Коментар

Необходимо е по-гъвкаво финансиране

21-09-2020 07:00

Дори и сега да приемем всички необходими първокурсници по медицина, пак сме 10 години назад, казва проф. Красимир Иванов

Clinica.bg

press@clinica.bg

Липсата на кадри и намаленото финансиране са основните проблеми, които стоят пред лечебните заведения, а решаването им е от първостепенно значение за нормалното им функциониране. Това показват основните изводи от анкетата на „Индекс на болниците", които бяха представени по време на дискусията "КОВИД-19, предизвикателства и решения при лечебните заведения за болнична помощ". следващите дни ще публикуваме и коментарите на специалистите, които участваха в дискусията, върху тези изводи. Днес може да видите мнението на проф. Красимир Иванов. Той е председател на Асоциацията на университетските болници в България.

Напълно съм съгласен с изводите от проучването. Пунктовете, по които имаме проблеми, са основно три. Първият проблем е с кадрите, който е най-трудно решим. В момента има огромен недостиг, който не е само в България, а в целия свят, в частност в Европа. Този проблем няма как да бъде решен оперативно. За да се реши, трябва от сега да се положат основите и да има дългосрочно планиране, каквото в момента няма.

Дори и ако днес приемем толкова първокурсници,

ааа

колкото ще са необходими, трябва да знаем, че сме 10 години назад. Шест години са необходими, за да бъде подготвен един лекар и още четири, за да придобие на специалност.

На второ място - финансирането е огромен проблем. Когато е изграждана здравноосигурителната система и моделът, по който в момента работим, ситуацията е била друга. Сега е необходимо да има много по-бързи и гъвкави управленски решения в областта на финансирането, защото така, както са разписани в момента, не могат да продължават. Изхождам и от думите на доц. Ангел Кунчев, че ние не знаем какво ни чака по отношение на КОВИД.

Затова трябва да има законодателни промени,

ааа

които да позволят на НЗОК и МЗ да могат целево да финансират дейности и лечебни заведения, които трябва да се борят с тези предизвикателства. За никого не е тайна, че обемът дейност в университетските болници е паднал, това води и до спад във финансирането и ние не можем да си позволим да издържаме лечебните заведения с по-малко средства от необходимите.

И на трето място е необходимостта от капиталови разходи за лечебните заведения за придобиване на дълготрайни материални активи. Нещо, което също от десетилетия не става с необходимите темпове,

оттам се появиха тези диспропорции в оборудването

ааа

и качеството на услугите, които предлагат общинските, областните, университетските и частните болници.

Там, където има целево финансиране, услугата е по-добра, привличат се повече хора и затова те нямат проблем с кадрите. Докато на останалите места липсата на целево финансиране води до тези фрапантни диспропорции да има болници, които да представляват само болнични стаи и легла. Затова, ако трябва обобщено да кажа: първо трябва да се мисли как да се промени системата и да се даде възможност оперативно да се финансират лечебните заведения, които имат потребност от това.

Не можем да чакаме да изпълнят лимитите,

аааа

които са определени от НЗОК. Това се вижда, че няма как да стане. Независимо от това, тези средства, които са планирани, трябва да постъпят в лечебните заведения.

На тези срещи трябва да се поканят задължително и представители на МОН и Националната агенция по оценяване и акредитация, трябва да се повиши капацитетът на медицинските университети да приемат медицински сестри, акушери и лекари. Университете имат капацитет, но поради тромавите процедури с години се чака той да бъде повишен. Нещо, което не можем да си позволим в момента.

Предстои приемане на Закона за държавния бюджет за 2021 г. Той трябва да предвижда целево финансиране за придобиване на дълготрайни материални активи и привеждане на болничните структури съгласно изискванията и критериите, на които трябва да отговарят според съвременните медицински стандарти.

Още по темата