Меню
Коментар

Необходимо е по-гъвкаво финансиране

21-09-2020 07:00
Дори и сега да приемем всички необходими първокурсници по медицина, пак сме 10 години назад, казва проф. Красимир Иванов Необходимо е по-гъвкаво финансиране
Clinica.bg

press@clinica.bg
Липсата на кадри и намаленото финансиране са основните проблеми, които стоят пред лечебните заведения, а решаването им е от първостепенно значение за нормалното им функциониране. Това показват основните изводи от анкетата на „Индекс на болниците", които бяха представени по време на дискусията "КОВИД-19, предизвикателства и решения при лечебните заведения за болнична помощ". следващите дни ще публикуваме и коментарите на специалистите, които участваха в дискусията, върху тези изводи. Днес може да видите мнението на проф. Красимир Иванов. Той е председател на Асоциацията на университетските болници в България.
Напълно съм съгласен с изводите от проучването. Пунктовете, по които имаме проблеми, са основно три. Първият проблем е с кадрите, който е най-трудно решим. В момента има огромен недостиг, който не е само в България, а в целия свят, в частност в Европа. Този проблем няма как да бъде решен оперативно. За да се реши, трябва от сега да се положат основите и да има дългосрочно планиране, каквото в момента няма.

Дори и ако днес приемем толкова първокурсници,
ааа
колкото ще са необходими, трябва да знаем, че сме 10 години назад. Шест години са необходими, за да бъде подготвен  един лекар и още четири, за да придобие на специалност.
На второ място - финансирането е огромен проблем. Когато е изграждана здравноосигурителната система и моделът, по който в момента работим, ситуацията е била друга. Сега е необходимо да има много по-бързи и гъвкави управленски решения в областта на финансирането, защото така, както са разписани в момента, не могат да продължават. Изхождам и от думите на доц. Ангел Кунчев, че ние не знаем какво ни чака по отношение на КОВИД.

Затова трябва да има законодателни промени,
ааа
които да позволят на НЗОК и МЗ да могат целево да финансират дейности и лечебни заведения, които трябва да се борят с тези предизвикателства. За никого не е тайна, че обемът дейност в университетските болници е паднал, това води и до спад във финансирането и ние не можем да си позволим да издържаме лечебните заведения с по-малко средства от необходимите.
И на трето място е необходимостта от капиталови разходи за лечебните заведения за придобиване на дълготрайни материални активи. Нещо, което също от десетилетия не става с необходимите темпове,

оттам се появиха тези диспропорции в оборудването
ааа
и качеството на услугите, които предлагат общинските, областните, университетските и частните болници.
Там, където има целево финансиране, услугата е по-добра, привличат се повече хора и затова те нямат проблем с кадрите. Докато на останалите места липсата на целево финансиране води до тези фрапантни диспропорции да има болници, които да представляват само болнични стаи и легла. Затова, ако трябва обобщено да кажа: първо трябва да се мисли как да се промени системата и да се даде възможност оперативно да се финансират лечебните заведения, които имат потребност от това.

Не можем да чакаме да изпълнят лимитите,
аааа
които са определени от НЗОК. Това се вижда, че няма как да стане. Независимо от това, тези средства, които са планирани, трябва да постъпят в лечебните заведения.
На тези срещи трябва да се поканят задължително и представители на МОН и Националната агенция по оценяване и акредитация, трябва да се повиши капацитетът на медицинските университети да приемат медицински сестри, акушери и лекари. Университете имат капацитет, но поради тромавите процедури с години се чака той да бъде повишен. Нещо, което не можем да си позволим в момента.
Предстои приемане на Закона за държавния бюджет за 2021 г. Той трябва да предвижда целево финансиране за придобиване на дълготрайни материални активи и привеждане на болничните структури съгласно изискванията и критериите, на които трябва да отговарят според съвременните медицински стандарти.

На пациента започна да се гледа като на приход

На пациента започна да се гледа като на приход

Октомври е месецът за борба с рака на гърдата, за съжаление смъртността в страната ни и при тази диагноза е по-висока от средната в ЕС, профилактика и палиативни грижи няма, а парите за лечение се увеличават без резултат. Защо това е така, попитахме доц. Николай Йорданов. 

Здравната ни система е в пост-ковидно прегаряне

Здравната ни система е в пост-ковидно прегаряне

Тройна разлика в нестандартизираната болнична смъртност от инфаркт има в различни области в страната, показват данните на НЦОЗА предоставени на „Индекс на болниците". На какво се дължи това, кои въпроси остават без отговор, какво е качеството на лечение на инфаркти у нас и какво трябва да се промени, така че смъртността да тръгне надолу попитахме доц. Васил Велчев.
3 пъти разлика в болничната смъртност от инфаркт

3 пъти разлика в болничната смъртност от инфаркт

Средната й стойност за страната през 2019 г. е 7.7%, най-висока е в Търговище, най-ниска в Монтана

Осигуряването на палиативни грижи е реален проблем

Осигуряването на палиативни грижи е реален проблем

Какво е качеството на онкологичните грижи у нас, имат ли пациентите ни достъп до иновативни терапии и комплексно лечение, куца ли профилактиката у нас и какви проблеми виждат специалистите в тази сфера, попитахме д-р Мила Петрова. 

В България няма профилактика за рак

В България няма профилактика за рак

В последните години страната ни даде стотици милиони в областта на онкологията. Лечебните заведения се оборудваха с апаратура, а здравната каса започна да плаща и най-иновативните терапии за рак. Смъртността обаче вместо да намалява, се увеличава за разлика от другите икономически развити държави. Защо се получава така и къде бъркаме, какво трябва да се промени, попитахме проф. Здравка Валерианова.

19 140 лицево-челюстни операции на година

19 140 лицево-челюстни операции на година

Осъществяването им е разпръснато в 64 клиники, едва 9 от тях са работели спешност

15% успеваемост трябва да е входът за обществен ресурс

15% успеваемост трябва да е входът за обществен ресурс

Близо 27% е успеваемостта на ин витро процедурите, които финансира фондът „Център асистирана репродукция" у нас показва „Индекс на болниците". Добре ли е това, как седи България по този показател на фона на ЕС, има ли нужда от промени във финансирането на процедурите и в каква посока, попитахме доц. Мария Юнакова.

У нас не се стимулира комплексното лечение

У нас не се стимулира комплексното лечение

Затрудни ли КОВИД терапията в онкологията, защо продължават да се увеличават разходите за онкомедикаменти и подобрява ли това качеството на лечение и живот на пациентите, какво да се направи, за да станат нещата в тази област по-добре, попитахме д-р Стефан Константинов. 

12% успех при инвитро над 39 години

12% успех при инвитро над 39 години

4369 са били процедурите, които е финансирал Фондът по асистирана репродукция през 2019 г., показват официалните данни

Иновативните терапии направиха онкологията атрактивна

Иновативните терапии направиха онкологията атрактивна

КОВИД-19 оказа влияние върху достъпа до медицинска помощ през миналата година показа „Индекс на болниците". До колко той е бил затруднен в онкологията, защо продължават да се увеличават разходите за онкомедикаменти и подобрява ли това качеството на лечение, попитахме доц. Желязко Арабаджиев.

1 2 3 4 5 ... 8 »
открийте болница
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Кои мерки срещу пандемията подкрепяте?

Октомври 2021 Предишен Следващ