интервю

Медицинските професии да станат по-привлекатлени

01-10-2020 05:56
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Медицинските професии да станат по-привлекатлениЗа да има повече желаещи, които да се обучават за сестри, образованието им може да започва след 11 клас, казва проф. Йовчо Йовчев
Недостатъчно финансиране и липса на кадри бяха двата основни проблема, които открои анкета на "Индекс на болниците" сред лечебните заведения. Те бяха разисквани по време на последвалата дискусия "КОВИД-19, предизвикателства и решения пред лечебните заведения за болнична помощ". Как могат да бъдат решени тези проблеми и пред какви други изпитания постави пандемията болниците, попитахме проф. Йовчо Йовчев. Той е директор на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович" в Стара Загора и университетски преподавател.
- Проф. Йовчев, как се отрази пандемията от КОВИД-19 на болницата?

-Така поставен въпросът, има няколко основни пункта. През месец март беше обявена епидемията за КОВИД-19, което се отрази неблагоприятно на дейността на лечебното заведение. Броят на хоспитализациите рязко намаля. В резултат на заповеди на Министерство на здравеопазването направихме реорганизация на всички структури на лечебното завадение, като създадената организация осигури работа на екипи по седмичен и междуседмичен график. Това имаше за цел да се създадат условия за осигуряването на лечебното заведение с кадри, които при необходимост няма да бъдат контактни помежду си и в същото време ще осигуряват диагностиката и лечението на пациенти с КОВИД – 19 инфекция. Част от екипите останаха на разположение вкъщи и при необходимост, същите следваше да бъдат включени в лечебния процес. В крайна сметка броят на хоспитализациите в резултат на епидемиологичната обстановека беше намалена с 40% и неминуемо, този процент се отрази и на месечното финансово състояние. В резултат на последващите решения на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) се предостави възможност на лечебните заведения да получат 85% от средствата, които са им били фактурирани и заплатени през същия период на изминалата календарна година.

- Какво е финансовото изражение на тези 85% за болницата?

- Финансовото изражение за базата на получените средства от РЗОК за месец март 2020 г. е 1 717 000 лева. Това са 85% от средствата отчетени и заплатени на лечебното заведение през 2020 година. След този първоначален спад в дейността на болницата постепенно нещата се пренастроиха и възстановиха.

- Като се има предвид, че една втора пандемична вълна е твърде вероятна, при това ще се прибавят и случаите на грип, можете ли да издържите финансово с тези средства?

- Според решение на Надзорния съвет на НЗОК от преди седмица лимитите на лечебните заведения се увеличават с 10 на сто, което е последица от същият процент на увеличение на цените на всички клинични пътеки. Предполагам, че в тази финансова рамка всяко лечебно заведение може да работи съвсем нормално в среда на финансова дисциплина.

- Колко са хоспитализираните с КОВИД-19 към момента?

- Общо 22-ма (към 25 септември, б.р.) пациенти в момента се лекуват от настъпили усложнения след доказано носителство на КОВИД-19. От тях 19 са на лечение в Клиниката по инфекциозни болести. Трима са настанени са активно лечение в Клиниката по анестезиология и реанимацията.

- Имате ли достатъчно лекари и медицински сестри?

- УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Крикович" обучава медицински кадри в системата на здравеопазването в т.ч. медицински сестри и лекарски асистенти. Това ни предоставя възможност желаещите от тях да бъдат назначени на работни места във посочена от тях клиника или отделение. Изхождайки от тези възможности, недостигът на медицински кадри в основните звена на лебечното заведение е незначителен. Допълнително други възможности се предоставят от наличието на 75 специализанти, които също работят и специализират в Университетската боница.

- В някои болници и лекари, и специализанти отказват да влязат в КОВИД-секторите. При вас те имат ли желание да работят там, да събират опит?

- Според програмите за специализация по терапевтичните специалности е налице възможност и изискване за провеждането на модулно обучение в клинична структура по инфекциозни болести. УМБАЛ „Проф д-р Стоян Крикович" е единственото лечебно заведение в областта, което разполага и предоставя разширено обучение на специализантите от различните специалности. Тази възможност подпомага и дейността на Клиниката по инфекциозни болести, защото се насочват кадри от други клинични звена, които участвуват в лечебно диагностичния процес на пациентите с КОВИД инфекция. Дейността на Клиниката по инфеекциозни болести се обезпечава от 8 специалиста, разпределени по график в съответните сектори на клиниката. Организацията на това основно структурно звено така е изградена, че се осигурява 24 чосов непрекъснат лечебен процес.

- Как стои въпросът с медицинските сестри?

- Към настоящият момент проблемът с тези кадри и по-остър, защото една немалка част от тях, работещи в болницата са навършили или им предстои да придобият правото на пенсия. Те са около около 10 процента. Клиниката по Инфекциозни болести не прави изключение от общата картина. В тази връзка в структурата допълнително сме разкрили и назначили лица от обучаващи се за медицински сетри, като здравни асистенти. Това са стажанти от последен курс на обучение по направление – медицински сестра. Младите кадри са назначени на трудови договори и техният график изцяло е синхронизиран с графиците на сестрите с натрупан клиничен опит.

- Можете ли да уверите категорично, че нямате проблеми с кадрите?

- Категорично проблеми с кадрите има, но на територията на лечебното зеведение неговата острота не е в пълния му обем, защото както казах, предимството е, че ние обучаваме кадри, дори като ги назначаваме на трудови договори.

- Има ли инфектирани от работещите в болницата?

- През изтеклите няколко месеца на територията на лечебното заведение имаше общо 4 мидицински лица, за които беше потвърдено, че са носители на КОВИД-19. Хубавата новина е, че при нито един от тях не се наложи провеждането на реанимационни мероприятия, т.е. протичането на заболяването е протекло сравнително леко. Едно от лицата беше хоспитализирано в Клиниката по инфекциозни болести, а останалите бяха карантинирани и лекувани в домашни условия. След направени контроли и получени отрицателни проби за носителство лицата отново за на работа. В момента няма установени положителни на КОВИД- 19 медицински служители.

- Започнаха ли да се връщат т. нар. планови пациенти?

- С изключение на месец март, УМБАЛ „Проф д-р Стоян Крикович" дейността на болницата е изцяло възтановена, като не се е налагало преустановяване на плановата медицинска дейност. До този момент лечебното заведение изпълнява дейността си в пълен обем, което от своя страна гарантира изплащане на трудовите възнаграждения в определените параметри. Нямаме неразплатени заплати или задължения към контрагенти. Длъжен съм да спомена, че във всеки един момент, независимо от трудностите през които лечебното зеведение премина, продължаваме да спазваме Стандартите за финансова дисциплина. Добрата колаборация между различните клинични структури дава възможности да се работи адекватно и навременно по отношение на цялостната клинична и медицинска дейност.

- При напрежението, на което са подложени работещите на първа линия, колко време могат още да издържат?

- До момента в УМБАЛ „Проф д-р Стоян Крикович" продължава да се работи съгласно утвърдените месечни графици, с уговорката че промяна на работния процес имаше през изтеклите месеци - март и април т.г. В момента всички лица, които са на трудови договори в лечебното заведение работят в рамките на месечно установените графици.

- Имаха ли възможност работещите да си вземат летните отпуски?

- Както споменах в предишното си изказване, в резултат на намаления обем работа през месец март се наложи да се преструктурират дейностите на цялото лечебно зеведение, което неминуемо доведе до ползване на полагащия се при част от здревните кадри платен годишен отпуск. През летните месеци работещите в УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Крикович" имаха възможност и ползваха по желание годишните си отпуски, което беше предварително утвърдено в месечните графици на всяка една от клиниките и отделенията на болничното заведение. Нямаме до момента направен нито един отказ от ръководството на болницата за ползване на полагащ се годишен отпуск на служител.

- Може ли здравната система, като цяло, и ръководената от Вас болница, да посрещнат една втора вълна в следващите месеци, когато освен коронавирус ще имаме и сезонен грип?

- Да се надяваме, че втората вълна на разпространение на този вид инфекция няма да бъде „цунами", за да може което и да е лечебно заведение да се справи в нарастващите случаи за денонощие. Трябва да разясня, че независимо от нарастващия брой положителни случаи за денонощие през последните дни, тенданцията на хоспитализациите не бележи същите темпове. Това означава, че при много малка част от тях се налага лечение в болнични условия. Но все пак, какъв ще бъде размерът на втората или слеващите вълни, това зависи от всеки един от нас. Ако не сме коректни към себе си, ако нямаме изградено чувство за лична и обществана отговорност, разпространението на която и да е инфекция ще се разпространява със стряскащи темпове. Единственото ни спасение е нашето отговорно поведение към себе си и околните, носенето на лични предпазни средства, за да може да бъдем здрави, и да осигурим нормален ритъм на работа на всяка една обществана система в т.ч. и здравната, като такава.

- Какво показват наблюденията Ви, хората в града носят ли си маските на закрити обществени места, спазват ли дистанция?

- Нямам време да се разхождам. Магазин посещавам веднъж седмично. Там, както и в административните сгради виждам, че хората си носят маските, има и дезинфектанти на достъпни места. Лошото е, че има и такива, които все още си мислят, че коронавирусът е някаква шега. Дори се разпространяват небивалици, че някои плащат пари на други, за да казват, че са болни от КОВИД-19. Всичко това е в сферата на конспирацията. Жалкото е, когато срещнеш интелигентен човек и той започне да ти разяснява за измисления вирус. Това вече е опасно, защото претъпява чувството ни за отговорност към околните. Фактите са, че всеки който е направил усложнение от вирусоносителството и е стигнал до Интензивните отделения на лечебните заведения, трудно е излязъл от там, ако въобще е успял да излезе от тях, независимо от съвременните медоди за лечение. Ако ние не сме били отговорни в началото, няма как да бъдем отговорни в края на този труден и много неприятен лечебно-диагностичен процес, какъвто е КОВИД-19.

- Кое е най-трудното за лекарите и медицинските сестри в болницата?

- В началото най-трудна беше психологическата нагласа. Ставаше дума за нещо непознато, което никой не беше виждал, имаше малко натрупан клиничен и качествено-лечебен опит. Сега работещите в болницата са малко по-спокойни, но значително са и по-отговорни. Подготовката и действията на всеки един от кадрите са много по-адекватни – носенето на предпазни облекла, маски, шлемове и ръкавици, дезинфекцията на помещенията. Всичко това са неща, които коронавирусът ни накара да преосмислим за ползване в ежедненито ни. Те са задължителни, а не пожелателни.

- Преди броени дни, по време на дискусията "КОВИД-19, предизвикателства и решения при лечебните заведения за болнична помощ", организирана от "Индекс на болниците" беше повдигнат въпроса за кадрите. Според Вас, как може да бъде решен той?

- По време на дискусията някой каза, че не е въпросът в това да се увеличават местата за кандидатстване, защото въпреки увеличаващия се държавен капацитет, кандидати няма да си намерим. Въпросът е в това медицинските професии да станат по-привлекателни от гледна точка на отношението на обществото. По-привлекателна трябва да стане и средата, в която те учат и се обучават. Не по-малко значение има и заплащането на денонощия им труд. Колкото и да се опитваме да решаваме проблемите с трудовото законодателство, не мога да се съглася, че който и да е от нас, независимо дали е лекар или медицинска сестра, трябва да получава заплата по-ниска от други в останалите сектори. В УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Крикович" всеки специализант е назначен на две минимални работни заплати за страната. Болницата обаче е не само клиничен, но и научен център. Затова те имат ангажимента да развиват и наука. Част от тях, около една трета, са докторанти към университета от където получават и стипендии. Това донякъде решава проблема. По отношение на медицинските сестри има други възможности. За да има повече желаещи да се обучават в тази специалност, смятам, че обучението трябва да бъде изместено на един по-ранен етеп на средното образование. Тук не става въпрос за придобиване на средно образователна подготовка, а за започване на обучението в колежите след 11 клас. Винаги сме говорили за синхронизация на обучението с други европейски страни. Може би това е опит натрупан в други страни и същият може да бъде използаван и тук. Предимствата са, че ще се даде възможност да бъде съкратено времето за обучение и стартиране на по-ранно кариерно развитие. От години системата ни задължава да покриваме общообразователни изпити, след което да се явяваме на кондидат-студентиски. Нека кандидатстването да бъде след приключване на обучението по профилните предмети в средното образование. Така още преди завършване на средното си образование, всеки един ще знае дали е допуснат до обучение по желаното от него направление.

- Факт е, че инфекциозните отделения са недофинансирани. Министерството на здравеопазването ще ги субсидира. Като се има предвид, че рентгенологиите, вътрешните отделения и доста други звена в болниците са заети с диагностиката и терапията на КОВИД-19, трябва ли и те да бъдат поети финансово?

- Част от средствата за субсидирането на Инфекциозните отделения действително могат да бъдат преразпределени към звената, които са свързани с диагностични процеси на тези пациенти. Факт е, че лечебният процес е немислим без рентгенова диагностика, както и без участието на колеги от други различни специалности. Днес тези звена са включени в системата на допълнително стумулиране от 1000 лв. за работа на първа линия.

- По данни на НЗОК пациентите с КОВИД-19 в болниците са скочили двойно през август в сравнение с броя им средно на месец от началото на пандемията досега. Как ще коментирате този факт, на какво с дължи, според Вас?

- Не разполагам с такива данни. На територията на Инфекциозната клиника в болницата нямаме нарастване на средно месечният брой на пациентите през месец август.

- Коронавирусът постави ли болниците в неравностойно положение?

- Финансирането е на базата на извършена дейност в конкретни звена, в които се лекуват случаи с установен КОВИД-19, което дава възможост да се намали разпространението му сред населението, здравните кадри и други лечебни заведения. По-склонен съм да приема, че коронавирусът не е поставил болниците в неравностойно положение, а точно обратното. Този инфекциозен причинител допринесе за преосмисляне на отношението ни към част от лечебните заведения в здравната система. Така се стигна до лечение на случаите в клинични звена и болници, чието функционално съдържание и кадрови ресурс е изцяло обезпечен.

- Има ли място за здравна реформа по време на пандемия?

- По отношение на реорганизацията на здравната помощ, осигуряването й с нови съвременни лекарства бяхме принудени да започнем някои неща по-рано. Например, беше набавена нова медицинска апаратура. В този смисъл, здравната реформа започна правилно, макар и поводът да е КОВИД-19. Министерството на здравеопазването и правителството взеха адекватни мерки. Колкото до източникът на финансиране – един или повече, въпросът е ясен. По отношение на здравната система, дейността на лечебните заведения в момента се финансира от една здравноосигурителна каса. Смятам, че не се налага създаване на втора такава, защото паричният ресуре е един, а и контролът на тези публични средства е напълно силен. Ако обаче се включат други финансови субекти, то целите и задачати на всеки един от тях би променил както приходната, така контролната и финансовата рамка на управление.



11% е смъртността от КОВИД в болниците

11% е смъртността от КОВИД в болниците

От началото на пандемията до 1 септември са били хоспитализирани 5340 пациента, а 613 са починали

Пациентите с КОВИД в болниците

Пациентите с КОВИД в болниците

Данните са предоставени от Министерство на здравеопазването и са актуални към 1 септември 2020 г.
Търсим баланса между различните болници

Търсим баланса между различните болници

Всяка година подаваме увеличени бройки за студенти, МОН се съобразяват с тях, но няма кой да ги запълни, казва зам.-министър Жени Начева
Кризата задълбочи дефектите на системата

Кризата задълбочи дефектите на системата

Разочарована съм от отрицателните становища на МЗ и МФ за ДМС в Националния център за заразни и паразитни заболявания, казва д-р Нигяр Джафер
Ако не сме заедно, успехът е под въпрос

Ако не сме заедно, успехът е под въпрос

Организационно и финансово въпросите могат да бъдат решени, но кадровия дефицит поставят всички ни под риск, казва д-р Даниела Дариткова
Необходима е оптимизация на броя болници

Необходима е оптимизация на броя болници

Не е ли по-добре да се насочим към принципа пари срещу реформи, казва Аркади Шарков
Всяка криза дава възможности за промени

Всяка криза дава възможности за промени

Сега е моментът да спрем ходенето с книжки за подпечатване в Здравната каса и други добре известни неща, казва д-р Стефан Константинов
Недостигът на сестри ще нараства

Недостигът на сестри ще нараства

На места за медицински сестри, масово се назначават други специалисти, не сме съгласни с намаляване на срока за обучение, казва Петя Недкова
Трябва либерализация за внос на медици

Трябва либерализация за внос на медици

Германия вече търси специалисти от Индия, ще се окажем в абсолютна криза, казва Свилена Димитрова
85-те % да са върху бюджетите от август нататък

85-те % да са върху бюджетите от август нататък

Методиката се изчислява сложно, за минали периоди и реалното увеличение е 2-3%, казва Красимир Грудев
1 2 3 4 5 »
открийте болница
Преглед

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Трябва ли всяка болница да лекува пациенти с КОВИД-19?

Октомври 2020 Предишен Следващ