Болниците не точат касата с К-19
Той призова за план за обезпечаване на
системата през следващите шест месеца, така че болниците да са спокойни. Проф. Балтов спомена и за по-малкото средства, които постъпват в лечебните заведения, заради страха на хората да постъпват за планови операции. Подобни проблеми бяха очертани от д-р Васислав Петров, председател на Сдружението на областните болници. "Една областна болница е като Пирогов" за своята област", каза той. Относно кадрите добави, че освен, че са малко, са и застаряващи-средната възраст е над 55 години.
Според здравните власти системата се финансира, като непрекъснато се прилагат гъвкави решения в това отношение.
„НЗОК подписа три анекса за три месеца
и отговаряше на всички предизвикателства. Касата си позволи да претрансформира мисленето си, за да подпомогне болниците", обяви от своя страна проф. Петко Салчев. Той припомни, че трите анекса регламентираха мярката 85% гарантирани средства, увеличението на клиничните пътеки с 10% и отделно с по 20 лв. на всяка от цените.
В отговор на председателя на Сдружението на частните болници Красимир Грудев, който поиска „отвързване на бюджетите на болниците" и промяна в методиката за финансиране, проф. Салчев отговори, че
никой не ограничава лечебните заведения
в тези 85%, ако изработят повече, получават и заплащане за това.
Салчев бе категоричен, че няма да позволи на никое РЗИ или щаб да създават нови структури, наречени "КОВИД отделение". „Няма да се съглася, че ще сключваме договори, по която и да е пътека, без да има осигурените специалисти, защото в противен случай поставяме в риск здравето на пациента", категоричен бе проф. Петко Салчев. Той запита директорите на лечебните заведения
ще продължава ли системата в България да е на
договорен принцип или ще се преминава към бюджетиране. В отговор проф. Балтов заяви, че няма претенции към НЗОК в никакъв случай, а говори за необходимостта за по-мащабна промяна в системата.
Относно твърденията, че пациенти се регистритат с К-19, без да са заразени, проф. Салчев бе категоричен, че нито една болница не източва касата, възползвайки се от пандемията. Той се мотивира, че до момента касата е платила за лечение на 5102 пациенти в болница и
за малко над 19 000 PCR-теста при дневен лимит
от 2800.
„Финансиране има, а лечебните заведения смятат, че не е достатъчно", коментира от своя страна и зам. министърът на здравеопазването Жени Начева. Тя увери, че ситуацията и движението на пациентите се следи ежедневно, което дава възможност на държавата да реагира на момента, така че да не остане неразплатена дейност. „ За недостига на специалисти – промени се наредбата за специализациите, всяка година подаваме увеличени бройки към МОН, но няма кой да ги запълни.
Сега трябва да се акцентира върху дефицитните кадри,
аааа
особено при специалистите по здравни грижи", каза тя. Към диалог и солидарност в справянето с предизвикателствата призова председателят на здравната комисия в НС д-р Даниела Дариткова. "Ако не тръгнем заедно да се справяме с предизвикателствата от коронавируса и последствията от това, успехът ни е под въпрос", каза тя. Kъм диалог призова и депутатът от ДПС д-р Нигяр Джафер. По темата за средствата попита какво стана с 500-те млн. във фонда за борба с КОВИД. Също така обърна внимание, че ако НЗОК твърди, че са взети достатъчно финансови мерки, а според анкетата 91% от болниците казват, че имат финансови трудности, то изводът е, че има проблем.
Трябва да се оценява качеството в онкологията
Защо българските пациенти с онкологични болести доплащат за лечението си, проблем ли е това, ясен ли е пътят им на лечение, има ли комплексност и качество в него. Това са част от въпросите, които отправихме към доц. Ася Консулова.
Инвитро процедурите без промяна в успеваемостта
За поредна година тя остава около 27% за финансираните от държавата, показват официалните данни
Няма структуриран подход към онкозаболяванията
Онкологични ръководства у нас няма
Държавата абдикира от контрола на болниците
69% от пациентите с онкологични заболявания доплащат
Средната сума на човек е била 1495 лв., което поставя сериозни финансови бариери пред достъпа до адекватна здравна помощ, показва изследване на "Индекс на болниците"
Онкологията се разрасна
През миналата година две болници са отворили нови отделения - по лекарствено лечение и по лъчелечение
17858 операции в неврохирургията
Въпреки че 115 болници са осъществявали някаква дейност в тази област, тя остава концентрирана в 15 центъра в страната
Ръст в ортопедичните операции
През миналата година те са били над 74 хиляди, с което почти догонват нивата отпреди пандемията
На демографията пречи политическата конюнктура
Ражданията в болниците през 2023 г. за първи път се оказаха под 50 000, показва анализът на „Индекс на болниците" върху данните на НЗОК. Защо се случва това, ще се промени ли негативната тенденция, попитахме доц. Спас Ташев.