лица

Хирургът с чудодейните ръце

02-10-2020 10:30
Лекарската професия е много хубава, стига да я практикуваш така както трябва - със сърце, казва проф. Никола ВладовХирургът с чудодейните ръце
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Проф. Никола Владов ще бъде удостоен с орден „Стара планина" I степен, без лента, с мечове, по предложение на Министерския съвет до дни. Предложението на правителството е заради значимия му принос и в науката, и в професионалната практика. Отличието ще му бъде присъдено за принос в сферата на коремната хирургия, за усъвършенстване на чернодробно-панкреатичната хирургия и прилагане на интраоперативната ехография. Той ще бъде отличен и заради въвеждането за пръв път в България на лапароскопската хирургия на черния дроб и на панкреаса, за цялостна дейност в областта на военномедицинското дело и т.н. Кой е човекът Никола Владов, който се крие зад брилянтния професионалист, вижте сега.
Проф. Владов е началник на клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология на ВМА. Бил е национален консултант по трансплантология от 2011 до 2014 година. Почетен член е на Френската академия по хирургия и председател на Българското дружество по трансплантология.

Проф. Владов е познат на мнозина. Помнят го с добро и пациентите, и техните близки. Самият той обаче не си спомня колко операции и

колко човешки животи е спасил.

По думите му по-важно е да защитиш с делата си професията лекар, отколкото да се радваш, когато те хвалят.

Всъщност, ученическата му мечта била да стане кинооператор, да снима филми. Но тъй като в онези години любителски камери в България не са се продавали, а смартфонът още не е бил изобретен, Никола Владов не се разделял с фотоапарата си „Практика". Като гимназист снимал с него всичко, което му харесвало, смятал, че е находка и дори се блазнел от мисълта, че някои от кадрите му може да останат в историята на фотодокументалистиката. Това не се случило, но той все още пази стари черно-бели фотографии от онези години.


Старата страст към фотографията

все още не е угаснала у него. И досега снима всичко, което „хване окото" му, както казва самият той. Специално на лов за кадри обаче ходи в Пирин и около Синеморец. Това са двете му любими места в България, където по думите му все още човек може да си почива на воля. Проф. Никола Владов запечатва в кадри всяко кътче в страната ни, останало незаето от бетона и боклука на цивилизацията. По думите му, това са едни от най-ценните му находки.

„Обичам обективите и понякога си мисля, как бих се развил, ако не бях станал лекар", разказва проф. Владов за своята младежка мечта. И не крие, че да се ориентира от изкуството към медицината не е резултат на някаква специална метаморфоза. „Баща ми, по име също Никола Владов, беше лекар. В двубоя ни по професионалната ми ориентация надделя той, но не съжалявам нито за миг, че той излезе победителят", казва с усмивка бъдещият носител на „Стара планина". Дълги години д-р Никола Владов – старши е бил началник на Хирургичното отделение в Ловешката болница. Майка му пък е била учителка. Признава си, че като ученик никак не му е било лесно, тъй като и двамата са били хора на реда и стриктността. Въпреки това обаче, по думите му, е изживял щуро детство, каквото сегашните деца дори не могат да си представят, като например тайно от родителите къпане в река Осъм. „Много бели, много възпитаване имаше", смее се професорът. При голяма беля обаче

забраната за кино не се изпълнявала.

Причината – Никола бил приятел с жените, които късали билетите и го пускали гратис. Така бил в крак с българската и съветска филмография, тогава въртели предимно такива ленти. Дори да бил под забрана за месец –два без кино, лелките на вратата му услужвали. Пък и къщата на баба му, в която живеели, била в съседство с киносалон „Георги Димитров", който вече не съществува.

Въпреки палавостта, той не се припознава в никой от героите на филмите „Таралежите се раждат без бодли" или „Куче в чекмедже", но това съвсем не означава, че е бил по-кротък от тях.

„Разликата беше, че техни прототипи бяха софийски деца, ограничени малко или много в палавостта си от сградите, автомобилите, въобще от средата. Самият аз съм роден в София, но живеехме в Ловеч, където родителите ми работеха. Не столицата, а по-малкият град, та бил той и областен е истинското поле да се развихри една „банда" от палави момчета. Ние бяхме

точно такива – щастливи хлапета.

Днешните едва ли могат да си представят какво означава да си волен така, както бяхме ние", спомня си проф. Никола Владов. Убеден е, че щастието, което е изживял в детството, му е дало много по-нататък в живота. Затова, когато дъщеря му била малка, я насърчавал през ваканциите да ходи при баба си и дядо си в Пирдоп.
Д-р Мартина Самарджиева, каквато е фамилията й по съпруг, също е завършила медицина и специализира кардиология. В момента е по майчинство, тъй като гледа Никола – трето поколение, носител на това име.

„Невероятно е усещането да имаш внук. Рано е да го орисвам отсега да става и той лекар, но ще се радвам, ако избере тази професия", не крие очакванията си за него проф. Никола Владов.
И допълва, че при майка, баща и дядо лекари във всички случаи на погачата на малкия Никола ще има и лекарски слушалки.

„Лекарската професия е много хубава. Заслужава си, стига да я практикуваш така както трябва, със сърце, с всеотдайност, казва проф. Владов. Тя

носи много удовлетворение и радост,

когато виждаш, че си помогнал. Горд съм, че я практикувам", казва той. И допълва, че важното е човек да пристъпва към пациента с уважение.
Въпреки, че той самият не помни имената на всички, които е лекувал, на тези, чиито живот е спасил, някои от тях не може да забрави. Например Илиян – претърпял два пъти трансплантация на черен дроб. За втората се намерил донор в последния момент. На младежа оставали само няколко дни живот.
„Поклон пред д-р Владов и колегите му. Благодарение на него и на тях моят син Илиян е жив и здрав. Завинаги ще останат в сърцето ми", споделя развълнувало Дора Пондарова. Тя е майка на трансплантиран младеж, който през 2012 г. е бил на косъм от смъртта. Сега той е млад, успешен мъж със семейство и син.



Благодарствените писма до ВМА

и отзиви в социалните мрежи до проф. Никола Владов и екипа му са всекидневие. Десетки болни от цялата страна звънят всеки ден в Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология и искат да си запишат час при него за консултация. Заради тежки операции, най-продължителната е била 10 часа, наблюдаването на пациентите, прегледите и консултациите на приходящите се случва проф. Владов да не може да се прибере у дома. За такива тежки денонощия той е пригодил за нощуване дивана в кабинета си.



В клиниката на проф. Владов ме спасиха.

Бях опериран от рак, но в Коремната хирургия на ВМА. Получи се пробив, наложи се повторно отваряне, тампониране и въпреки това състоянието ми се влоши. Извадих късмет - точно в този момент трябваше да се направи профилактика на тази клиника и ме преместиха при проф. Владов", разказва журналистът Иван Тропанкев. Шест години след тежката операция той се е върнал към обичайните си занимания, включително планинарството и фотографията. „Заедно с доц. Ивелин Такоров бързо решиха какво да правят. Впоследствие няколко пъти влизах пак в клиниката. Бях свидетел на неща, които граничат с чудеса, направени от умелите ръце на проф. Владов и хората от екипа му. Случавало се е да работят по 36 часа без прекъсване и буквално след час почивка да поемат следващия спешен случай. Моята благодарност е неизмерима, орденът е заслужен, но

благодарността на хилядите спасени

човешки животи е голямата оценка за неговия труд", посочва Иван Тропанкев.

Проф. Никола Владов не крие вълнението си от предстоящото връчване на „Стара планина". Признава си, че не си е помислял за такова отличие. Затова и новината, дошла преди два дни, че ще бъде удостоен с него, го е развълнувала до дън душа. Не крие и натрупаната умора, но очаква с нетърпение снега, защото е запален скиор. Обича да кара ски в Италия. Харесва и пистите в Банско. Дори ги предпочита, защото там живее негов приятел – планински спасител, също запален скиор. До следващото спускане обаче проф. Владов е наясно, че го очакват още много операции.


От пеенето до аутопсионната зала

От пеенето до аутопсионната зала

Д-р Стефани Шкетиева избира за своя съдба съдебната медицина, запленили я описаните случаи от проф. Стойчо Раданов
Зъболекарят от България, който превзе света

Зъболекарят от България, който превзе света

Новоизбраният президент на Световната дентална федерация д-р Николай Шарков встъпва в длъжност след 2 години, каквато е англосаксонската система
Лекарят изобретател

Лекарят изобретател

За мен смисълът на живота е да бъдеш добър човек, да помагаш и да не се озлобяваш, казва д-р Йордан Спирдонов

Да ти дойде доктор на крака в село

Да ти дойде доктор на крака в село

Лекар и парамедик обхождат като доброволци самотни старци, сънародници в Англия купуват ЕГК, глюкомери храна за хората
Лекарят, който отказа да е депутат

Лекарят, който отказа да е депутат

В работата си акад. Григор Горчев залага на екипността, в семейството на толерантността и взаимните отстъпки
Най-младият член-кореспондент на БАН

Най-младият член-кореспондент на БАН

Проф. Николай Габровски има над 5000 операции зад гърба си, изключителен опит и голямо желание пак да кара колело
Венчана за науката

Венчана за науката

Проф. Радка Аргирова – човекът, който разконспирира мистерията на ХИВ, стана обект на интерес дори от Държавна сигурност
Пантата, който избра да е хирург

Пантата, който избра да е хирург

След култовата роля във филма „Войната на таралежите" и снимки с Ламбо, д-р Борил Петров не съжалява за отказа си да стане актьор
Доктор Миро

Доктор Миро

Д-р Мирослав Ангелов афишира, че е ром, за да амбицира повече девойки и младежи от етноса да поемат по пътя на науката
Мечта за сърце

Мечта за сърце

Трябва да има донорска карта, с която всеки човек да упоменава, ако иска да дари органите си, за да се избегне говоренето с близките, казва Марияна Резова
1 2 3 4 5 ... 22 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Според вас в страната има ли нужда от още болници за активно лечение?

Май 2024 Предишен Следващ