Когато лекарят стане пациент

30-годишният специализант по хирургия д-р Момчил Манчев пребори коронавируса с дарена плазма и усилията на колегите си от УМБАЛ "Св. Анна"

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

„Чувството, че си отново у дома, след като буквално си се борил за глътка въздух,
е невероятно. А и няма как да бъде иначе, когато знаеш, че те чакат най – близките хора – съпругата и синът ти, който е само на година и шест месеца", споделя той в първия ден след връщането си вкъщи. Няма и денонощие, откакто се е прибрал, телефонът му не спира да звъни. Колеги и журналисти се интересуват как е, кога ще може да им отдели време. Видимо д-р Манчев се притеснява, че неволно е станал медийна звезда. На изписването му преди ден на входа на болницата беше посрещнат от камери, фотообективи и микрофони. Притеснява се и от това, че

детето иска да е с него

непрекъснато, колкото и да се опитва да го държи на разстояние. Голямата му радост е, че в семейството му никой не се е оказал с положителен PCR тест, след като неговата проба излязла положителна.

„Аз имах късмет, че за мен се намери плазма, тъй като все още няма достатъчни количества. Проблемът е, че за да бъде взема и обработена, е необходимо показателите и изработените антитела на преболедувалия КОВИД да са с много добри показатели", пояснява д-р Манчев. За 15-те дни, докато е бил в Инфекциозното отделение не е минавал ден, без колегите му от хирургията да са идвали и да се информират как е.

Идвали и близките му.

Когато състоянието му се подобрило и вече можел да се изправя на крака, дори се виждал с тях през затворения прозорец и разговаряли по телефона. Категоричен е, че колегите му са изключителни професионалисти. За радост на всички, само една медицинска сестра в хирургията се оказала инфектирана. Младият лекар няма обяснение как и откъде е пипнал заразата. Седмица преди да се върне на работа бил в отпуска и на море със семейството си.

„В Хирургичната клиника се спазват всички санитарно-хигиенни норми. За времето, след като се върнах само веднъж бях дежурен в спешното, където идват различни хора и трябва бързо да ги прегледаш и приемеш, ако е необходимо. Там обаче всички влизаме, облечени в пълно предпазно облекло с маски, шлемове и ръкавици", недоумява

как е прихванал коронавируса

д-р Момчил Манчев. Работил е и с планови пациенти, но преди да бъдат хоспитализирани, те са разпитвани подробно за симптоматика и рискови контакти.

Първите симптоми на заболяването лекарят усеща на 28 август – отпадналост и висока температура. Било му трудно да изолира домашните, но се постарал да не са около него. Затворил се в една от стаите в жилището, а до общите помещения излизал с маска. Започнал да приема лекарства за сваляне на температурата, но тя не се повлияла от тях. Така се борил с инфекцията три дни. Направил си тест и се оказал положителен.

" В Инфекциозната клиника на „Света Анна" ме прегледаха и

останах на домашно лечение.

Вземах витамини и антибиотици, както ми беше предписано, и мерех сатурацията (нивото на кислород в кръвта) и пулса си с апарат, разказва той. Четири – пет дни по-късно обаче състоянието ми се влоши, наложи се да постъпя в клиниката", проследява хода на заболяването си специализантът по хирургия.

Въпреки усилията на колегите му, в първите дни състоянието му не се подобрявало.

"Това, което видях, не беше никак добро. Насреща си имах човек, който "лапа въздух" като риба на сухо. Състоянието ме притесни, сатурацията на кислорода беше много под нужното ниво. Той беше "на кантар" да стигне до реанимация, разказва един от екипа, лекували пациента", д-р Лъчезар Панчев. Самият той няма обяснение, защо д-р Манчев е изкарал заболяването тежко при положение, че повечето млади, здрави и спортен тип хора, какъвто е той, го карат леко, а някои дори безсимптомно. И припомня наблюдението на инфекционистите, че SARS-Co-2 става все по-вирулентен, тоест по-заразен, но силата му намалява. „Той

не цели да унищожи човека,

защото няма да има къде се развива. Докато преболедува по-голяма част от населението, разпространението няма да намалее", убеден е д-р Панчев. В случая на пациента Манчев коронавирусът все още показвал силата си. Като последна мярка, наложило се инфекционистите да използват комбинацията от хиперимунна плазма и ремдесивир. За нея казват, че спасява животи, но заради все още малкия брой на преболедували КОВИД-19 у нас тя да е кът. Освен това тя се обработва само на едно място в страната, в Националния център по трансфузионна хематология в София, което ограничава потенциалните дарители от други градове и населени места. За да я доставят, лекарите се обърнали към Сдружението „Лечение на COVID-19 с реконвалесцентна плазма", създадени преди няколко месеца с цел да подпомогне дарителството от оздравели с изградени антитела срещу коронавируса в полза на други, които се борят да живота си. То има

своя група във Фейсбук,

в която се обменя информация и се издирват потенциални донори. Оттам успели да намерят три сака реконвалесцентна плазма за д-р Момчил Манчев. Тя му била вливана в продължение на три дни. По думите на д-р Панчев състоянието на пациента скоро започнало да се подобрява видимо. Хирургът не знае кой точно е дарителят, за да му благодари лично, но е категоричен, че след възстановяването си, ако се установи, че има достатъчно антитела и лекарите му разрешат, веднага ще стане дарител.

„Това е най-малкото, което бих могъл да направя за другите болни и да подпомогна работата на колегите – инфекционисти", казва д-р Манчев. Преди обаче да стане донор, трябва да мине поне месец, за да се установи със сигурност дали това е възможност. В следващите 35 дни, колкото е болничният му, той

ще се възстановява вкъщи.

През това време, а и неясно още колко ще трябва да се откаже от тичането сутрин в парка и плуването – двата спорта, които обича да практикува от години. Колкото и да му се иска, няма да може и да отиде някъде на почивка отново със семейството си. Причината е, че през ноември му предстои изпит за специалност.

„Ще използвам времето, за да чета. Ще взема и допълнителна отпуска за подготовка. Много се надявам след това да съм отново с колегите в „Света Анна", вече като лекар – хирург, а не само като специализант", казва д-р Момчил Манчев. По думите му, той е попаднал на чудесен екип от специалисти в лечебното заведение и отлични колеги. Според него българските лекари все още са  недооценени  не само по отношение на заплащането . Не всяка университетска болница разполага с модерна апаратура, като лапароскопската, например, която е стандар в Европа.

Бъдещият хирург мечтае

с такава техника  да разполагат и в „Света Анна", защото както той, така и колегите му са единодушни, че тя е бъдещето, тъй като спестява усложнения на пациента и му гарантира по-бързо възстановяване и включване активно в обичайния му начин на живот.