Хирургът с чудодейните ръце
Проф. Владов е познат на мнозина. Помнят го с добро и пациентите, и техните близки. Самият той обаче не си спомня колко операции и
колко човешки животи е спасил.
По думите му по-важно е да защитиш с делата си професията лекар, отколкото да се радваш, когато те хвалят.
Всъщност, ученическата му мечта била да стане кинооператор, да снима филми. Но тъй като в онези години любителски камери в България не са се продавали, а смартфонът още не е бил изобретен, Никола Владов не се разделял с фотоапарата си „Практика". Като гимназист снимал с него всичко, което му харесвало, смятал, че е находка и дори се блазнел от мисълта, че някои от кадрите му може да останат в историята на фотодокументалистиката. Това не се случило, но той все още пази стари черно-бели фотографии от онези години.
Старата страст към фотографията
все още не е угаснала у него. И досега снима всичко, което „хване окото" му, както казва самият той. Специално на лов за кадри обаче ходи в Пирин и около Синеморец. Това са двете му любими места в България, където по думите му все още човек може да си почива на воля. Проф. Никола Владов запечатва в кадри всяко кътче в страната ни, останало незаето от бетона и боклука на цивилизацията. По думите му, това са едни от най-ценните му находки.
„Обичам обективите и понякога си мисля, как бих се развил, ако не бях станал лекар", разказва проф. Владов за своята младежка мечта. И не крие, че да се ориентира от изкуството към медицината не е резултат на някаква специална метаморфоза. „Баща ми, по име също Никола Владов, беше лекар. В двубоя ни по професионалната ми ориентация надделя той, но не съжалявам нито за миг, че той излезе победителят", казва с усмивка бъдещият носител на „Стара планина". Дълги години д-р Никола Владов – старши е бил началник на Хирургичното отделение в Ловешката болница. Майка му пък е била учителка. Признава си, че като ученик никак не му е било лесно, тъй като и двамата са били хора на реда и стриктността. Въпреки това обаче, по думите му, е изживял щуро детство, каквото сегашните деца дори не могат да си представят, като например тайно от родителите къпане в река Осъм. „Много бели, много възпитаване имаше", смее се професорът. При голяма беля обаче
забраната за кино не се изпълнявала.
Причината – Никола бил приятел с жените, които късали билетите и го пускали гратис. Така бил в крак с българската и съветска филмография, тогава въртели предимно такива ленти. Дори да бил под забрана за месец –два без кино, лелките на вратата му услужвали. Пък и къщата на баба му, в която живеели, била в съседство с киносалон „Георги Димитров", който вече не съществува.
Въпреки палавостта, той не се припознава в никой от героите на филмите „Таралежите се раждат без бодли" или „Куче в чекмедже", но това съвсем не означава, че е бил по-кротък от тях.
„Разликата беше, че техни прототипи бяха софийски деца, ограничени малко или много в палавостта си от сградите, автомобилите, въобще от средата. Самият аз съм роден в София, но живеехме в Ловеч, където родителите ми работеха. Не столицата, а по-малкият град, та бил той и областен е истинското поле да се развихри една „банда" от палави момчета. Ние бяхме
точно такива – щастливи хлапета.
Днешните едва ли могат да си представят какво означава да си волен така, както бяхме ние", спомня си проф. Никола Владов. Убеден е, че щастието, което е изживял в детството, му е дало много по-нататък в живота. Затова, когато дъщеря му била малка, я насърчавал през ваканциите да ходи при баба си и дядо си в Пирдоп.
Д-р Мартина Самарджиева, каквато е фамилията й по съпруг, също е завършила медицина и специализира кардиология. В момента е по майчинство, тъй като гледа Никола – трето поколение, носител на това име.
„Невероятно е усещането да имаш внук. Рано е да го орисвам отсега да става и той лекар, но ще се радвам, ако избере тази професия", не крие очакванията си за него проф. Никола Владов.
И допълва, че при майка, баща и дядо лекари във всички случаи на погачата на малкия Никола ще има и лекарски слушалки.
„Лекарската професия е много хубава. Заслужава си, стига да я практикуваш така както трябва, със сърце, с всеотдайност, казва проф. Владов. Тя
носи много удовлетворение и радост,
когато виждаш, че си помогнал. Горд съм, че я практикувам", казва той. И допълва, че важното е човек да пристъпва към пациента с уважение.
Въпреки, че той самият не помни имената на всички, които е лекувал, на тези, чиито живот е спасил, някои от тях не може да забрави. Например Илиян – претърпял два пъти трансплантация на черен дроб. За втората се намерил донор в последния момент. На младежа оставали само няколко дни живот.
„Поклон пред д-р Владов и колегите му. Благодарение на него и на тях моят син Илиян е жив и здрав. Завинаги ще останат в сърцето ми", споделя развълнувало Дора Пондарова. Тя е майка на трансплантиран младеж, който през 2012 г. е бил на косъм от смъртта. Сега той е млад, успешен мъж със семейство и син.
Благодарствените писма до ВМА
и отзиви в социалните мрежи до проф. Никола Владов и екипа му са всекидневие. Десетки болни от цялата страна звънят всеки ден в Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология и искат да си запишат час при него за консултация. Заради тежки операции, най-продължителната е била 10 часа, наблюдаването на пациентите, прегледите и консултациите на приходящите се случва проф. Владов да не може да се прибере у дома. За такива тежки денонощия той е пригодил за нощуване дивана в кабинета си.
В клиниката на проф. Владов ме спасиха.
Бях опериран от рак, но в Коремната хирургия на ВМА. Получи се пробив, наложи се повторно отваряне, тампониране и въпреки това състоянието ми се влоши. Извадих късмет - точно в този момент трябваше да се направи профилактика на тази клиника и ме преместиха при проф. Владов", разказва журналистът Иван Тропанкев. Шест години след тежката операция той се е върнал към обичайните си занимания, включително планинарството и фотографията. „Заедно с доц. Ивелин Такоров бързо решиха какво да правят. Впоследствие няколко пъти влизах пак в клиниката. Бях свидетел на неща, които граничат с чудеса, направени от умелите ръце на проф. Владов и хората от екипа му. Случавало се е да работят по 36 часа без прекъсване и буквално след час почивка да поемат следващия спешен случай. Моята благодарност е неизмерима, орденът е заслужен, но
благодарността на хилядите спасени
човешки животи е голямата оценка за неговия труд", посочва Иван Тропанкев.
Проф. Никола Владов не крие вълнението си от предстоящото връчване на „Стара планина". Признава си, че не си е помислял за такова отличие. Затова и новината, дошла преди два дни, че ще бъде удостоен с него, го е развълнувала до дън душа. Не крие и натрупаната умора, но очаква с нетърпение снега, защото е запален скиор. Обича да кара ски в Италия. Харесва и пистите в Банско. Дори ги предпочита, защото там живее негов приятел – планински спасител, също запален скиор. До следващото спускане обаче проф. Владов е наясно, че го очакват още много операции.

От пеенето до аутопсионната зала

Зъболекарят от България, който превзе света

Лекарят изобретател
За мен смисълът на живота е да бъдеш добър човек, да помагаш и да не се озлобяваш, казва д-р Йордан Спирдонов

Да ти дойде доктор на крака в село

Лекарят, който отказа да е депутат

Най-младият член-кореспондент на БАН

Венчана за науката

Пантата, който избра да е хирург

Доктор Миро
