Интервю

Лекарите не искат да се занимават с КОВИД

24-09-2020 07:08
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Лекарите не искат да се занимават с КОВИДОчаквам нова критична ситуация, ако се ограничат базите за специализация до петте големи града, казва проф. Тодор Черкезов
Недостатъчно финансиране и липса на кадри бяха двата основни проблема, които открои анкета на "Индекс на болниците" сред лечебните заведения. Те бяха разисквани по време на последвалата дискусия "КОВИД-19, предизвикателства и решения пред лечебните заведения за болнична помощ". Как могат да бъдат решени тези проблеми и пред какви други изпитания постави пандемията болниците, попитахме проф. Тодор Черкезов. Той е директор на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски" в Кърджали и университетски преподавател.
- Проф. Черкезов, как се отрази пандемията от КОВИД-19 на болницата?

- Пандемията ни показа реално какво можем. За кратко време трябваше да преминем в два режима на работа. От една страна, да продължим дейността си, да оказваме, както и преди, всички медицински услуги. Освен това, трябваше да продължим да поемаме спешността в Кърджалийски регион. От друга, трябваше да направим организация за новата реалност – КОВИД-19 и епидемичната обстановка. Наложи се да се престроим както по отношение на дейността си, така и финансово. Направихме нова организация на работа от влизането на пациента в болницата, през прегледите и консултациите до настаняването му в отделението. Трябваше да бъдат уточнени и уточнихме всички алгоритми на поведение, на изследване, на носене на лични предпазни средства, подготовка на персонала, дезинфекция и терапия. Всичко това се случи сравнително бързо. Това стана благодарение и на методичната помощ, която получавахме от Министерството на здравеопазването. Пандемията беше своеобразен стрес тест за нас. За радост, справихме се.

- Има ли инфектирани от работещите в болницата?

- До месец май изпращахме пробите на съмнителните случаи за изследване в Университетската болница в Стара Загора. По тази причина броят на изследваните лица не беше голям. Дневно давахме по 18 - 20 проби. Месечно имахме по 3-4-ма постъпили с КОВИД. Така, в първите два месеца Кърджали беше една от областите с най-малко хоспитализирани и карантинирани зарази коронавируса. Нямахме много положителни резултати. След това обаче направихме собствена лаборатория и обхванахме много повече лица. Към момента от персонала имаме 10 човека с КОВИД, като преобладават санитарите. Повечето от тях живеят в селата около града. Освен контактите с пациентите в болницата, те общуват със свои близки и роднини. При нашето население има една специфична особеност, свързана с отколешните традиции – ръкуване, прегръщане и целуване при среща. Ако някой бъде приет в болница, всички искат да му засвидетелстват своята дружелюбност и внимание. На свиждане идва върволица от хора – роднини, приятели и съселяни. Ако някой не го посети, докато е болен, се смята, че той не е благоразположен към него. Тези навици останаха и по време на пандемията. В града хората се по-склонни да се уединят, не излизаха без основателна причина в първите месеци, носеха маски, спазваха дистанция. В селата това е трудно осъществимо. Като се има предвид това, едно от големите предизвикателства беше да въведем драконовски мерки, за да ограничим точно тези посещения в болницата. Освен това, за разлика от другите региони, в Кърджалийския има засилено движение на хора между България и Турция предвид двойното гражданство. Тази година се подменят личните документи и то е още по-оживено. Всичко това ни кара да сме още по-прецизни в работата си, за да не се увеличат случаите на инфектирани. Налага се дори да работим в извънредни условия, както казваме помежду си в болницата. Например, неотдавна мъж пристигна от Турция за смяна на документите. Той трябва да бъде на хемодиализа всяка седмица. Преди да го приемем му направихме PCR тест. Оказа се положителен макар и да нямаше оплаквания. За него направихме отделна организация: линейка с екип в пълно предпазно облекло го докарва вечер късно за процедурата, когато вече другите пациенти са си отишли. След това линейката го връща, като се прави пълна дезинфекция както на автомобила, така и на залата, в която му е правена хемодиализата. Това се повтаря всяка седмица. Такава ситуация определено е трудна както по отношение на човешки ресурс, така и финансово, защото се налага плащане на извънреден труд, допълнителни предпазни облекла и консумативи за линейката. Всичко това е за сметка на болницата.

- Започнаха ли да се връщат т. нар. планови пациенти?

- В първите три месеца, дори в началото на юни имаше много голям страх от влизането в сградата на болницата. Хората смятаха, че там непременно ще се инфектират с коронавируса. Започнахме да приемаме пациенти по спешност в изключително тежко състояние заради отлаганото посещение при лекаря. Наложи се чрез регионалните медии да излезем с призив към населението да не се поддава на парализата на страха и навреме да търси медицинска помощ. Имахме болни, при които здравословното състояние се влоши тотално, с много тежки последици предвид късната хоспитализация. Стигна се включително и до инвалидизации. Хората започнаха да преодоляват страховете си едва през месец юли. Нямам обяснение дали либерализирането на мерките или слънчевото време ги накара да не отлагат медицинската помощ и да идват в лечебното заведение навреме, когато имат нужда. Статутът на нашата болница е универсален. Тя отговаря на всички потребности в региона. По време на първите месеци на епидемията връзките ни с околния свят силно се стагнираха. Други лечебни заведения бяха скланяха да приемат наши пациенти само, ако са много сериозни и тежки случаи. Това беше напълно естествено, защото не се знаеше дали един или друг болен не е и с коронавирус. На място трябваше да решаваме всички възникнали въпроси. Независимо от всичко, не сме имали неблагополучия от тези затруднения. Мисля, че ние се справихме добре в тази съвсем нелека ситуация. В този период нямахме, нямаме и до момента, случаи да изпуснем пациент, защото не можем да му окажем помощ.

- МБАЛ "Д-р Атанас Дафовски" обслужва население от 156 000 души. В нея беше създадено едно от първите КОВИД-отделения. Имате ли достатъчно лекари и медицински сестри?

- Тези отделения са обособена част от съответните инфекциозни отделения. Ние и преди пандемията имахме такава структура, отговаряща на всички изисквания за изолация и лечение. Затова не се наложи да мислим къде да правим такъв сектор и как да го ситуираме. Разполагаме с двама лекари – инфекционисти с много богат професионален опит. Медицинските сестри са 12 и са напълно достатъчни. Целият екип пое работата, свързана с КОВИД-19. Може да се каже, че всички те до днес много достойно, прецизно и всеотдайно вършат своята работа. Колегите са подпомогнати от пулмолозите, кардиолозите и рентгенолозите в болницата, включително и от един лекар, специализиращ кардиология. Помагат и колегите от спешното отделение още при самото приемане на пациентите.

- Колко инфектирани с коронавируса пациенти има към момента в лечебното заведение?

- От обявяването на извънредната ситуация досега са постъпили 67 човека с КОВИД-19. Средният им престои е 11,3 дни. Починали са 6-ма, на възраст от 53 до 89 години, като всички те са с придружаващи хронични заболявания. Това са основно диабет, сърдечно-съдови, а двама бяха и с онкологични проблеми. При 4-ма от починалите е проведена механична вентилация в ОАРИЛ към сектора на КОВИД-19. Други 9 са пролежали известно време там и са се възстановили. Нямаме повторна хоспитализация на хора с коронавирусната болест.

- При напрежението, на което са подложени работещите на първа линия, колко време могат още да издържат?

- Колегите са уморени. Изтощени са психически. Освен това, те са принудени часове наред да са в предпазни костюми, само с тези пациенти и да се притесняват за собственото си здраве. Затова разработихме варианти. Сега създаваме организация по една седмица лекарите – специализанти, които са 32-ма, да бъдат командировани в отделението. Освен това, в обслужването на тези пациенти ще бъдат включени по-интензивно и колеги от другите отделения. При тези на апаратна вентилация, които са изолирани от останалите, е екип от ОАРИЛ, който стои там, докато има болен. Така, засега, успяваме да се справяме със ситуацията. Имаме и разработени планове на областно ниво. При надхвърляне на един определен капацитет от пациенти при нас, ще трябва да се включи общинската болница в Момчилград. Тя е на 15 км от Кърджали. На този етап тя има инфекционист и пулмолог, и отговаря на изискванията на Националната здравноосигурителна каса за лечение на пациенти с ковидна пневмония. Болницата ще бъде своеобразен буфер в случай, че епидемията се разрасне още повече, тъй като МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски" трябва да приема и болни с други заболявания. Например, ние имаме Инвазивна кардиология, която е единствената за региона. Нуждаещите се няма къде другаде да бъдат спасени. Същото се отнася и за неврологичното отделение и ендокринологичния сектор на вътрешното отделение. Заради КОВИД-19 не могат да бъдат пренебрегнати стотиците болни с други заболявания, които могат да бъдат лекувани в нашата болница. По тази причина ние винаги разглеждаме работата си в две посоки. Едната е свързана с обезпечаването на актуалните потребности от лечение на пациенти с коронавируса, а другата е гарантиране на неотложна и спешна помощ на населението по отношение на всички други заболявания. На фона на тази картина медиците, работещи при нас са много уморени и психически изтощени. Независимо, че имаме двама инфекционисти, едната е в пенсионна възраст, а другата имаше лошият шанс да се зарази и преболедува КОВИД-19 в средно тежка форма. Действително, държавата дава стимули за работа в такава среда, но няма много лекари, които искат да работят в коронавирусния сектор. Съществуват вътрешни бариери и страх. Хората се безпокоят за семействата си и съвсем основателно.

- След като няма желаещи, как ще вкарате лекари-специализанти в отделението за лечение на КОВИД?

- Ще трябва да се справим със задължителни методи, колкото и да не ги харесвам. Те не са в управленския ми стил. Все още не се е наложило да ги прилагам, но ако се стигне до определена ситуация, нямам да имам избор. Ще ги приложа и ще направя вътрешно командироване на хора. И ние, лекарите, и медицинските сестри, когато сме учили и завършвали, сме знаели и знаем, че няма да отидем да работим в сладкарница, а в болници, където има инфекции, болки, страдания, дори смърт. Младите колеги трябва психологически да се подготвят за среща с тези неща. Аз смятам, че ще се справим по пътя на убеждението.

- Може ли здравната система, като цяло, и ръководената от Вас болница, да посрещнат една втора вълна в следващите месеци, когато освен коронавирус ще имаме и сезонен грип?

- Дали ще се справим, зависи от развитието на нещата занапред. Лично аз не съм голям оптимист, че епидемията ще затихне скоро. Вероятно в отделението ще се наложи да влязат повече лекари. Времето ще покаже как да действаме.

- Колко лекари са необходими още, за да могат сега работещите в отделението, да си отдъхнат?

- Както вече казах, ще привлечем други колеги така, че колегите в него да имат по още двама, за да си отдъхнат. Така ще бъде на първо време, а впоследствие ще решаваме нещата според нуждите. Независимо, че имаме 12 медицински сестри в отделението, като цяло те са дефицитни кадри. Дори към момента ние нямаме толкова нужда от още лекари, колкото от сестри. Всички клинични и параклинични отделения при нас са на нивото на параклиничните стандарти за покриване на графици. Ние нямаме възможност да пренасочваме медицински сестри от едно отделение в друго, както е при специализиращите лекари, които при нас, както казах, са 32-ма. Това е една солидна армия от млади хора. Всеки един от тях да изкара по една седмица във въпросното отделение, редът му ще дойде след 32 седмици. Заради непрекъснатостта на лечебния процес и изискванията на стандартите сме принудени да задържаме сестри на пенсионна възраст и дори такива, които са я надхвърлили. И при тях ползваме механизма да работят за определено време в отделението, но засега има само две желаещи. Към момента се справяме и с наличните там 12, за да има поне две на смяна при средно 15 лежащо болни с КОВИД-19. За да работят спокойно обаче, трябва да има още пет-шест, които да влязат вътре, ако някоя иска да излезе в отпуска.

- Кое е най-трудното за лекарите и медицинските сестри в болницата?

- Най-трудното е точно непредсказуемостта на КОВИД-ситуацията, която понякога налага да се действа по нестандартен начин въпреки изписаните алгоритми и правила. Независимо от страха, трябва да запазим етиката, хуманността към тези пациенти. Това са сериозни предизвикателства. Излизайки от болницата обаче виждаш, че животът продължава. Лекарите и медицинските сестри трябва да се приберат вкъщи и то здрави. От една страна населението им ръкопляска от балконите, но от друга, когато ги срещне на улицата не е много дружелюбно към тях. Хората много не се спират да говорят от страх да не се заразят. Това отношение е твърде потискащо.

- Ще издържите ли финансово, какво показва равносметката?

- Трябва да издържим, нямаме друга възможност. Ще мобилизираме целия ресурс, който имаме, за да се справим. Здравната и болничната система са системи, които са създадени да се справят както в нормална и мирна обстановка, така и по време на тежки, извънредни и епидемични ситуации. НЗОК направи неща, които досега не беше правила, извади допълнителни средства по отношение на клиничните пътеки. Бяха направени корекции в НРД чрез анекса, които са глътка въздух за лечебните заведения. Пандемията обаче извади много ясно на показ кадровия недостиг.

- Преди броени дни, по време на дискусията "КОВИД-19, предизвикателства и решения при лечебните заведения за болнична помощ", организирана от "Индекс на болниците" беше повдигнат въпроса за кадрите. Според Вас, как може да бъде решен той?

- Проблемът с кадрите се оформя основно от емиграцията. Факт е, че около 400 лекари и двойно повече медицински сестри напускат страната всяка година. Определено има отлив от ценностите в медицинската професия и то е още на ниво, когато младежите се ориентират към нея. Причината е, че тя не е достатъчно добре мотивирана във финансов аспект, както например тази на IT специалистите. В очите на младите хора тя не е престижна. Един лекар и медицинска сестра започват работа с най-ниското възнаграждение. В продължение на 4-5 години те не присъстват ефикасно в системата заради законодателството.

Лекарят имат много трудна професионална съдба в първите години. След всяка промяна в наредбата за специализациите, техните проблеми стават все по-сложни. В основата стои виждането, че до 4-та си година той не може да работи пълноценно. Дори по линия на НЗОК той е включен в отделно приложение. Присъствието му в отделението не се счита за лекарско. Изискват се брой специалисти. Когато обаче ги нямаме, какво пречи да бъдат включени точно младите колеги. Сега с тези и други подобни неща се робува на европейските изисквания, но ние първо трябва да видим собствените си възможности и да се съобразим с тях. Специализантите не са включени активно в лекарския процес, защото техният подпис не може да стои под документи, не могат да работят в кабинети. Те са едва ли не втора каса. Това се изразява и като отношение от страна на обществото. Всеки иска да го прегледа специалист, но не и млад лекар без специалност. На тези хора трябва да бъдат дадени такива възможности. Те бягат не само, защото заплатата им е 950 лева без удръжките и трябва да живеят с такава сума 4 години, докато получат специалност, но и защото не им се обръща достатъчно внимание. В резултат, те заминават за чужбина, където ги обучават реално и ги включват в лечебен процес. Там се държи на приемствеността за разлика от нас. Подобна е ситуацията и при медицинските сестри. По отношение на тях трябва да бъдат предприети законодателни промени. Би следвало по време на държавния им стаж в последната година да могат да работят, ползвайки удостоверение за натрупани компетентности за неща, които могат да правят. Например, след 3-та година те могат да дават лекарства, да попълват документи. Това се отнася и за последната, 6-та година на лекарите, отредена за стаж. Така те ще свикнат с работата в отделението, ще са в помощ на своите колеги. Когато премине годината на стажа по този начин, вече дипломирана медицинска сестра или лекар, ще може по-лесно да се включи пълноценно в упражняване на професията си. Сега някои неща се правят нелегално. Студенти се назначават за медицински сестри без да са такива. Това трябва да бъде разрешено законово, за да се запълни дефицита. Към момента се задържат старите кадри, защото не се дава възможност на младите да работят. Съвсем скоро очаквам още една критична ситуация.

- Каква критична ситуация очаквате?

- Отменената акредитация на болниците се запазва само по отношение на обучението, къде могат и къде не могат да се обучават младите лекари. Целта й беше да се направи комплексна оценка на лечебните заведения във всички аспекти– лечебен и диагностичен, човешки ресурси, финансово положение и се стигне до обучението. Сега им е оставена възможността да провеждат само модулно обучение. Целта е непрекъснато базите, в които студентите се обучават, да бъдат ограничавани и съкращавани. Ако може да ги оставим само на пет места в страната – София, Пловдив, Плевен, Варна и Стара Загора и да приключим най-после с тези специализации! Ако се стигне до там, никой лекар след това няма да отиде в Ямбол, Сливен, Търговище, Добрич или на друго място. Системата трябва да се промени. Младите колеги да могат да провеждат спецализациите в болниците в пълен обем.

- Как може да бъде решен въпросът с финансирането, който също беше повдигнат на дискусията?

- Налага се при някои случаи да се подхожда нестандартно, да се ангажират екипи в извънработно време, извън всякакви графици. Тогава се плаща извънреден труд. Ако медицински сестри излязат в отпуск, защото затворят училището на децата им заради случаи на КОВИД-19, кой ще ги замести. Кой ще плати болничните им, ако малките са сложени под карантина? Разбира се, болницата. Здравният министър заяви, че след увеличаването на клиничните пътеки трябва да се увеличат възнагражденията. Нямам нищо против. Трябва обаче да се знае, че едно лечебно заведение има и задължения към доставчици, които също трябва да се плащат. Те ще нарастват, а ние няма да имаме пари да ги обслужване. Така ще влезем в нарушение на финансовия стандарт за управлението, който казва до колко задължения можем да имаме. По този начин влизаме в параграф 22, от който излизане няма. Като се има предвид всичко това е ясно, че решаването на въпроса с финансирането не е само във възможностите на здравната система, а е цялостно, на държавно ниво.

- Факт е, че инфекциозните отделения са недофинансирани. Според Вас добър вариант ли е МЗ да ги поеме финансово?

- Редно е да има субсидиране не само на инфекциозните отделения, а на всички болници, които работят КОВИД. То е само една структура в лечебното заведение. В диагностицирането и лечението на един пациент с коронавируса участват още рентгенолози, пулмолози, кардиолози. За тях също трябва да има финансиране. Необходими са средства за рентгенографии, тестове, за заплащане на извънреден труд на лаборантите, например, и не само на тях.

- По данни на НЗОК пациентите с КОВИД-19 в болниците са скочили двойно през август в сравнение с броя им средно на месец от началото на пандемията досега. Как ще коментирате този факт, на какво с дължи, според Вас?

- Към юли и август обществото беше на тръни по отношение на КОВИД-19. При най-малкия симптом и температура хората отиват на лекар. Има активност от страна на търсещите медицинска помощ. Освен това, вече има много повече лаборатории за PCR тестове, отколкото в началото, и възможности за изследване. Дори има работодатели, които изследват трудовите си колективи. Част от тях се оказват засегнати от заболяването. Хората излизат в карантина, броят на изследванията се увеличава, тъй като се правят и допълнителни тестове. В началото на денонощие те бяха 300-600. Сега са хиляди. Няма начин от тях да не излязат повече положителни. Това е и причината за увеличаването на броя на инфектираните. Като прибавим и това, че мерките са доста разхлабени и хората не ги спазват, става ясно и защо е увеличен броят на откритите случаи на КОВИД-19.

- Коронавирусът постави ли болниците в неравностойно положение?

- Разбира се, че ги постави. Университетските и многопрофилните болници са тези, които поеха най-много пациенти с КОВИД-19 при това и най-тежките случаи. В много по-малка степен се включиха частните. Колкото до общинските, само единици от тях имат такива пациенти и то в леки форми. По време на дискусията "КОВИД-19, предизвикателства и решения при лечебните заведения за болнична помощ", организирана от "Индекс на болниците" беше зададен въпроса: Ако се наложи да приемете много болни с усложнения, ще ги приемете ли? Държавните отговориха утвърдително, а частните отрицателно. Този отказ не е в резултат на страх от заразяване, а заради финансовите разходи, в които биха влезли заради такива пациенти.

- Има ли място за здравна реформа по време на пандемия?

- Винаги съществуват условия за реформи. Важно е кога ще бъде избран моментът да се прави едно или друго нещо. Според мен, сега трябва да се съсредоточим върху това, как да направим така, че да подобрим кадровия ресурс в здравната система. Редно е и по-справедливо да бъдат разпределени тежестта, резултатите и финансирането й, а не да се променя моделът по отношение на платците. Първо трябва да се реши въпросът с младите лекари – специализанти и сестрите, да им се дадат повече възможности за активно включване още по време на стажовете и специализациите, за да спре изтичането на кадри от страната. Защото основните проблеми и ресурси са кадровите, а не финансовите.



Бойко Борисов е с КОВИД-19

Бойко Борисов е с КОВИД-19

Като цяло имам общо неразположение, към момента по преценка на лекарите оставам на домашно лечение, обяви министър-председателят
1043 са новите случаи на КОВИД

1043 са новите случаи на КОВИД

Направените тестове са 7094, починалите за денонощието са 7
Затварят дискотеките в София

Затварят дискотеките в София

Засега не е ясно дали мярката ще се разпростре от здравните власти и за цялата страна
Затворете дискотеките

Затворете дискотеките

Трябва да останат отворени болниците, а не заведенията, казват от БЛС

Без планово лечение в засегнатите зони

Без планово лечение в засегнатите зони

В червените райони е забранен и неспешния прием, а в оранжевите – само операциите
1589 са новите случаи на КОВИД

1589 са новите случаи на КОВИД

1886 са вече хоспитализираните, 127 от тях - в интензивно отделение
Затварят дискотеките в Перник

Затварят дискотеките в Перник

Кафенета и ресторанти ще работят до 22 часа, в Шумен препоръчват дистанционна работа за всички фирми
Търси се плазма за фелдшер от Шумен

Търси се плазма за фелдшер от Шумен

Той работи в Спешна помощ, въпреки че е пенсионер, вече десети ден се бори с КОВИД-19
Борисов и трима министри под карантина

Борисов и трима министри под карантина

Причината е, че са били контактни на заразения с КОВИД зам.-министър на регионалното развитие и благоустройство Николай Нанков
КОВИД-19 и във Врачанската митрополия

КОВИД-19 и във Врачанската митрополия

Инфектиран е секретарят на владиката Григорий – отец Николай
1 2 3 4 5 ... 301 »
открийте болница

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Октомври 2020