарт и образование, толкова по-вероятно е да си се срещал с леките психични разстройства. Възможно е да става дума за различна широта на кръгозора, респ. различна степен на осъзнаване и назоваване на проблема.

Възможно е също така, да става дума за по-висока степен на изложеност на проблема при хората с по-активен статус – заради динамика на живота, отчуждение и пр. Но все пак ролята на „големия град" и „съвременния начин на живот" не бива да се абсолютизира. Например, хората в селата също в немалка степен посочват, че познават хора с т.нар. чести психически разстройства – вероятно и заради по-малкия размер на общностите.

Жените са тези, които в по-голяма степен

декларират, че познават хора, страдащи от психични разстройства. Влияние може би оказват и просто демографски фактори. Но по-вероятно е да става дума за различно отношение към темата при мъже и жени – навсякъде в сондажа проличава, че мъжете са по-сдържани по изследваните теми. 55% смятат при признаване на проблем, ще има и помощ, но немалък дял от 45% са скептични.